Стародумци

Говорел ли е Карл Велики на немски само с конете си

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Всеки българин, израсъл по време на Народната република, знае това твърдение – Карл Велики говорел на немски само с конете си. То е част от речта на Георги Димитров пред Лайпцигския процес през 1933 г. и патосът му се състои в това, че „Докато германските  дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска“ България Светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха древнобългарската писменост“.

Пощенска картичка от Източна Германия, посветена на Лайпцигския процес от 1933 г., в който Георги Димитров (представител на Коминтерна в Берлин) е сред обвинените за подпалването на сградата на Райхстага – Парламента на Германия

Действително, по времето на Карл Велики единственият език, на който се пише, е латинският. „Варварските“ нашествия слагат край на Западната Римска империя. Новозаселените  народи са безписмени. Народният латински из Апенините, Галия и Пиринеите е започнал да се разпада на регионални диалекти – предшественици на съвременните романски езици. Те вече не са взаимно разбираеми и хората в отделните части на Европа трудно общуват помежду си. Все пак остава схващането, че хората в Западното Средиземноморие говорят на латински, макар и развален. Чак до  ХІV век Петрарка и Бокачо са убедени, че пишат на volgare – народен латински език. Отъждествяването на литературната форма с латински, а разговорната – с италиански, се подчертава с противопоставянето ‘scribere vulgariter et litterariter’  – да пишеш народно и литературно. Самото понятие per lettera е означавало да пишеш на латински.

Коронация на Карл Велики. Източник: Grandes Chroniques de France, enluminées par Jean Fouquet, Tours, vers 1455-1460 Paris, BnF, département des Manuscrits, Français 6465, fol. 89v. (Second Livre de Charlemagne), публикувано в http://expositions.bnf.fr/. Карл Велики е крал на франките (768-814 г.), император на Свещената Римска империя (800-814 г.)

В другите части на Европа латинският вече трудно се разбира. Това е отчетено от събора в Тур  през 813 г.:  всеки трябва са се стреми да произнася проповедите ясно на селски римски език или на германски (in rusticam romanam linguam aut theotiscam), за да може по-лесно да се разбира какво казват. Изразът lingua theotisca „езикът на германците“ визира кое да е от многобройните германски наречия – по това време няма единен немски език. Theotisca може да се отнася както към немците (самоназвание Дойч), така и към холандците, наричани на английски Дъч. Карл Велики най-вероятно е говорел на франконски диалект – предшественик на съвременния нидерландски и фламандски.

Националните езици на повечето европейски народи започват да си проправят път в епохата на Реформацията  през ХVІ век – тогава е преведена на английски Библията на крал Джеймс и Шекспир създава своите произведения. През същия век френският крал Франсоа І издава ордонанс, чрез който утвърждава френския като език на администрацията и съда, вместо латински. Мартин Лутер превежда Библията в средата на ХVІ век, но до началото на ХІХ век немският си остава почти изключително език писан, но не и говорен: в Северна Германия, където за разлика от литературния високонемски  говорят на долнонемски, хората го изучават почти като чужд език. При обединението на Италия през 1861 година по-малко от 3% от италианците владеят книжовен италиански.

Новобългарският книжовен език се изгражда през XIX век въз основа на живите народни говори. Против използването на църковнославянски език като литературен се изказва Найден Геров, който посочва, че в този език „речи-ти сѫ блъгарски, а начинътъ по който сѫ съединени, за да покажат мысли, е чисто елинский. За това единъ блъгаринъ, когато чюва да ся говори или чете на тоя языкъ, речи-ти ще разумѣва, а мысли-ти щѫтъ му ся показвѫтъ странно и не добрѣ изречени.

Любен Каравелов прекрасно илюстрира тази мисъл в „Българи от старо време“:

„Страха Рада юдейска“— каже хаджи поп. „Стра-ха ра-ди ю-дей-ска!“ — извика хаджи Генчо от пангала.“ Църковнославянският израз „страха ради иоудеиска“ означава „поради страх от юдеите“.

За кой крал Карл обаче става дума?

Трябва да се отбележи, че в изказването на Георги Димитров се съдържат няколко неточности. Пролетарският вожд  мисли тогавашната империя като национална държава от ХХ век, всяка от които борави със собствен език. Но навремето езикът не е бил определящ за самосъзнанието. Например във Византия народът на ромеите е обединен  не на езикова основа, а чрез изповядване на общите християнски ценности. Голяма част от византийското население през дълги периоди от историята на империята е говорело други езици. Самото разпространение на християнството се свързва с преселниците от Палестина и Сирия. Коптите и сирийците имат своя писменост още в 1 век преди Христа. През 4 век в Мизия епископ Вулфила създава готска писменост и превежда Библията на готски език. Към 5 век на родния си език пишат арменци и грузинци, които са осезаема част от византийското население. Езикът, който сега наричаме старобългарски, за хората, които са го говорели, е бил ѧзыкъ словѣньскъ. Българи са се наричали всички разноплеменни поданици на българския цар – прабългари, славяни, романизирани траки, по-късно печенези, кумани и власи.

Втората неточност е свързана с личността на самия император. Макар в масовото съзнание да витае образът на Карл Велики, императорът, за когото говори Георги Димитров, е  Карл Пети (1500-1558). Пълното изказване, което се приписва на този император, е следното: „Говоря на испански с Бога, на италиански с жените, на френски с мъжете, а на немски с коня си.“  Всъщност няма никакви доказателства, че той наистина е произнесъл тази фраза. Според много историци цитатът е измислен едва през ХVІІ век в испанския двор с идеята, че божественият език е испански, а пък немският звучи грубо и става единствено за взаимодействие с коне и войници.

Карл V. Портрет от Тициан. Карл V е император на Свещената Римска империя (1519-1556), управлявал земите на днешните Испания, Германия и Италия, Нидерландия.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Как се ражда българският книжовен език?

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено