Стародумци

Защо казваме гора, а не лес

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

В старобългарски език думата гора означава планина. Това значение е запазено в названия като Средна Гора или Загоре – местност отвъд планините.

Когато славяните идват на Балканския полуостров, почти цялата територия на страната ни е била покрита с гори. През средновековието кръстоносците на път за Константинопол  със страх са яздели през Великата българска гора (Silva Magna Bulgarorum), защото пътят през нея е отнемал дни наред.

Всеки език описва адекватно природата, в която живее съответният народ. Сред степните народи е развита богата терминология, описваща пространства, покрити с треви. В старобългарския език пък има многобройни названия за различните видове гори.

Думата лѣсъ е най-общият термин, който живее в названията Лясковец и Леско̀въц (сега Лесковац в Сърбия). Влажните гори, най-често край реки, са били обозначавани като лѫгъ. Името е запазено в редица регионални топоними, като Лъговица,  Осенов лаг, Рани луг и други. Там, където реките са лъкатушели, са се образували заливани от вода поляни – лъки.  За това напомнят имената Широка лъка, Лакатник и град Лъки. Думата дрѧзга „тъмна, дрезгава гора“   вече е изгубена, но съществува производното дрездак „гъсталак“. Лужишките drježdźany „горски жители“ дават името на град Дрезден.

Индоевропейският корен *dru- „дърво“ живее както в имената на гръцките горски нимфи дриади, така и в думата дръмка „шубрак“. Производни са местните имена Дръмша и географската област Дримкол в Македония (под влияние на дрьколь „дърво, прът“).

Отделните видове дървета са отразени в многобройни селищни имена като Дъбник, Брестовец, Върбица, Брезник, Осиковица (осика „трепетлика“), Буковлък, Оряхово, Гложене, Габрово,  Борован и много други.

Нашите земи са изключително плодородни и отрано е започнало разчистването на горите, за да се разшири орната земя. Горите са били изсичани, горени и изтребвани. Спомен за тази дейност носят местни имена като  Горелище, Палевина, Сечина, Голосек, Требеж, Требич. Охраняваните гори са носели името бранище, но дори и на тях се е посягало, както личи от имена като Сеченото бранище. В резултат гори се запазват по високите планински места, негодни за земеделие. Названието гора се пренася върху масивите от дървета.

За Балканите са характерни  сезонните миграции на пастирите – каракачани, власи, панагюрските и котленските овчари. През лятото в низините тревата изгаря и в търсене на сочна паша те се отправят към високите места. През зимата планините са затрупани със сняг и пашата е в полето, както свидетелства народната песен:

Слязоха, мамо, слязоха,
сите беглишки овчари,
беглишки и панагюрски,
слязоха доле в полето,
отвъд реката, в лъката.

В украинския език думата полонина означава планинско пасище, а на чешки planina е поле. Но у нас думата планина започва да се свързва с високите пасища с тучна трева и така планина измества думата гора.

Историческото развитие на думите гора и планина отразява стопанската дейност, довела до промяна на естествения ландшафт. Но дори и в наши дни една трета от територията на страната ни е покрита с гори. Те се отличават с голямо биоразнообразие, защото в България се срещат три климатични зони – континентална, средиземноморска и кавказка.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова история или спомен в „Сторник“?



Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите родова или селищна история, обичай или личен спомен – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено