Стародумци

Заветът на Априлов

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Един от най-големите благодетели от 19 век за българското образование е габровецът Васил Априлов. Роден на 21 юли 1789 г., той умира само на 58-годишна възраст на 2 октомври 1847 г. С неговото дарителство и на Николай Ст. Палаузов, на 2 януари 1835 г. в Габрово за всички ученолюбиви българчета отваря врати първото новобългарско светско училище в българските земи – това е Габровското Априлово училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.

След смъртта си Априлов оставя значителни средства, чието разходване за благородни начинания е упоменато в неговото завещание. Старата дума за завещание е завет. Затова и Априловото завещание е издадено след смъртта му, през 1849 г. в Одеса, под името „Заветът на Василия Евстатиева сина Априлова“. За мащаба на благотворителността на Априлов най-пълноценно може да се разбере от неговия завет. Споделяме част от статията за Априловото завещание, публикувана в сборника „Априловски свод“, издание на БАН, 2009, съставител Петрана Колева:

От цялото си имущество (76 000 сребърни рубли) Априлов завещава 60 000 сребърни рубли на Габровското училище (първото новобългарско светско училище, основано по негова воля в Габрово през 1835 г., чийто наследник днес е Априловската гимназия) – „вечно в полза на учебното заведение на родината ми Габрово“, „с намерение да ся образова словенското племе българете, да ся разшири образованието и науките“; да се подготвят „достойни учители и преподаватели“. Априлов подробно разпорежда в какви срокове и за какво да се изразходват лихвите от 60-те хиляди сребърни рубли, като „капиталът остава небутан“.

Васил Априлов. Публикувано в Wikipedia, изображението е обществено достояние. Източник: Държавна агенция Архиви, фонд: 546К, опис: 1, арх. ед.: 108, лист: 21

Априлов предвижда средства за: текуща издръжка на Габровското училище; ежегодна помощ на четиримата българи семинаристи, учещи в Одеса с руски стипендии; една стипендия за габровец, който да учи в Одеса и да стане учител в Габровското училище; помощ на бедни юноши, които искат да учат в Габровското училище; възнаграждение на Н. В. Савелев-Ростиславич, който да напише и издаде история на България, и разноски за превеждането й на български и гръцки език.

Априлов мечтае след 60 години – т.е. около началото на 20 век – с лихвите от 60-те хиляди рубли в Габрово да се открие „заведение на високите науки“, т.е. Габровското училище да се преобразува в „духовна академия, лицей или университет“. Душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) имат грижата да направят в Габрово и „книгохранилище (библиотека) […] и печатня (типография)“.

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ВАСИЛ АПРИЛОВ И АПРИЛОВОТО УЧИЛИЩЕ:

Габрово Daily: 2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище
Габрово Daily: 21 юли 1789 г. – роден е Васил Априлов
Габрово Daily: 2 октомври 1847 г. – умира благодетелят Васил Априлов
Габрово Daily: Васил Априлов – космополитът от Габрово
Габрово Daily: Васил Априлов: Габрово – „главен разсадник на българското образование
Габрово Daily: Васил Априлов – първият краевед на Габрово
Габрово Daily: Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.
Онлайн музей на Габрово: Страница, посветена на Габровското Априлово училище и Априловската гимназия
Онлайн енциклопедия Габрово: Статия за Васил Априлов
Онлайн енциклопедия Габрово: Статия за Национална Априловска гимназия

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

error: Съдържанието на сайта е защитено