Имало едно време две сестри от двата бряга на Дунав

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Преди години бях на гости на една приятелка в село Долно Линево, на двайсетина километра до град Лом. Селото се намира на самия бряг на река Дунав. Откъм българско брегът е каменист и висок, а откъм румънско нисък, песъчлив и мочурлив.

Отидохме на селските гробища да запалим свещ на майката на приятелката ми. Гробищата се намират на най-високата част на брега. И там чух историята на две сестри от селото – Русана и Йона.

В началото на петдесетте години на миналия век румънски селяни минавали с лодки през Дунав, за да купуват царевица. Една от сестрите, Русана, се залюбила с един румънец, омъжила се и заминала с него. Уговорили се Русана и Йона да се виждат на брега на реката в определени дни.

Знае се, че когато се наведе човек над водата на река и започне да вика, звукът се усилва и се чува надалеч. Така правели и сестрите: нагазвали дълбоко във водата, навеждали се ниско над нея и викали, разговаряли.

Случило се така, че след време Йона се разболяла. Рибари донесли вестта на Русана. Станала една сутрин тя и тръгнала към Дунава. На пет, шест километра било селото на Русана до брега. Стигнала по пладне. Започнала да се взира в отсрещния бряг. Било лято и по това време друг път на реката имало много хора, но сега било пусто. Надявала се Русана да види я жени да перат, я рибари да ловят риба или деца да се къпят. По тях искала да прати хабер на сестра си и да ги пита как е.

Стояла жената и чакала. По едно време видяла откъм българско по пътя да се задава върволица от хора. Най-отпреде им вървяла волска каруца. Вперила поглед Русана в хората, а те извили отстрани на пътя и потеглили към гробището на хълма. Нагазила тя във водата до кръста, навела се ниско и завикала:

– Йон -а-а- а, Йона-а-а-а. Йона, сестро!

Стреснати от виковете ѝ, хората спрели, познали Русана. Една жена се отделила от тълпата, влязла във водата, навела се над нея и завикала.

– Йона, сестра ти Йона погребваме. Нощес почина.

Над реката се понесли писъци, изплашени птици се разлетели, а тъжното шествие продължило към хълма.

Стояла там Русана, докато погребват сестра ѝ, стояла, докато хората се разотишли и последният човек се скрил от погледа ѝ.

Имало едно време две сестри, две съдби на двата бряга на една река…


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:



Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците". Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България".

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Като продължавате да използвате сайта, Вие приемате използването на "бисквитки". Политика за бисквитки