Исторически музей – Дряново представя родови спомени на Димитър Минчев Димитров (бивш директор на музея от 1980 до 1984 г.), които той е предал в институцията.

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

ДИМИТЪР РАЧЕВ НЕНОВ – ДЯДО МИНКО, МОЯТ ПРАПРАДЯДО

Роден е в с. Ритя преди 180 г., в 1842 г., починал през 1940 г. на 98 години. Той е родоначалник на т.нар. Минковски род, клон на Газурския род. Съпругата му се е казвала Мария, родом от с. Цинга. От малък е учил строителния занаят от известните местни майстори строители. Работил е като строител-предприемач заедно с Рачо Станев Карастанев. Строили са в гр. Дряново и околните села. В Дряново строили къщата на Петко Ковача, в Караиванца ремонтирали читалището и къщата на Бенко Рачев-Гайдаря през 1909 г. В село Тъпанарите (дн. Чуково) строили къщата на Миню Тъпанчев, в с. Ритя строили старата къща на Колю Бонев Бейски. Работили и в с. Янтра – на къщата на Дянко джамбазина.

През лятото е ходил в Добруджа на жетва, като драгоманин им бил Петър Пушовски от с. Караиванца. Това отиване в Добруджа наричали – на романя.

Дядо Минко е бил кмет в с. Караиванца през турско време.

Бил е много уважаван и авторитетен човек в с. Ритя – истински старейшина. По много въпроси се допитвали до него и искали неговото мнение.

Има запазена снимка на дядо Минко, заедно със сина си Рачо и неговата съпруга баба Цвята, родом от с. Балалея.

МИНЧО ДИМИТРОВ РАЧЕВ – СИН НА ДЯДО МИНКО, МОЯТ ПРАДЯДО

Роден е в с. Ритя през 1865 г. Починал през 1945, на 80-годишна възраст. Съпругата му била баба Бонка от с. Караиванца.

По професия също е бил строител. Работил е със съдружници – Костадин Денев от с. Балалея, Доню Станев Газурков от с. Ритя, Нанко Минев от с. Ритя, Иван Дечев от с. Пейна и много други.

Работил е и в Румъния – гр. Бузово.

В България най-много е строил в Свищов, свищовските села и гр. Никопол. Работил е и в манастира при с. Царевец – нови постройки и ремонти. В Свищов са строили частни къщи, училища, училището в циганската махала. Построили са къщите на Мишо Аврамов, на Атанас Буров, на Петко Аврамов и много други.

Като дюлгерин работи до 1921 г., след което до края на живота си се занимава със земеделие и животновъдство.

Участвал е в Балканската война. Оригиналните му ботуши от войната съм дарил на Градския исторически музей – Дряново.

ДИМИТЪР МИНЧЕВ ДИМИТРОВ (ДИМИТЪР МИНКОВ), МОЯТ ДЯДО

Роден е на 16 юли 1894 г. в с. Ритя, починал на 13 април 1977 г., на почти 83-годишна възраст.

Данните за прадедите ми съм записал през 70-те г. на миналия век от него.

Завършва IV отделение в с. Геша. До 17-годишна възраст помагал вкъщи – земеделска работа, пасял добитъка.

На 17 г. започва да учи строителния занаят, като чирак при Костадин Денев от с. Балалея. Отначало работили в Свищов. През зимата на 1913 г. се оженил за баба ми Мария Михайлова Бейска.

На 20 май 1914 г. постъпва войник в V полк – гр. Русе. Там завършва 6-месечна полкова школа и е изпратен като ефрейтор на погранична служба по Дунава – на поста при с. Кривина.

(Бел. тук разказът за дядото на нашия автор продължава с участието му в Първата световна война, по време на която „е раняван и захвърлен в моргата, откъдето по чудо оживява“, но сега нека продължим за него като добър строител, какъвто несъмнено е бил)

През 1920 г. отива пак на работа в Свищов, като калфа при Костадин Денев от с. Балалея. Там работи до 1923 г. Получава и майсторско свидетелство (запазено е).

От 1924 г. работи с Христо Върбичев от с. Караиванца. Строят в търновските села Самоводене, Първомайци, Поликраище, Хотница и др. Предимно строят частни къщи до 1929 г.

От 1930 г. започва работа с Грозю Енчев от с. Джуровци, Тревненско. Работили са в Търново – строят частни къщи и изграждат старата поща. При Грозю Енчев работи като надничар.

Пред пролетта на 1931 г. заминава на работа в Турция.

Работи в Анкара на чифлика на Кемал Ататюрк. Строили краварници и чешма с корита за пиене на добитъка. Срещал се е лично с Кемал Ататюрк. Той бил впечатлен от майсторлъка на дядо ми и го запитал, как прави така, че от всеки чушнар да тече еднакво количество вода. Оценявайки майсторлъка на дядо ми, той му предлага да се премести със семейството си в Анкара и да му стане придворен майстор. Той отказва и отива на работа в Истанбул. В Анкара е работил и на строежа на „Иж Банк“.

През есента на 1932 г. се връща в България. Запазен е оригинал на билета му за връщане, заверено в посолството ни в Анкара.

От пролетта на 1933 до 1939 г. строи отново в Свищов с Костадин Денев. Строили нови къщи и правили ремонти.

От 1940 г. до смъртта си на 13 април 1977 г. се е занимавал със селскостопанска дейност.

(Бел. със спечелените от строителство пари, дядото на Димитър Минчев Димитров успял да закупи около 150 декара имот – ниви, гори, пасища и бил много добър стопанин, за което в 50-те години на ХХ в. е награден с флагче „Най-добър стопанин – с. Геша“.)

МИНЧО ДИМИТРОВ МИНЕВ, МОЯТ БАЩА

Роден е на 2 декември 1918 г. в с. Ритя, починал на 5 юли 2002 г. Началното си образование получава в училището в с. Геша. Основно образование придобива в гр. Дряново през 1934 година.

През 1934-35 г. чиракува при строители в гр. Свищов.

После учи в гр. Трявна в тогавашното професионално столарско училище, което успешно завършва през 1938 г.

(Бел. тук ще съкратим разказа за семейния живот, както и подробното описание на целия професионален път на Минчо Димитров, посветен на столарството и дърводелството, за които притежава майсторски свидетелства, за да стигнем отново до неговото завръщане към строителния занаят след пенсионирането му)

След пенсионирането си започва работа в КПЗ – Царева ливада, като строителен работник (1983-88 г.), към строителни войски. Строили са работни помещения в завода. Построиха и един жилищен блок в Царева ливада.

В гр. Габрово от 1988 до 1992 г. строят автосервиз в близост до автогарата.

Следващите години ни помагаше много с брат ми Радомир, при отглеждането на крави в с. Ритя. Направи основен ремонт на оборите, построи навес и много други работи. Беше много грижовен баща. През 1967 г. завърши строежа на новата ни къща, в която вложи строителните си умения.

02.08.2022 г.

с. Ритя. (подпис)

Димитър Димитров

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.