Последни Стародумци

Християнството и библейските разкази в българския език

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Християнството из нашите земи датира много преди покръстването на българите. Тук са живели готите и най-старите ни християнски термини са от германски произход – църква, кръст, пости. Въвеждането на християнството и славянското богослужение ускорява процеса на интеграция на разноплеменните поданици на българската държава.

Покръстването оказва силно влияние върху българския език. Променя се целият езиков код. 

Кодът представлява цялата палитра от образи, езикови средства и речеви похвати, използвани за формулиране на мисълта. Например, когато събеседникът разсъждава на ежедневни теми, но използва изрази от типа „да сгъстим редиците“, „да поразим целта“, „ще пробием отбраната„, той мисли и говори във военизиран код.

Старите езически култове изчезват и езическият код се забравя. Обаче текстове, породени от стария код, остават.

Славянският бог Чернобог е бил противник на светлия Белобог и е господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб. Името му живее в заканата „Черна бога ще ти покажа!“. Шаманските пътувания из света на духовете, небесни или подземни, намират отглас в израза „по друг свят ходи“ – за човек без връзка с реалността.

В римската митология бог Марс, в древността наричан Мармор или Мамерс, е древно индоевропейско божество на войната, смъртта и съня. В славянската митология Марс намира съответствие в образа на едно женско божество, името на което е запазено в различни варианти – словашката Мармурена, полската Маржена, белоруската Мара и българската Марена. В българския фолклор Марена е име на болест, запазена в клетвите „На Марена да идеш, та да се не върнеш!“, „Да маренясаш!„. Митът за злотворното същество вече е забравен, остава само думата.  Такива думи, като кош-мар , кики-мора, мора̀ също съдържат името на древното индоевропейско божество. Найден Геров обяснява думата мора̀ по следния начин: „Това, което усещаме понякога, като че ни наляга нещо насън. Българите вярват, че го прави някакво злотворно същество, таласъм и проч[ие].“

Бог Марс също така е бил пазител на племенната община и помага на хората както в мир, така и във война, дарява изобилие и победа. Една от основните му функции е била да осигурява плодородие. В  България се осъществява сложно взаимодействие и преплитане на култури и обичаи. В римския календар на бог Марс е бил посветен месец март. Римският Март под влияние на славянската Марена се превръща в  баба Марта, а повечето от обичаите, свързани с Марс, се пренасят по време на кукерските игри през Песи понеделник. Баба Марта също има отношение към плодородието. Връзване на мартеници на плодните дръвчета и малките животни е призвано да осигури здраве и плодородие. А в Румъния баба Марта е приела християнското име баба Докия, по името на мъченица Евдокия, чийто ден се празнува на първи март.

Мартеница. Колаж: Стародумци

Християнството е свързано с начина на живот на древните евреи, чиято икономическа база е овчарството. Затова в Библията се срещат много думи и изрази, свързани с „овчарския код“. Свещеникът е пастир, а миряните са паство. Агнец е агънце, но и невинен, чист човек. Грешникът може да се нарече „заблудена овца“, а „да се отбиеш от пътя“ значи да нарушиш моралните норми.

Християнската образност и фразеология се вкоренява в българския език. „Умивам си ръцете„, „свалям отговорността от себе си“ идва от евангелския разказ за Пилат Понтийски, който  символично снема от себе си вината за разпъването на Христос. Името Юда става синоним на предател. „Глас в пустиня“ – „мнение, което няма да бъде чуто“ е употребено в Евангелието от Матея . „Напаст божия“ означава  бедствие, пред което хората са безсилни. Изразът идва от бедствията, които Йехова докарал върху Египет. Насъщният хляб се споменава в молитвата „Отче наш“ и придобива значение „жизнено важен, поддържащ живота, от първа необходимост“. Често срещаните изрази „мракъ бэсовскии„, „бэсование мрака“ лежат в основата на думата мракобесие.

В народния език библеизмите претърпяват развитие. Изразът Аврамов дом първоначално е синоним на гостоприемство. В съвременния български обаче изразът се използва неодобрително за дом, в който свободно влизат и излизат всякакви външни хора.

В библейския разказ за строежа на Вавилонската кула е употребена думата стълпотворение (стб. стълпъ – ‘кула’). В съвременния език стълпотворение е синоним на хаотично множество, тълпа, блъсканица.

Библейската легенда за сътворяване на  жената от ребро адамово в разговорната реч се обиграва с израза „в ребро мозък има ли?“ – обида към глупава жена.

Мотивът за спасяването на Моисей в кошница намира отражение във фолклора. В песента „Крали Марко и три наречници“ крал Вълкашин „си зеде Марка малечкао и го кладе во една кошница со смола намачкана, та го върли по бела Вардара“.

Заемки и перифрази от Библията са широко застъпени в разговорната реч и мнозина ги употребяват,  без да си дават сметка за произхода им. „Да отделиш зърното от плявата“, „Който не работи, не трябва да яде“, „ехиден смях“, „египетски труд“, „мед и мляко“, „огън и жупел“ са все изрази, първоизточник на които е библейският текст.

Бележка на редакцията: Статията е илюстрирана с архивна пощенска картичка на църквата „Св. Троица“ в Банско. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка „Портрети и снимки“, Сигнатура: НБКМ-БИА С І 17861

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено