Здравето е най-голямото богатство. При среща се здрависваме, чукаме се с думите „наздраве“, на празници си пожелаваме „за много години“ и „живи и здрави“.
Така е, откакто свят светува. Грижи за здравето е имало и в най-дълбоката древност. И макар думите лекар, лечение, лекарство да са напълно съвременни, произходът им се губи в мрака на вековете. Старобългарските думи лѣчьба и лѣчити са сродни на готската lēkinōn „лекувам“ и шведската läkare „лекар“. Но германската дума на свой ред ще да е заета от келтите: на ирландски liaig означава знахар или лечител.
В много езици понятието „лекар“ е свързано със словесните практики. Една от старобългарските думи за лечител е балии (думата е запазена само в единствено число). Тя се среща в такива изрази, като балии исцѣли сѧ самъ или не трѣбѹѭтъ съдравии балиѩ нъ болѧщеи. Думата е сродна на баене, басня, чеш. báti „приказвам“, лужишки bać „фантазирам“, руски байка „приказка, измислен разказ“. Сходен произход имат и думите врач и врачувам – диалектно вреви „говори“, руски врать „говори измислици“. Към същия кръг спадат и латинското verbum или английското word – дума.
Думата лекар в крайна сметка също е свързана със словесната дейност. Сродни думи на лекар са гръцката lexis „дума“ и латинската lectio „сказка, четене“.
Римският лекар е човекът, който взема подходящи мерки. Затова думата medicus е сродна на гръцката medon „управник“. Медикът най-напред преценява болестта (meditari – обмислям) и след това пристъпва към лечение (mederi). Непосредствено за оздравяването на болните се грижат „санитари“ (sanitas – здраве). Същевременно се изповядва схващането, че здрав дух може да има само в здраво тяло – Mens sana in corpore sano.
Лекуването е изисквало определени умения и вещина, затова лекарят се определя като знаещ в много традиции. В нашата това е знахар. В средновековна Европа се настанява думата доктор, буквално „учен“. Санскритската дума vaidya „лекар“ е сродна на нашите понятия сведение и вещина. Хекимите, както са били наричани лекарите преди Освобождението, дължат името си на арабската дума хаким „мъдрец“. При немците, които ценят авторитета, гръцката дума arkhiatros „главен лекар“ се е превърнала в Arzt.
