В българската народна медицина с лечение са се занимавали предимно жени – баялки, врачки, билерки, вражалки, знаячки. В миналото е имало прочути лечителки, на които хората са вярвали повече, отколкото на свещениците и лекарите. Книжовникът от XVIII в Йосиф Брадати пише : „Но и да реку вам благословене християне: по много земли ходих, толко не сам видел по много бродници и самовили и магесници, колку у болгарска земя…“
Сред народа наследените от езичеството практики не са се противопоставяли на християнската вяра. В баене св. Богородица изпраща болния при Неда басматарката, „че й е лека ръка, че й е блага дума, та да побае с лека ръчица, с блага думица, с ръжен класец, с червен конец, със зелена тревица, със студена водица, с леко перо, с кръстат босилек“.
Това наричане отразява характерните черти на народната медицина – съчетаване на „медикаментозна терапия“ (ръжен класец, кръстат босилек) с „психотерапия“ (баене с блага думица и лека ръчица).
Билкарките лекуват с билки, отвари и мехлеми. Поливат болния с отвара от бяла тинтява, синя комунига, вратига. Но в баенето участват и такива предмети, като червен конец, монети, зелена паница, които имат психологическа функция, защото са насочени към причинителите на болестта.
Редица заболявания се свързват със самодивите: сбоища (настинка), треска, обрив, полуда, вдървяване на краката. Епилепсията се нарича вонкашна болест, защото се причинява от „вонкашните“ (самодивите). От „невидяно“ се причиняват и неизлечимите болести.
Баенето обикновено започва с откриване причината за заболяването. Най-често по очертаната фигура (при леене на куршум, чупене на яйце, пукане на брашно) баячката открива причинителя на болестта. Например смята се, че когато разтопеното олово придобива форма на голяма топка, това е знак за мъка, кахър или както сега казваме – стрес. А ако се пръсне и се изстреля по стените и тавана, значи причината е уплах или страх (фобия).
При уроки причинителят се установява чрез гасене на въглен:
Урочища – борочища, заран по-рано на гробища!
Урочища-опрочища, пускам въглен.
Ако мъж е урочасал, въглено да падне на дното.
Ако е жена урочасала, въглено да падне надесно.
Ако е мома урочасала, въглено да падне налево.
След което се произнася следната „басма“:
Мишка оди по полица, тиква носи на гъзица.
Пръдна мишка, пукна се тиква.
Да му се пукнат очите на тоя, що е урочасал [името на болния ].
Ако се смята, че болестта не е причинена от човек, а от „невидяно“, баятелните формули отпращат болестта „да си ходи“:
да иде в пусти гори,
дето слънце не изгрява,
дето гадини не одят,
дето петел не пее,
дето кокошка не крека,
дето секира не сече,
дето бухалка не буха,
дето нощови не хлопат,
дето огрибка не чегърти.
До края на XIX в. болестите в народната вяра показват сходство със самодивите: евфемизмите са общи (бели-червени, сладки-медени), живеят накрай света, служат си със стрели. Поради тази причини самите баячки също са били отъждествявани със самодивите. Самовили, бродници, магесници, убаялници се употребяват като синоними. Такова е значението на самовила, отъждествявана с врачка в надписите на сцената в църковната живопис — „Отиване при врачката“.
Но самодивите проявяват и добро отношение към хората. Затова когато някой се разболее, омесват прясна пита с мед, която раздават по съседите „за самодивско здраве“, „да си ходят сладки и медени“, а после се пали свещ, пак „за самодивско здраве“. Да се оставя дреха, конец или парцалче при пиене на вода, под дърво, особено при лекуване, е често срещана практика до началото на ХХ век, особено по отношение на природни обекти, чиито господарки са самодивите.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ СТАТИИ В „СТОРНИК“ НА МЕДИЦИНСКА ТЕМАТИКА:
Произход на названията за лекар: лечител, балии, хекимин, врач, знахар
Карантина, или 40-те дни изолация в средновековна Венеция
Думата вирус – от „сок“ през „вишня“ до „отрова“
Магии, болести и зарази в народните вярвания
Чуминден – чумата ходи с тефтер и по списък мори хората
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.