Медицински работници от Временната болница в Софийската духовна семинария през Балканската война 1912-1913 г. - д-р Ив. Карамихайлов, проф. д-р Ораховац, проф. Владимир Христов Алексиев. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки". Сигнатура: НБКМ-БИА С IV 264
Медицински работници от Временната болница в Софийската духовна семинария през Балканската война 1912-1913 г. - д-р Ив. Карамихайлов, проф. д-р Ораховац, проф. Владимир Христов Алексиев. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки". Сигнатура: НБКМ-БИА С IV 264

Произход на названията за лекар: лечител, балии, хекимин, врач, знахар

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Здравето е най-голямото богатство. При среща се здрависваме, чукаме се с думите „наздраве“, на празници си пожелаваме „за много години“ и „живи и здрави“.

Така е, откакто свят светува. Грижи за здравето е имало и в най-дълбоката древност. И макар думите лекар, лечение, лекарство да са напълно съвременни, произходът им се губи в мрака на вековете. Старобългарските думи лѣчьба и лѣчити са сродни на готската lēkinōn „лекувам“  и шведската läkare „лекар“. Но германската дума на свой ред ще да е заета от келтите: на ирландски liaig означава знахар или лечител.

В много езици понятието „лекар“ е свързано със словесните практики. Една от старобългарските думи за лечител е балии (думата е запазена само в единствено число). Тя се среща в такива изрази, като балии исцѣли сѧ самъ или не трѣбѹѭтъ съдравии балиѩ нъ болѧщеи. Думата е сродна на баене, басня, чеш. báti „приказвам“, лужишки bać „фантазирам“, руски байка „приказка, измислен разказ“. Сходен произход имат и думите врач и врачувам – диалектно вреви „говори“, руски врать „говори измислици“. Към същия кръг спадат и латинското verbum или английското word – дума.

Думата лекар в крайна сметка също е свързана със словесната дейност. Сродни думи на лекар са гръцката lexis „дума“ и латинската lectio „сказка, четене“. 

Римският лекар е човекът, който взема подходящи мерки. Затова думата  medicus е сродна на гръцката medon „управник“. Медикът най-напред преценява болестта (meditari – обмислям) и след това пристъпва към лечение (mederi). Непосредствено за оздравяването на болните се грижат „санитари“ (sanitas – здраве). Същевременно се изповядва схващането, че здрав дух може да има само в здраво тяло – Mens sana in corpore sano.

Лекуването е изисквало определени умения и вещина, затова лекарят се определя като знаещ в много традиции. В нашата това е знахар. В средновековна Европа се настанява думата доктор, буквално „учен“. Санскритската дума vaidya „лекар“ е сродна на нашите понятия сведение и вещина. Хекимите, както са били наричани лекарите преди Освобождението, дължат името си на арабската дума хаким „мъдрец“. При немците, които ценят авторитета, гръцката дума arkhiatros „главен лекар“ се е превърнала в Arzt.

Една оригинална теория разказва за източните корени на античните чудодейни целители. По времето на цар Ашока будистки мисионери достигат елинистичния Египет. Тези монаси носят името theraputta – синове (ученици) на старите. Те проповядват отшелничество и аскетизъм – практики, дотогава непознати из западния свят. Мнозина следват примера им и получават дарбата да изцеляват недъгави. Започват да ги наричат therapeutoi – терапевти.

С разпространение на християнството се появява милосърдната служба към болни и страдащи. Подвижникът от IV век, преподобният авва (отец) Доротей казва, че болният ни служи повече, отколкото ние на него. В лечебните заведения за болните се грижат милосърдни сестри и братя. Втората съпруга на Фердинанд, царица Елеонора, по време на Първата световна война заминава на фронта като милосърдна сестра. Докато боевете траят, Елеонора започва да подготвя и други жени да помагат на българските юнаци като милосърдни сестри. Това прави силно впечатление на Иван Вазов и той и́ посвещава следния стих:

Жена венценосна,
сестра милосърдна,
сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
душа изтъкана от чувства високи.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.