Публикацията на Христиан Даскалов е създадена въз основа на спомени на Тома В. Томов (1939) и сборниците на Националния студентски дом „Книга за Студентския дом“ (2002) и „Академични дискусии“ (2003).

Първа част от публикацията може да прочетете тук: Зараждането на студентското движение у нас и неговото наследство днес. Част 1

Студентският клуб до Първата световна война

През 1910 г. Студентският клуб инициира учредяването на независим Граждански комитет както като гаранция за постигането на своята цел и срещу заплахата от „аристократизация“ на висшето образование. Тогава студентите свързват въпроса за издигането на собствено здание с въпроса за достъпността на образованието и питат реторично:

„Да се аристократизира ли висшето образование у нас или то да бъде фактически и занапред достъпно за масите? Да се ограничи ли източникът на интелектуалните сили на нацията, като се стесни неговата база или пробирането и занапред да може да става от пълния запас на нацията? Да се смажат ли високо одарените умове сред масата, за да се издигнат само имотните посредствености или обратно? Към културно обогатяване или към културна мизерия?“

Като общостудентска организация, представляваща българското студентство и пред чуждестранните студентски организации, Студентският клуб изигра една много ценна роля за сближаването на студентството от всички балкански страни в годините преди Балканската война. Той организира големи студентски посещения в Белград, Букурещ, Цариград и Атина. Тези посещения допринасят много за опознаването на научните и културни постижения на нашите съседи. Студентският клуб се опитва да създаде връзки и със западно-европейското студентство, но войните оказват негативно влияние върху тези усилия.

Студентският клуб за последен път съществува през учебната 1914/1915 година. Въпреки разгара на големите обществени борби, които съществуват в онзи период, Клубът съумява да обедини студентството върху почвата на неговите общи духовни интереси и на общите интереси на нацията. Той полага основата за построяването на Студентския дом, но и за цялостното развитие на студентското движение през следващите две десетилетия. След началото на Първата световна война, Студентският клуб не се появява повече, а като негов естествен приемник в годините след войната се възприема Общостудентската организация – О.С.О. “Христо Ботев”, която продължава мисията за изграждането на „едно постоянно огнище, където студентството да възпита и у себе си едно здраво национално чувство“ до нейния успешен финал.

Студентите с организации на името на Ботев и Левски

О.С.О. “Христо Ботев” (организацията на студентите от Софийския университет) в обединение с О.С.О. „Васил Левски“ (създадената през 1921 г. организация на студентите от Свободния университет, днес УНСС) прерастват с подкрепата на държавата в Български национален студентски съюз (БНСС) през втората половина на 1920-те, а БНСС от своя страна се присъединява към Международната студентска конфедерация (Confédération Internationale des Étudiants) – наричана от мнозина по онова време „световен студентски парламент“. По този начин, каузите на българските студенти излизат на международната сцена след годините на изолация, последвали края на Общоевропейската война. Двете студентски дружества – „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, запазват  самостоятелните си функции на представителни за висшите училища организации за защита на студентските интереси пред съответните академични ръководства.

Българи и чужденци даряват за построяването на Студентски дом в София

Войната оставя своя отпечатък върху каузите на студентското движение у нас и по още един любопитен начин. В началото на 20-те години се създава пацифистко Движение за международна студентска взаимопомощ, чиято основна цел е материалното подпомагане на студентите от победените в Първата световна война държави. Студенти от Англия, САЩ, Франция, Холандия и други страни-победителки се солидаризират със своите колеги от Австрия, Германия, Унгария и България, не само за да удовлетворят техните непосредствени нужди (например, мизерията сред австрийските студенти, последиците от земетресението в Южна България през пролетта на 1928 г.), но и за да стартират стратегически проекти на младата академична общност.

Движението за солидарност и взаимопомощ (ISS), прераснало в организация със седалище в Женева (Entr’aide universitaire internationale), гласува на своя конгрес в Шартр през 1928 г. решение да отпусне 15 000 долара (2,000,000 лв.) за построяване на Студентски дом в София, при условие, че в България се съберат допълнителни 11 000 долара. В този акт на международна подкрепа има и българска следа в лицето на Татяна Киркова. В началото на 1931 г. са изпълнени всички условия и Международната университетска взаимопомощ връчва чека с обещаната сума на церемония на 30 май 1931 г. — при полагането на основния камък на Дома.

По този начин, Студентският дом възниква през 30-те години на ХХ век като пространство на студентска солидарност, което олицетворява взаимопомощта като основна ценност сред младите академически граждани. Принципите на тази солидарност са ярко застъпени по време на цялата многогодишна акция по изграждането на Дома. Като безпрецедентна проява на всеобща гражданска и академична солидарност може да се приеме фактът, че хиляди студентски и помощни комитети, дарители, сътрудници-доброволци, интелектуалци и публични личности от цяла България обединяват усилия, ресурси и съзидателна воля, за да издигнат сградата на пл. „Народно събрание“ №10 във времето на може би най-разтърсващата световна икономическа криза на ХХ век.

Мащабното историческо поле на съпричастност не спира своето развитие и след старта на дейността в Студентския дом. В обособената студентската трапезария в сутерена на сградата (Менза „Академика“) за изхранването на бедните студенти помага учредената от А. Коюмджийски през 1937 г. с капитал от 7 млн. лв. „Фондация за подпомагане бедни студенти“. Дейността на Мензата и довършването на Дома се субсидират както от държавата, така и чрез ежегодни отчисления от таксите на самите студенти.

Във все по-бурните години на обществено – политическо противопоставяне, предхождащи непосредственото начало на Втората световна война, Мензата продължава да бъде пространство за единение. Тя е едно от малкото места в София, което се посещава и от десните студенти националисти, и от левите студенти социалисти, като между 1936 и 1941 г. се стопанисва под формата на студентски кооперативен стол от представители на последните. На горните етажи дейност се развива в канцелариите на студентските дружества, а кино-салонът, художествената галерия и читалнята са местата за отдих и самоусъвършенстване. През годините на войната цял етаж е заделен за учебния процес на Физико-математическия факултет. Разкрити са и десетки места за настаняване на студенти от Македония и Западните покрайнини, които нямат възможност да се връщат по домовете си през ваканциите.

Тази задушевна атмосфера на адаптиране според нуждите на другия, на солидарност в едни иначе тъмни времена, представлява недостижима нравствена школа и служи за методично приучаване към себеотрицание на отделната личност пред олтара на по-големите обществени и отечествени интереси.

Следва продължение…

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.