Снимката е илюстративна. Pixabay

Защо казваме гора, а не лес

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

В старобългарски език думата гора означава планина. Това значение е запазено в названия като Средна Гора или Загоре – местност отвъд планините.

Когато славяните идват на Балканския полуостров, почти цялата територия на страната ни е била покрита с гори. През средновековието кръстоносците на път за Константинопол  със страх са яздели през Великата българска гора (Silva Magna Bulgarorum), защото пътят през нея е отнемал дни наред.

Всеки език описва адекватно природата, в която живее съответният народ. Сред степните народи е развита богата терминология, описваща пространства, покрити с треви. В старобългарския език пък има многобройни названия за различните видове гори.

Думата лѣсъ е най-общият термин, който живее в названията Лясковец и Леско̀въц (сега Лесковац в Сърбия). Влажните гори, най-често край реки, са били обозначавани като лѫгъ. Името е запазено в редица регионални топоними, като Лъговица,  Осенов лаг, Рани луг и други. Там, където реките са лъкатушели, са се образували заливани от вода поляни – лъки.  За това напомнят имената Широка лъка, Лакатник и град Лъки. Думата дрѧзга „тъмна, дрезгава гора“   вече е изгубена, но съществува производното дрездак „гъсталак“. Лужишките drježdźany „горски жители“ дават името на град Дрезден.

Индоевропейският корен *dru- „дърво“ живее както в имената на гръцките горски нимфи дриади, така и в думата дръмка „шубрак“. Производни са местните имена Дръмша и географската област Дримкол в Македония (под влияние на дрьколь „дърво, прът“).

Отделните видове дървета са отразени в многобройни селищни имена като Дъбник, Брестовец, Върбица, Брезник, Осиковица (осика „трепетлика“), Буковлък, Оряхово, Гложене, Габрово,  Борован и много други.

Нашите земи са изключително плодородни и отрано е започнало разчистването на горите, за да се разшири орната земя. Горите са били изсичани, горени и изтребвани. Спомен за тази дейност носят местни имена като  Горелище, Палевина, Сечина, Голосек, Требеж, Требич. Охраняваните гори са носели името бранище, но дори и на тях се е посягало, както личи от имена като Сеченото бранище. В резултат гори се запазват по високите планински места, негодни за земеделие. Названието гора се пренася върху масивите от дървета.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: