Публикацията на Христиан Даскалов е създадена въз основа на спомени на Тома В. Томов (1939) и сборниците на Националния студентски дом „Книга за Студентския дом“ (2002) и „Академични дискусии“ (2003).
Първите две части от публикацията може да прочетете тук: Зараждането на студентското движение у нас и неговото наследство днес. Част 1; Част 2
Тъй като темата на настоящата публикация е свързана със „зората на студентското движение у нас“, не следва да удължаваме прекомерно нашия разказ. Още повече, че по темата за студентските организации и обединения в България след 1931 г. има наскоро издадена книга на младия историк Б. Боев – Любов към науката, любов към народа. Студентските организации и обединения в България (1931-1939), С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Ако погледнем отвъд идеологически натоварения й наратив, тази книга обобщава подробно развитието на процесите от онзи период. Накратко, 1930-те са период, доминиран от борбата за влияние между Български национален студентски съюз (БНСС) от една страна и Български общ народен студентски съюз (БОНСС) от друга.
Фактът, че именно признатият от университетските власти и държавата Български национален студентски съюз оглавява акцията по изграждането на Студентския дом през втората половина на 20-те и през 30-те години на ХХ век, не пречи на крайно левия БОНСС да се опита да си припише техните заслуги след комунистическия преврат от 1944 г. БОНСС поетапно се трансформира в Общ съюз на народното студентство, Съюз на народната младеж и Димитровски комунистически младежки съюз (1956 г.) като последният (познат ни като „Комсомол“) поема щафетата над управлението и развитието на „Студентския дом на културата“ – от повторното му отваряне като такъв през 1957 г. чак до 1990 г.
От направения дотук преглед става видно, че в първите десетилетия на студентското движение у нас Студентският дом е преди всичко споделен продукт на идеята за равен достъп до висше образование, за солидарност между студентите отвъд университетски, политически, държавни и дори времеви граници. Такъв остава той и днес, вече като самостоятелна държавна институция, подопечна на Министъра на образованието и науката.
Институцията с над 115-годишна история е проект на онези академически граждани, които виждат в нея „гарант за солидна социална и културна база на мнозинството студенти“ (Дойнов, П. 2003. Сборник „Академични дискусии“. С., Академичен център за литература и култура). Проект е на онези български и европейски студенти, които спокойно са прекрачили границата на бъдещето вътре в себе си, тъй като са съчинили и подпомогнали създаването на нещо, от което чудесно са разбирали, че няма да се ползват те самите, тъй като ще бъдат завършили следването си, а създаденото от тях ще служи на следващите поколения. Затова днес общата история на Студентския дом може да ни учи и на настояще, и на бъдеще, и на преминаване на границите между тях.
През 2003 г. ректорът на НБУ проф. П. Дойнов пише, че ползвайки тъкмо този опит за „пречупване на времето“ студентите и техните нови организации в началото на 90-те години на ХХ век събуждат академическите граждани и провеждат знаменитите стачки и протести от периода 1989/ 1990 г. и 1997 г., след които никой в България не може да постави под съмнение европейските ценности, ценностите, свързани с личната и академичната свобода. Приключваме историческия обзор там откъдето започнахме, за да покажем защо е важно да се проследява развитието на всяка една система, в т.ч. системата на студентското представителство и застъпничество – за да може тя да бъде разбрана по-добре от гледна точка на стратегическите цели, които е създадена да преследва и обслужва.
Тъй като оригиналната идея при формирането на множество обществени системи (каквато е и системата на студентското самоуправление) твърде често се губи или деформира в лабиринта на времето, както и понеже съществува т. нар. „ефект на музея“, съгласно който при преминаването на определен праг във всеки исторически процес времето спира и започва се подрежда в пространство, да структурира паметта си, да задържа и инвентаризира изминалите моменти (Дойнов, П. 2003. Сборник „Академични дискусии“. С., Академичен център за литература и култура), през 2020 г. в Националния студентски дом решихме да създадем музеен архив, който по същество представлява постоянна експозиция на артефакти, свързани с развитието на студентското движение през Третото българско царство, Народна република България и Втората българска република (след 1990 г.) – едно общо, физическо пространство за среща на опита, академичните, обществени и културни проекти на студентската общност през десетилетията.
През годините на пл. „Народно събрание“ № 10 са се срещнали най-продуктивните академични и творчески модели на студентското битие, които в своите обществени трансформации и днес продължават да отместват хоризонта на академичното развитие. Ако в себе си пазите частица от тези събития, добре дошли сте да я споделите със света – музейната колекция на Студентския дом се допълва постоянно, а даренията са винаги добре дошли!
