Стародумци

Каква е историята на думата „важен“?

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Ние възприемаме думата „важен“ като чисто българска, все едно че открай време  съществува в нашия език. Около нея има цяла плеяда сродни думи и изрази: придава си важност, маловажен, важи или не важи и др. Но дали винаги е било така?

В старобългарския език няма точен еквивалент на думата важен. За да изтъкне, че бащата на Кирил и Методий не е кой да е, летописецът  казва, че е бил „мъж добророден и богат“.

XXIII глава на Вазовите  „Чичовци“ започва така: „Дълбоко мълчание царуваше на кьошка, дето бяха наредени всичките първенци“. „Първенците“ са тогавашните важни личности. Авторът подробно описва чорбаджиите от града, но в текста думата важен не се среща нито един път. Речникът на Найден Геров е замислен като тезаурус на българския език, но и там думичката важен липсва.  Тогава понятието се е изразявало с други думи , както например у Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“:

Макар и гяури, били са хора с нофуз — обясняваше Хасан аа Бурмалията на Кескин Пехливан, когато той му натякваше, че не се чини такъв ихтибар на хора-раи.

Това, че думата важен е заета от руски, едва ли може да бъде изненада. Книжовният български език се оформя под силното влияние на руски и църковнославянски. Но как тази полска дума попада в руския е друга история.

Към ХІІІ век Киевска Рус се разпада под ударите на татаро-монголите. Североизточните руски земи изпадат във васална зависимост от Златната орда, а западните са присъединени към Литовското княжество. В края на ХV век Московия придобива независимост, докато украинските земи остават в дуалистичната Жечпосполита, където господства полски език.

През XVII в. в Московското княжество се засилва интелектуалното влияние на украинците. Украинските монаси и свещеници – образовани, знаещи езици, закалени в диспути с католиците –  се ценят високо в Московската патриаршия. Западно-руският език, предшественик на украински и белоруски, започва да оказва значително влияние върху руския книжовен език. През  западно-руски навлизат и редица полонизми: бутылка, кухня, музыка, цель. Един от многобройните полонизми е и думата важный (ważny). Тя възниква в полския език като производна от waga ‘тегло’. Т.е. важен е такъв, който има голяма тежест. Обаче думата waga в полски на свой ред е  заемка от немската дума Waage. На немски тя значи везни, но в полски развива значението  ‘тежест’. Думата бързо се асимилира в полски и дава редица производни: ważny ‘който има тежест, достоен за внимание, важен’, uwaga ‘внимание’ , uważać ‘придавам тежест, внимавам, грижа се’. Последната дума също е заета в руски (уважать), откъдето прониква в български. Тя иззема част от значенията на по-старите думи тача и  почитам: възгледите на опонента могат да се уважават, но не и почитат или тачат.

В нашата ДНК са записани редица маркери, по които може да се проследи историята ни до дълбока древност. Така и едничка дума съдържа в себе си цялата история на Източна Европа: монголските нашествия и разпадането на Киевска Рус, немските колонии в Полша, ролята на Великото литовско княжество, културното влияние на западните руси върху Московия и потокът от руски книги към България, благодарение на които ихтибарът  отстъпва на уважението.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено