Има неща, за които не се говори. Във всички общества съществуват думи-табу или теми-табу. В Англия например има списък от думи, които не се използват в парламента. Така вместо лъжа се казва терминологична неточност. В повечето съвременни общества думите, свързани със секс или някои физиологични процеси, се избягват.
Езиковото табу има древни корени. Една от причините е вярата, че самото произнасяне на името на дадено явление може да причини нещастие. На много езици четвъртият пръст на ръката се нарича безименен: вярвали са, че вената от него води към сърцето и загубата му би довела до неминуема смърт, затова името му е табу. Табу са имената на някои животни. Невестулката е известна със своята хищност – тя унищожава много повече жертви, отколкото може да изяде, затова се нарича с названия като байнова булчица и подобни. В северна Европа най-страшният звяр е била мечката и в славянските и германските езици старото й название е заменено с евфемизми. При германците това е дума със значение „кафяв“, а при славяните се свързва с меда – стб. медвѣдь, диалектно медун. В Западна България в чест на мечките се празнува Андреевден. На този ден варят царевица, хвърлят я през комина и казват: На ти, Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия!
Болестите са били представяни като одушевени същества и имената им също се избягват. Към шарка, чума и други страшни болести се обръщат с ласкави имена като баба Писанка, сестрица, бабица. Самодивите се наричат сладки и медени.
Старият завет е преизпълнен с мотива за страх божий, Давидовите псалми призовават „Работайте Господеви со страхом, радуйтеся Ему с трепетом“. Името на божеството е предмет на забрана, формулирана в третата Божа заповед: Не споменавай напразно името Господне. Тази забрана е толкова силна, че в древните текстове в името божие гласните никога не се изписват, защото името не е предназначено за произнасяне. Когато срещнат в текста името Божие, изписвано с буквите YHWH, правоверните евреи произнасят вместо него адонай, „господ“. Ранните християнски изследователи на Библията „заемат“ гласните от адонай и реконструират името като Йехова, а по-късно е установено реалното произношение – Яхве.
