Завет - Завещание

Заветът на Априлов

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Един от най-големите благодетели от 19 век за българското образование е габровецът Васил Априлов. Роден на 21 юли 1789 г., той умира само на 58-годишна възраст на 2 октомври 1847 г. С неговото дарителство и на Николай Ст. Палаузов, на 2 януари 1835 г. в Габрово за всички ученолюбиви българчета отваря врати първото новобългарско светско училище в българските земи – това е Габровското Априлово училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.

След смъртта си Априлов оставя значителни средства, чието разходване за благородни начинания е упоменато в неговото завещание. Старата дума за завещание е завет. Затова и Априловото завещание е издадено след смъртта му, през 1849 г. в Одеса, под името „Заветът на Василия Евстатиева сина Априлова“. За мащаба на благотворителността на Априлов най-пълноценно може да се разбере от неговия завет. Споделяме част от статията за Априловото завещание, публикувана в сборника „Априловски свод“, издание на БАН, 2009, съставител Петрана Колева:

От цялото си имущество (76 000 сребърни рубли) Априлов завещава 60 000 сребърни рубли на Габровското училище (първото новобългарско светско училище, основано по негова воля в Габрово през 1835 г., чийто наследник днес е Априловската гимназия) – „вечно в полза на учебното заведение на родината ми Габрово“, „с намерение да ся образова словенското племе българете, да ся разшири образованието и науките“; да се подготвят „достойни учители и преподаватели“. Априлов подробно разпорежда в какви срокове и за какво да се изразходват лихвите от 60-те хиляди сребърни рубли, като „капиталът остава небутан“.

Васил Априлов. Публикувано в Wikipedia, изображението е обществено достояние. Източник: Държавна агенция Архиви, фонд: 546К, опис: 1, арх. ед.: 108, лист: 21

Априлов предвижда средства за: текуща издръжка на Габровското училище; ежегодна помощ на четиримата българи семинаристи, учещи в Одеса с руски стипендии; една стипендия за габровец, който да учи в Одеса и да стане учител в Габровското училище; помощ на бедни юноши, които искат да учат в Габровското училище; възнаграждение на Н. В. Савелев-Ростиславич, който да напише и издаде история на България, и разноски за превеждането й на български и гръцки език.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: