Медицински работници от Временната болница в Софийската духовна семинария през Балканската война 1912-1913 г. - д-р Ив. Карамихайлов, проф. д-р Ораховац, проф. Владимир Христов Алексиев. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки". Сигнатура: НБКМ-БИА С IV 264

Произход на названията за лекар: лечител, балии, хекимин, врач, знахар

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Здравето е най-голямото богатство. При среща се здрависваме, чукаме се с думите „наздраве“, на празници си пожелаваме „за много години“ и „живи и здрави“.

Така е, откакто свят светува. Грижи за здравето е имало и в най-дълбоката древност. И макар думите лекар, лечение, лекарство да са напълно съвременни, произходът им се губи в мрака на вековете. Старобългарските думи лѣчьба и лѣчити са сродни на готската lēkinōn „лекувам“  и шведската läkare „лекар“. Но германската дума на свой ред ще да е заета от келтите: на ирландски liaig означава знахар или лечител.

В много езици понятието „лекар“ е свързано със словесните практики. Една от старобългарските думи за лечител е балии (думата е запазена само в единствено число). Тя се среща в такива изрази, като балии исцѣли сѧ самъ или не трѣбѹѭтъ съдравии балиѩ нъ болѧщеи. Думата е сродна на баене, басня, чеш. báti „приказвам“, лужишки bać „фантазирам“, руски байка „приказка, измислен разказ“. Сходен произход имат и думите врач и врачувам – диалектно вреви „говори“, руски врать „говори измислици“. Към същия кръг спадат и латинското verbum или английското word – дума.

Думата лекар в крайна сметка също е свързана със словесната дейност. Сродни думи на лекар са гръцката lexis „дума“ и латинската lectio „сказка, четене“. 

Римският лекар е човекът, който взема подходящи мерки. Затова думата  medicus е сродна на гръцката medon „управник“. Медикът най-напред преценява болестта (meditari – обмислям) и след това пристъпва към лечение (mederi). Непосредствено за оздравяването на болните се грижат „санитари“ (sanitas – здраве). Същевременно се изповядва схващането, че здрав дух може да има само в здраво тяло – Mens sana in corpore sano.

Лекуването е изисквало определени умения и вещина, затова лекарят се определя като знаещ в много традиции. В нашата това е знахар. В средновековна Европа се настанява думата доктор, буквално „учен“. Санскритската дума vaidya „лекар“ е сродна на нашите понятия сведение и вещина. Хекимите, както са били наричани лекарите преди Освобождението, дължат името си на арабската дума хаким „мъдрец“. При немците, които ценят авторитета, гръцката дума arkhiatros „главен лекар“ се е превърнала в Arzt.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: