Публикацията на Христиан Даскалов е създадена въз основа на спомени на Тома В. Томов (1939) и сборниците на Националния студентски дом „Книга за Студентския дом“ (2002) и „Академични дискусии“ (2003).

През октомври 2020 г. имах удоволствието да бъда поканен и да присъствам на 20-годишнината на Националното представителство на студентските съвети в Република България (НПСС) – организацията, явяваща се представител и защитник на интересите на българските студенти, съгласно Закона за висшето образование. В нея днес членуват представители на всички 50 висши училища у нас. Съставът й се формира чрез избори за студентски съвети по университети, а ръководството й – на всеки две години чрез общо събрание на делегатите от университетските структури.

По време на церемонията, състояла се в Университета за национално и световно стопанство, ми направи ми впечатление хронологичният видео-преглед на развитието на студентското самоуправление у нас, така както бе представен от организаторите – започвайки с разпада на Комсомола като орган на партията – държава и съпътствалите демократичните промени процеси по формиране на независими студентски дружества. Бе пропуснат периода преди Втората световна война, който си струва човек да познава и разбира, защото процесите в академичната система през десетилетията не са откъснати от по-големите обществени процеси. Точно обратното – неизменно са се явявали техен катализатор.

Първото общостудентско дружество – “Наука” (1891 – 1900)

Разказът за зората на организираното студентско движение в рамките на университетската система (за начална дата ще приемем основаването на Държавния университет през 1888 г.), следва да започне най-малкото със споменаване на първото общостудентско дружество – “Наука” (1891 – 1900). Най-трайното негово наследство си остава изборът на безсмъртната фигура на големия българин от епохата на Възраждането – Христо Ботев, за духовен патрон на българското студентство. По силата на този морален завет, през 1904 година студентската общност поставя начало на хубавата традиция да се посещава организирано всяка година на 20 май (2 юни) гр. Враца и връх “Околчица”, лобното място на големия борец за свободата на България.

Студентският клуб (1900)

Общостудентското дружество “Наука” започва да залинява след 1894 година поради „вътрешни недоразумения“ (разбирайте политически ежби), а „Студентският клуб“, основан в началото на учебната 1900 – 1901 година, се явява законен приемник на библиотеката на дружеството и на всички ценни духовни завети на тази организация. Клубът е нещо повече от студентско дружество по интереси и често пъти подпомага разрешаването на недоразуменията между отделните академически дружества по отделните научни специалности, каквито още тогава започват да развиват активен научен живот. Някои от началата на устава на организацията са взети от Association Générale des Étudiants, Paris – асоциация, играеща по онова време централна роля в духовния живот на френските студенти при големия идеен и хуманитарен подем, който характеризира френския национален дух от онази епоха.

Председателите на Студентския клуб в повечето случаи са лица със изключителни духовни качества за годините си и с голям морален авторитет сред родното студентство – по-късно стават писатели (Никола Атанасов), журналисти (Стефан Руневски), банкери (Тома В. Томов), министри (Григор Василев). Те са първите арбитри за всички вътрешни студентски спорове. Студентският клуб бързо съумява да се утвърди като реален орган за представителство на студентската общност пред академическата власт. Именно в Студентския клуб младите академически граждани оглавяват студентските обструкции срещу новия университетски правилник от 1905 г. Те играят основна роля и в университетската криза от 1907 г.

Инициативата за построяване на Дом на българския студент

Клубът упражнява пряко застъпничество и за реализацията на по-широките търсения на студентската общност отвъд институционалните ограничения на университетската структура. Подетата през академичната 1903 – 1904 г. инициатива за построяване на Дом на българския студент, отвъд физическите й управленски граници на структурата на Държавния университет, като независимо обществено и културно средище и като място за интелектуално развитие на младите хора, е безспорното доказателство в тази посока. Тази кауза подема Стилиян Чилингиров – тогавашният председател на Клуба, определян на по-късен етап като „последният български възрожденец“. Чрез тази си инициатива той обединява и доразвива двата основни стълба зад създаването на Студентския клуб, а именно:              

1.) необходимостта от едно идейно общуване на студентството във връзка с неговата морална подготовка за бъдещите му духовни ръководни функции в обществения живот на нацията и

2.) създаването на една кооперативна трапезария, която да улесни средната и най-бедната част от студентството с евтини и питателни храни.

Каузата за построяването на Студентски дом бива бързо припозната от отговорните фактори начело на държавата. Още в своето Окръжно № 2493 от 9 март 1904 г., в което се приканват директорите на гимназиите, на педагогическите училища и окръжните инспектори да съдействат за събиране на средства за новосъздадения фонд за построяване на здание на Студентския клуб, министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов пише, че е посрещнал с радост „предприятието на младите академически граждани“ (Училищен преглед, кн.4/1904, с. 127 — 128). Освен с въодушевление, проф. Шишманов посреща каузата и със създаването на Фонд за построяването на Дома с основна вноска от Министерството на просвещението  в размер на 10,000 лв.

Бърз преглед на съдържанието на документалните сборници „Книга за Студентския дом“ от 2002 г. и „Гражданският комитет за построяване на Студентския дом“ от 2004 г. показва, че това е кауза, която е толкова обединяваща за няколко поколения студенти – националисти, земеделци, социалисти. Те загърбват различията помежду си, когато стане дума за нуждата от „място, където ще крепнат и обединяват сърцата и умовете си здрави и добре просветени граждани на България“ (Писмо от цар Борис III до БНСС в подкрепа за построяване на Студентския дом – 19.12.1929 г.). В кръга на шегата на никое правителство в рамките на идните три десетилетия не му идва на ум да сложи край на това идейно обединение и Домът си остава само идея. До заветния 30 май 1931 г., когато е положен основният камък на сградата на пл. „Народно събрание“ № 10 на церемония, уважена от целия национален елит.  

30-годишната мисия за построяването на зданието е изпълнена на груб строеж две години след старта на строителството, през януари 1933 г., когато в сградата се нанася редакцията на в-к „Студентска борба“, а репетиции започва наскоро създадения Академичен хор при Държавния университет. Напълно обзаведен и на максимален капацитет, Студентският дом е едва през 1940 г. към която година ръководството на Българския национален студентски съюз (БНСС) е получило благословията на Негово Величество за това Студентският дом да се наименува „Княз Симеон Търновски“ в чест на новородения престолонаследник. Академичният съвет на Софийския университет, на когото стопанисването на сградата е поверено (чрез Закона за Фонда за Студентския дом от 1938 г.), държи да го нарича Дом „Св. Климент Охридски“ с цел по-тясно асоцииране с университета.

Инициативата за Студентския дом, обаче, не е нито вътрешно-университетска, нито аристократична.  През 1930 г. проф. Бобчев – създател на Свободния университет, нарича идеята „Всестудентска“. Още през 1910 г. тогавашният председател на Студентския клуб, а впоследствие и пожизнен секретар на Гражданския комитет за построяване на Студентски дом – Тома В. Томов, заявява, че чрез Дома и заформящия се около него общ студентски съюз „ще се догонва високата култура на академическия гражданин“ (Томов, Тома В. Спомени и идеи за Студентския клуб — В: Студентски клуб. Юбилеен сборник (1900 — 1910 г.), С., Печатница „Гражданин“, с. 37).

Следва продължение…

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.