Староверци

Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. На 4, 5 и 6 декември се зареждат един след друг празници, оформящи един общ обреден комплекс. Първият от тях е Св. Варвара.

На 4 декември в Православния календар се отбелязва паметта на Св. великомъченица Варвара, живяла през III век, посечена от собствения си баща за това, че не се е отказала от християнската вяра.

Народът празнува Варвара или Варвардан (Пловдивско) за бъдещо плодородие и за предпазване от болести. Основни участници в обредите и обичаите са жените и децата. Най-характерно за този ден е месенето на сладки питки и приготвяне на обредно царевично или друго зърнено вариво (варвара), което се подслажда с мед. Ястието се раздава на съседите и децата, за да се умилостивят болестите, и най-вече баба Шарка, чието име не се изговаря на глас, а се нарича сладка и медена. В някои райони на страната жените раздават питки на пътници, за да отнесат с тях болестта.

Празникът има интересни моменти на регионално ниво. В Западна България (Софийско и Дупнишко) има обичай, извършван от нечетен брой малки момичета и момчета на някое бунище или кръстопът. Там палят огън и варят фасул, който децата си носят от къщи. После идват майките им, които носят ракия и сладки питки. Всички прескачат огъня по три пъти – рипат, да не ги завари Варвара. По една главня се отнася вкъщи за лек, най-вече срещу дребна шарка.

Има селища и цели райони, където жените изрично спазват забраните: не варят зърнени храни като боб и леща, за да не остават белези, колкото тези зърна по децата, боледували от сипка. Не се яде кисело зеле и лютиво, за да не се разлюти болестта. Жените, особено тези, които имат малки деца, избягват всякаква домакинска работа.

В преметена стая с прясно измазано огнище върху софрата се нареждат медена пита, паничка с мед, шише с вода, сол, пипер, оставя се пешкир и възглавница до трапезата. Също така една медена питка слагат на полицата или горе на тавана, за да я вземе баба Шарка, като дойде и да не закача хората (Добруджанско).

В Кюстендилско моми варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника, а те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. За обяд им приготвят гощавка. Затова празникът се е наричал още Женска Коледа. Празнуват имениците: Варвара, Вартоломей, Варадин(а), Вардар(а), Варчо, Варя, Варда, Вардена и др.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено