Има неща, за които не се говори. Във всички общества съществуват думи-табу или теми-табу. В Англия  например има списък от думи, които не се използват в парламента. Така вместо лъжа се казва терминологична неточност. В повечето съвременни общества думите, свързани със секс или някои физиологични процеси, се избягват.

Езиковото табу има древни корени. Една от причините е вярата, че самото произнасяне на името на дадено явление може да причини нещастие. На много езици четвъртият пръст на ръката се нарича безименен: вярвали са, че вената от него води към сърцето и загубата му би довела до неминуема смърт, затова името му е табу.  Табу са имената на някои животни. Невестулката е известна със своята хищност – тя унищожава много повече жертви, отколкото може да изяде, затова се нарича  с названия като байнова булчица и подобни. В северна Европа най-страшният звяр е била мечката и в славянските и германските езици старото й название е заменено с евфемизми. При германците това е дума със значение „кафяв“, а при славяните се свързва с меда – стб. медвѣдь, диалектно медун. В Западна България в чест на мечките се празнува Андреевден. На този ден варят царевица, хвърлят я през комина и казват: На ти, Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия!

Болестите са били представяни като одушевени същества и имената им също се избягват. Към шарка, чума и други страшни болести се обръщат с ласкави имена като баба Писанка, сестрица, бабица. Самодивите се наричат сладки и медени.

Старият завет е преизпълнен с мотива за страх божий, Давидовите псалми призовават „Работайте Господеви со страхом, радуйтеся Ему с трепетом“. Името на божеството е предмет на забрана, формулирана в третата Божа заповед: Не споменавай напразно името Господне. Тази забрана е толкова силна, че в древните текстове в името божие гласните никога не се изписват, защото името не е предназначено за произнасяне. Когато срещнат в текста името Божие, изписвано с буквите  YHWH, правоверните евреи произнасят вместо него адонай, „господ“. Ранните християнски изследователи на Библията „заемат“ гласните от адонай и реконструират името като  Йехова, а по-късно е установено реалното произношение – Яхве.

В църковната ни традиция също е прието свещените имена да не се изписват изцяло, а под знака „титло“ – бг҃ъ  Бог, бц҃а Богородица, тр҃ца Троица, аг҃глъ ангел. В англиканската култура третата божа заповед се следва буквално и за да се избегне споменаването на бога (god), възниква думата gosh.

Според старинните представи, който знае името, може да упражнява контрол върху носителя му. Затова към роднините, които стоят по-високо в социалната йерархия, не са се обръщали по име – това би било проява на дързост. Отглас от този обичай е практиката децата да се обръщат към по-големите роднини не по име, а с роднинските им названия – майка, татко, баба, дядо.

След сватбата невестата се е възприемала като чужда на рода на мъжа си и е било необходимо известно време, за да бъде приета като своя. Самата дума невѣста исторически означава „неизвестна, непозната“. Към деверите и етървите невестата се обръща с имена, които трябва да демонстрират нейната доброжелателност – хубавко, драгинко, калина, малина, сестрица. Върховно уважение се полага на свекъра и свекървата, пред които се говее – мълчи се.

Думата „говея“ има древни корени. Първоначално е означавала „почитам, оказвам почести“ – значение, което и до сега се пази в „благоговение“. В отделните индоевропейски езици значението леко се променя. Например латинският наследник на този корен, favor, означава „доброжелателност, благоразположение“ и прониква у нас през френски с думата фаворит. В религиозната практика почитта към божеството може да се изразява чрез въздържание от блажна храна – пост. Велики пости започват със Заговезни, когато се заговява, а на Великден се отговява.

В наши дни мълчанието като знак на почит се използва рядко. Останал е обичаят с едноминутно мълчание да се почитта паметта на покойници. Но многозначителното мълчание има място в други области, например политиката. В практиката на „политическата коректност“ се избягват изрази и дори теми, които биха засегнали определени групи. По време на военната мисия в Афганистан американските медии никога не използват думата война, заменяйки я с „умиротворителни акции“, „мерки по възстановяване“ и подобни.

В мафиотската практика възниква думата омерта – заговор за мълчание. Тя се корени в италианската диалектна дума omertà „смирение, покорство“. Мафиотският кодекс изисква отделните членове да се подчиняват безпрекословно на главатаря и да пазят интересите на групата. Доносничеството се наказва със смърт.

Ако говорът отличава човек от животните, то мълчанието го отличава от другите хора.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.