През 1859 г., преди 160 години, габровецът Тодор Бурмов – бъдещият първи министър-председател на Княжество България – е учител в Габровското училище. Севлиевската община го кани да председателства публичния изпит на учениците в Хаджистояновото училище. Вижте какво се случва в Севлиево, разказано в „Спомените“ на Тодор Бурмов.
Днес разстоянието между Габрово и Севлиево е около 28 км и се изминава с автомобил за около половин час. Преди 160 години обаче пътуването между двете селища никак не е било безпроблемно: „Севлиевската община […] беше изпроводила писмо и кон с един нарочен человек, съдружен от едно заптие. Понеже беше опасно от разбойници да се върви само, аз се постарах да намеря добри другари, с които и стигнах благополучно в Севлиево.“
Изпитът е на 3 май 1859 г. Учителят в първото новобългарското светско училище (Габровското) знае колко е важен добрия пример: „Аз забележих, че те [учениците] не се добре сещаха за това, що се питаха и затова не им задавах почти никакви въпроси, а само ги хвалех,
за да имат добро възпоминание от първото изпитание в училището им и обикнат образованието.
Преди изпитанието, както и подир него се казаха речи за възбуждение любов към просвещението.“
„Всичката церемония, изпитание, произнасяне речи и раздаване награди трая едвам три часа.
Севлиевската публика беше гладна за ракия.
Още догде се раздаваха наградите, чуваха се непрестанно гласове „ракията огладня, хайде да излязваме!“ В Севлиево имало обичай да пият ракия най-много сутринта и преди обяд и то в кафенетата. Преди да излезем от приемната стая на училището се даде сладко и по една-две чаши ракия по случай извънредния празник, за какъвто се имаше изпитанието. Оттам чорбаджиите потеглиха с мене на Мишовото кафене, гдето се дадоха още по 10 чаши [ракия], догдето се приготви обедът… Като се наместихме на трапезата около 30 души… пихме още по 2-3 чаши ракия и тогава се почна обедът. След трапезата отидохме да се разходим по градините и пак да пием ракия с причина, че ще се вечеря след малко време.“ В Дневника си Бурмов уточнява и какъв е бил обядът – чорба с дроб, яхния от агне, сърма от лозови листа и печено агне.
Въпреки намерението на Бурмов да отпътува към Габрово още на следващия ден, севлиевци „с един глас протестуваха“ – „ние сме наредили, рекоха, да ядем и пием наедно с Вас цели три дни по случай тържеството, което имахме днес в училището“. И Бурмов остава в Севлиево, докато… „Насила могох да измоля да ме пуснат поне на третий ден преди обяд да си тръгна.“ Но и отпътуването на учителя към Габрово не минава без отпразнуване – севлиевци изпровождат Бурмов на 4 километра от града до реката, където слагат пак „тържествена трапеза с много ястиета и питиета“. На трапезата са… „пак същите лица, които пирувахме наедно в неделя и понеделник“. След обяда част от севлиевските чорбаджии започват „много охотно“ да се борят „за свое и общо развлечение“, след което пък се захващат за риболов, а уловената риба дават на Бурмов да си я носи в Габрово. „И така за три часа изпитание севлиевци си устроиха за сметка на училището три дни пируване, в което взеха участие по-заможните и охолни хора“, заключава Бурмов. Въпреки непрестанните тридневни празненства, в Дневника си Бурмов допълва: „За севлиевците се носи мълва, че те много пият ракия, но пред мене те много дип не пиха. Те имат обикновение да пият ракия повече сутринта на кафенето.“
Севлиевци пиели ракия заради… проблеми с некачествена вода
Пиенето на ракия било обичай за българите в средата на 19 век, пише в спомените си друг габровец – Димитър Видинлиев. Този обичай съществува и в Габрово, но… „пиенето на габровци не беше да се напиват, както севлиевците, а да се повеселят.“ Любопитният габровец попитал един от по-старите севлиевци защо пият толкова ракия, а той му отговорил: „… хубава работа, че ний ако не пием ракия, всички ще измрем от тази кална вода, която имаме.“
Какво се е случило с този обичай на севлиевци ли? „От Освобождението ни до днес севлиевските граждани, не само че напуснаха [в]сяко питие и почнаха да живеят порядъчен живот, но напреднаха много и по цивилизацията и по образованието“, разказва Видинлиев.
Как да публикувате стара дума или история?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.
