Истории

Копривщенските свахи

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Повестта на Любен Каравелов „Българи от старо време“ показва живота в подбалканското градче Копривщица през 40-50-те години на 19 век. Повестта е определяна като шедьовърът на Каравеловата проза, един от образците на новобългарската белетристика. Колоритът на повествованието кара българите от старо време да оживеят пред нас. Повестта е публикувана за първи път на руски през 1867 г., а първото й издание на български език е от 1872 г. – на страниците на в. „Свобода“ и в отделна книга. Една от главите на повестта е посветена на копривщенските свахи. СВА̀ХА се използва за сватя – майката на женен син или дъщеря по отношение на родителите на снахата или на зетя. Публикуваме откъси от главата „Копривщенските свахи“ на повестта „Българи от старо време“ на Любен Каравелов:

С една дума, любов между двете млади и невинни сърца се захванала и вървяла все напред и напред, без никаква задна мисъл с всичката своя искреност – каквато съществува само в младите и неразвалените души.

Но ако тая любов и да била невинна и ако отношенията на двете млади и невинни същества и да били ангелски, то коприщенските свахи захванали вече да разпространяват за нея твърде лошави слухове. Няма на тоя свят нещо по-лошаво от езика на коприщенската богата бабичка. Сиромасите си имат работа и стараят се с кървав пот и с тежки мъки да изработят една пита хляб; майките са заняти със своите дечица; момиченцата шетат по къщите си, садят цветице в градинките си и пеят своите песенчици:

Садила мома ран-бял босилек,
хем го садила, хем го пазила…

А мъжете имат големи работа и всичкото си свободно време жертвуват на кръчмата. Не са такива бабичките! Коприщенските стари чорбаджийки нищо не работят и от утринта до вечерта само хората предумват. Да ви опази господ да се попаднете на техния езичец! Коприщенските свахи вие можете да срещнете при всеки мъртвец, дето тия плачат за умрелия и плачат действително, плачат от всичкото си сърце: от тях живите място не могат да намерят – и в гроба ги намира езикът им; а за мъртвия тия свахи всякога намират и сълзи, и кръстове, и молитви.

Трябва да забележа, че женското население в Коприщица е по-многочислено от мъжкото; последньото ходи по света да прави търговия и да печели за зимъска. Коприщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотоводство и с беглихчилък – коприщенското масло и сирене се славят и в Цариград. Ето защо в Коприщица твърде често остават само селските терзии, купците, берберинът, поповете, клисаринът и копачите. Всичките земеделчески домашни работи изпълняват жените и работниците.

И ето, на бабичките се открива свободно поле да дъвчат от немай-къде всичко, щото е живо и младо, всичко, щото не е бабичка.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Сторник

Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

error: Съдържанието на сайта е защитено