Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Първият от тях е Св. Варвара.
На 4 декември в Православния календар се отбелязва паметта на Св. великомъченица Варвара, живяла през III век, посечена от собствения си баща за това, че не се е отказала от християнската вяра.
Народът празнува Варвара или Варвардан (Пловдивско) за бъдещо плодородие и за предпазване от болести. Основни участници в обредите и обичаите са жените и децата. Най-характерно за този ден е месенето на сладки питки и приготвяне на обредно царевично или друго зърнено вариво (варвара), което се подслажда с мед. Ястието се раздава на съседите и децата, за да се умилостивят болестите, и най-вече баба Шарка, чието име не се изговаря на глас, а се нарича сладка и медена. В някои райони на страната жените раздават питки на пътници, за да отнесат с тях болестта.
Празникът има интересни моменти на регионално ниво. В Западна България (Софийско и Дупнишко) има обичай, извършван от нечетен брой малки момичета и момчета на някое бунище или кръстопът. Там палят огън и варят фасул, който децата си носят от къщи. После идват майките им, които носят ракия и сладки питки. Всички прескачат огъня по три пъти – рипат, да не ги завари Варвара. По една главня се отнася вкъщи за лек, най-вече срещу дребна шарка.
Има селища и цели райони, където жените изрично спазват забраните: не варят зърнени храни като боб и леща, за да не остават белези, колкото тези зърна по децата, боледували от сипка. Не се яде кисело зеле и лютиво, за да не се разлюти болестта. Жените, особено тези, които имат малки деца, избягват всякаква домакинска работа.
В преметена стая с прясно измазано огнище върху софрата се нареждат медена пита, паничка с мед, шише с вода, сол, пипер, оставя се пешкир и възглавница до трапезата. Също така една медена питка слагат на полицата или горе на тавана, за да я вземе баба Шарка, като дойде и да не закача хората (Добруджанско).
В Кюстендилско моми варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника, а те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. За обяд им приготвят гощавка. Затова празникът се е наричал още Женска Коледа. Празнуват имениците: Варвара, Вартоломей, Варадин(а), Вардар(а), Варчо, Варя, Варда, Вардена и др.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
