На Великден старият Бургас ухаел на козунаци

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Автор: Соня Кехлибарева

Христос Воскресе! На този ден искам да споделя един мой текст. Спомени от миналото време, когато по Великден целият Бургас е ухаел на козунаци и хората се подготвяли трепетно за големия християнски празник.

Великден е празникът, чакан цяла година с нетърпение от малки и големи. Седмици преди това се започвало Голямото Великденско чистене. Къщите трябвало да заблестят от чистота. Търговците също се подготвяли за този ден. Изваждали най-добрата стока и, разбира се, с най-добри празнични намаления. За този ден бургазлията развързвал кесията си, за да купи на децата или за жената нови, дрехи, обувки, шапки. С един трескав и суетен шум Бургас посрещал празника на най-великия учител на християнството Исус Христос. Търговските улици се препълвали с мъже и жени, бързайки да довършат покупките си за Великден.

Интересно е да надникнем в бургаските вестници от това време “Морска заря” и “Черноморски фар”. Те са пълни с реклами къде какво може да се купи. Разбира се, царете на тези реклами били козунаците и яйцата. Предлагали се най-качествени маи и брашна, от които козунакът ще стигне до тавана и ще стане на “конци”. Големите български мелници пускали в продажба специално брашно с четири нули. Сладкарница “Малина” излизала на пазара с нови асортименти на шоколадови зайци и бонбони. А в сладкарница “Чальовски” се продавали готови козунаци. В магазин “ Париж” на ул. “Александровска” се предлагали в изобилие прясно масло, брашно, мая за козунаци. Търговците знаели, че след Великите пости бургазлията трябва да се сложи на трапезата прясно агнешко месо, сирене, кашкавал, унгарски салам, луканка, карагьоз прясно осолен, сардели и какво ли не още. Книжарница “Фар” на Хрусанов на ъгъла на ул.”Александровска” и ул.”Богориди” рекламирала пресни европейски бои за яйца, играчки и разбира се – великденски картички от колекцията на френски и руски галерии.

Неизменна част от празника са били красивите великденски картички, с които бургазлии поздравявали своите близки. И тъй като в първите десетилетия на ХХ век те се произвеждали в чужбина, а тук само са им слагали надписите “Честито Въскресение Христово” или “Христос Воскресе”, нашите прадядовци и прабаби са се вдъхновявали от западноевропейските модели на руси деца, ангелчета, великденски зайци или кошница с яйца и пиленца.

Заможните бургазлии са използвали Великден да отидат на поклонение до Божи гроб. Само е трябвало да се запишат и внесат таксата предварително за пътуването. Спънки никакви! Луксозният кораб “Бургас” ги отвеждал в Йерусалим на самия Великден, за да се върнат хаджии. През Страстната седмица кината в Бургас били затворени. Единствено в “Модерен театър” са прожектирали религиозния филм “Царят на царете” , съдържащ вярата и учението на Исус Христос.

Всяка вечер през Страстната седмица, предхождаща Великден, в църквите на Бургас се четяли 12-те евангелия. В четвъртък преди Великден се боядисвали яйцата. Обикновено всяко семейство приготвяло най-малко 40-50 яйца. Първото задължително било червено. В петък се печали козунаците. Още от вечерта маята се замесвала с брашното и яйцата. Къщата трябвало да бъде топла, за да втаса тестото. От месенето зависело дали козунаците ще станат на “конци”. Отгоре се украсявали с белени бадеми. Целият град ухаел на великденски козунаци. До празника не се позволявало децата да влизат в стаята с боядисаните яйца и козунаци. В петък миряните ходели на църква и се промушвали под масата, покрита с плащеница, символизираща гроба на Исус. Вечерта преди Възкресението се извършвала Великденската литургия и точно в 24 часа камбаните възвестявали чудото, а хората – обикаляйки църковния храм – си казвали “ Христос Воскресе” и се чукали с боядисани яйца.

В деня на големия празник Великден бургазлии, облечени с най-новите си дрехи, отивали на църква, а на обяд семействата се събирали на трапеза. На нея имало пълнена агнешка плешка, салати, бели маслени курабии, козунак и много весело настроение. Други семейства наемали файтони, за да излязат на разходка сред природата. Отивали до Минералните бани или Отманли. Там разтваряли кошниците и бохчите с великденските ястия. И се пеели песни, за да е радостно на душата. На празника не били забравени и бедните. По-заможните им раздавали козунаци, яйца и други лакомства. Така се е празнувало някога.

Днес козунаци и боядисани яйца се продават, дори великденското чистене не е такова, каквото е било, но все нещо се повтаря и остава за спомен в децата.

Споделете и ваша история в групата ни Имало едно време в България.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:



Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците". Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България".

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Сторник
Сторник
Сторник (stornik.org) е исторически и етнографски сайт за спомени. Публикуваме лични, семейни, родови и селищни истории. В рубриката “Староверци” публикуваме спомени за народни обичаи и вярвания от миналото, в “Стародумци” - стари думи, в “Гостилник” - стари рецепти. Всеки може да допринесе с личен спомен, като се присъедини към нашите Фейсбук групи - "Имало едно време в България" за родови и селищни истории, личности, места и събития от миналото и "Задруга на стародумците" - за стари думи, обичаи, песни, предания и др.

Като продължавате да използвате сайта, Вие приемате използването на "бисквитки". Политика за бисквитки