Сградата на читалището, началото на ХХ век. Архив на Исторически музей Севлиево. Източник: sevlievo.bg

Приключенията на учителя Тодор Бурмов: „Севлиевската публика беше гладна за ракия“

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

През 1859 г., преди 160 години, габровецът Тодор Бурмов – бъдещият първи министър-председател на Княжество България – е учител в Габровското училище. Севлиевската община го кани да председателства публичния изпит на учениците в Хаджистояновото училище. Вижте какво се случва в Севлиево, разказано в „Спомените“ на Тодор Бурмов.

Днес разстоянието между Габрово и Севлиево е около 28 км и се изминава с автомобил за около половин час. Преди 160 години обаче пътуването между двете селища никак не е било безпроблемно: „Севлиевската община […] беше изпроводила писмо и кон с един нарочен человек, съдружен от едно заптие. Понеже беше опасно от разбойници да се върви само, аз се постарах да намеря добри другари, с които и стигнах благополучно в Севлиево.“

Изпитът е на 3 май 1859 г. Учителят в първото новобългарското светско училище (Габровското) знае колко е важен добрия пример: „Аз забележих, че те [учениците] не се добре сещаха за това, що се питаха и затова не им задавах почти никакви въпроси, а само ги хвалех,

за да имат добро възпоминание от първото изпитание в училището им и обикнат образованието.

Преди изпитанието, както и подир него се казаха речи за възбуждение любов към просвещението.“

„Всичката церемония, изпитание, произнасяне речи и раздаване награди трая едвам три часа.

Севлиевската публика беше гладна за ракия.

Още догде се раздаваха наградите, чуваха се непрестанно гласове „ракията огладня, хайде да излязваме!“ В Севлиево имало обичай да пият ракия най-много сутринта и преди обяд и то в кафенетата. Преди да излезем от приемната стая на училището се даде сладко и по една-две чаши ракия по случай извънредния празник, за какъвто се имаше изпитанието. Оттам чорбаджиите потеглиха с мене на Мишовото кафене, гдето се дадоха още по 10 чаши [ракия], догдето се приготви обедът… Като се наместихме на трапезата около 30 души… пихме още по 2-3 чаши ракия и тогава се почна обедът. След трапезата отидохме да се разходим по градините и пак да пием ракия с причина, че ще се вечеря след малко време.“ В Дневника си Бурмов уточнява и какъв е бил обядът – чорба с дроб, яхния от агне, сърма от лозови листа и печено агне.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи: