Истории

Аферата „Мис Стоун“ – разказана на диалект от село Цървище

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Малко хора знаят, че дупнишкото село Цървище е свързано с нашумялата в началото на миналия век по цял свят афера „Мис Стоун“. Ето накратко тази история:

През лятото на 1901 г. в Банско пристига американската мисионерка мис Елена Стоун от Американския съвет за чуждестранни мисии, за да инспектира протестантските училища в България. От Банско тя е трябвало да отпътува през Горна Джумая (днешния Благоевград) за Солун, придружавана от учителката от Банско Катерина Стефанова Цилка. Четата на Яне Сандански (ВМОРО) научила за това пътуване на американката и на 21 август 1901 г. направила засада на пътя между Банско и Горна Джумая. Четниците пленяват двете жени, успяват да ги прехвърлят през турско-българската граница в района на с. Бараково, преминават Струма и се установяват далеч от всякакви пътища – в село Цървище, едно никому непознато селце в подножието на Руен.

в Цървище двете пленнички прекарали три месеца – от края на август до края на ноември 1901 г. През цялото това време те са укривани и хранени от дядо ми по майчина линия Мито Ковача – македонец по рождение, преселник от с.Треботивище, Щипско. Несъмнено дядо Мито е имал някаква връзка с четата на Сандански – не може хората му да вдигнат жените от Предела в Пирин, да изминат десетки километри през планини, гори и реки и да търсят убежище в неизвестно село в Осоговския балкан. Явно цялата акция е предварително уговорена и решена.


За пребиваването на двете жени в Цървище разказва баба ми Петра – жената на дядо Мито. През 1954 г. като студент в Дупнишкия учителски институт трябваше да запиша на диалект някаква случка из живота на мои стари роднини. Помолих баба Петра да ми разкаже някоя случка от старо време. Ето какво ми разказа тя:

„Че ти раскажа какво дедо ти Мито кри американката у зевнико. Тогай он се си седеше доле у Селото, а ние туа, у маалата, у Оревица. Там ни беше зевнико. Туа си дождаше еднаш-два пати у месецо, а децата му носеа за яденье. Ка по некое време оне маш фана да си дожда дома два-три пати у седмицата. И се си кренува от туа по тевнина – я дзаран у зори, я навечер. Яаане коньо и че ми рече: „Па, Петро, не мори децата, я че си прескокна за леп!“ А дисадзите на коньо – пуни! Що тура, що носи – откаде да знам! Маш! Сайбия! Га по едно време глеам: сиреньето у качето намалевя, и месото намалевя, и ошафките, а па лебо не мож да ни стигне до четвръток. (Някога хляб се е месело един път седмично – обикновено в понеделник – б.м.) Сетих се дека он носи сичко това некаде. Па го спопа една вечер. Ама испръвен тека сосем леко: „Ти, мажо – викам му, – нещо ногу си напунил дисадзите!“ А он – само пуа на нос: „Това – вика – не е женска работа!“ „Море чекай – викам – оно баш е женска таа работа, току кажувай коя ми яде лебо на дечицата!“ И он – що – обрат-заврат – нема каде, кажа сичко. Македонците откраднали една американка и а докарали доле, у нашио зевник, да а криат. Сакали злато за неа, откуп сакали. Злато сос мулища са докарували за таа американка.“

През 1974 г. направих магнетофонен запис от майка ми – дъщеря на баба Петра, която неведнъж е слушала този разказ за отвлечената американка, но го интерпретира по свой начин:

„Меси мама зелник, опече го, заметне на рамо торбата самун леп и че го однесе у Селото на тата. Тое ден тека, друг ден тека, сички дома знаат – тата ногу яде зелници. А оно било за жени некакви, докарани и турени у зевник, имаше под Роглиньето. Турени у тое зевник. Не, турени са пръво у Мутавджийската каща,  у Василькьовата каща са турени. Арно, ама тие жени били грамотни, почнали да гледаа по картини (вероятно календари -б.м.) и да се подаваа на прозорците. Они (четниците -б.м.) ка разбрали, дека че ги научат (разкрият -б.м.) там, скрили ги у тое, дабок зевник, у Зрънчов зевник, у тевно. Там са ги чували. Арно, ама момата родила па дете. (Тук явно мама бърка – Катерина Стефанова Цилка не е била мома, а току-що омъжена за албанеца Цилка). Била бременна, родила дете… Па после какво е станало сос тие жени, каде са откарани, не знам. Некаде са карани тие жени. Та са пари земани за них, та са ги дали, врънали са ги тиа американски жени.“
 

Разказът на майка ми разкрива интересен момент: че в аферата „Мис Стоун“, освен дядо ми Мито, са замесени и други хора от селото. Един от тях е Георги Мутафчийски – прадядо на сегашния директор на Военно-медицинската академия в София ген. проф. д-р Венцислав Мутафчийски. За съжаление повече данни липсват, защото цялата акция с отвличането и откупа за мис Стоун се е пазела като най-голяма тайна.

Бел. ред. – След продължителни преговори аферата приключва с плащането на откуп през януари 1902 г. и освобождаването на пленените жени през февруари.

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иван Зрънчев е роден на 26 март 1935 г. в с. Цървище, Дупнишко. Завършва средно образование в Бобошево, после Учителския институт в Дупница. След казармата учителства в с. Реяновци, Трънско. Завършва задочно българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и е назначен за директор на гимназията в Трън. От 1970 г. живее и работи в Перник – като директор на средно училище, инспектор по български език и литература в окръжния отдел „Просвета”, началник на отдел „Изкуство и култура” в Градския съвет. Петнадесет години е директор на Пернишката окръжна библиотека „Светослав Минков”, откъдето се пенсионира. През 2008 г. Университетското издателство „Неофит Рилски” в Благоевград издава „Говорът на село Цървище, Дупнишко” – езиковедски труд, плод на петдесетгодишни проучвания на диалекта на родното му село. През 2011 г. излиза от печат краеведското изследване „Реяновци, Трънско”. През 2019 г. издава „Просветното дело в Трънско от Възраждането до наши дни”.