Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Вторият от тях е Св. Сава.

На 5 декември Църквата отдава чест на Св. Сава Освещени. Избрал монашеството и отшелничеството за свой живот, построил много манастири и болници.

Предците ни са се отнасяли с известно страхопочитание към Св. Сава, защото са вярвали, че той „разсява болестите“ – преди това „Варвара ги заварява“. Същевременно сред народа битува схващането, че Варвара и Сава са сестри на Св. Никола. Сава е по-малката и по-добрата, тя върви след сестра си и я моли да не кара облаците да врат в небето и да не пуска градушка.

На този ден момите стават рано и пресяват брашно в ново сито, като го държат на обратно. През това време между баби и внучки обредно тече диалог: „Не така, чедо, обърни ситото, че то иначе кой ще те научи?“. „Свекървата!“ – отговаря младото момиче. „Дай, Боже, да бъде по-добра от мен“ – заключава възрастната жена. В този обичай се задава програма за късмета на младата булка, да попадне на добра свекърва.

На празника на Сава е отредено да се избягват сечене и рязане, за да няма злополучни последствия от това. Жените не пипат остри предмети поради същата причина. Някъде на този ден се раздава варено жито за починалите.

Празнуват имениците: Сава, Савина, Слав(а) и др. Най-често Сава се схваща като общ празник с Варвара и преминава в приготовления на трапезата за следващия празник Никулден.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ

За празника на Св. Варвара

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.