Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Никулден

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Последният от тях е Никулден.

На 6 декември християнската църква най-тържествено отбелязва Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Светецът е живял през III – IV век, бил e епископ на град Мир, участвал през 325 г. в Първия вселенски събор по покана на император Константин. Житието му го представя като закрилник на изпадналите в беда, даряващ сила и живот на болните и угнетените. Заслужил народната любов, поради което си спечелил прозвището Чудотворец.

Затова и народният гений е сътворил куп предания около личността му. При подялбата на света на Св. Никола се паднала всичката вода. Покорител е също на зимните студове и ветрове. Една от най-популярните легенди за него е тази, в която се разказва как плувайки с гемия в морето се разразила буря, лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Светецът бръкнал чевръсто във водата, извадил един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.

От това е ясно защо традиционното ястие на Никулденската трапеза е шаранът, който се пълни с лук, булгур, ориз, орехи, за да е пълна годината, обвива се в тесто – рибник и така се пече. Казват, че „шаранът е слуга на Св. Никола“. Не само, че е разрешено на този ден през коледния пост да се яде риба, а традиционната култура повелява, че „на Никулден, ако няма рибник, човек да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе!“ Кръстната кост от главата на шарана се пази за цяр през годината и се носи обаяна като амулет за здраве и предпазване от уроки. В миналото са я пришивали върху шапчицата на малките деца, за да ги пази от уроки. Когато се чисти рибата, много се внимава да не падат люспи по земята, заради поверието, че ако се стъпи отгоре им, не е на добро.
На Никулден денят започва „едвам, едвам да се уголемява, толкова, колкото е мръднал шарана в рибника“. Щом на този ден има студ и сняг, това вещае добра реколта.

Никулден е и семейно-родов празник. В представите на народа Св. Никола помага на младите да се задомяват. Затова в балканските региони след празничната трапеза, момите и ергените правят на мегдана „сглядно хоро“ за одумка на старите.

Освен имениците Никол(а), Николай, Николина, Нина и др., празнуват рибари, търговци и банкери.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

За празника на Св. Варвара
За празника на Св. Сава

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено