Старобит

Винопроизводството в края на 19 в.: правилно обработвание и церение на лозата

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Непосредствено след Освобождението в България за период от 20 години до началото на XX в. у нас се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино – Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник. Вината им били известни не само в България, но и в чужбина. В края на 19 век инопроизводството в България е било разпространено във всички села и градове, където са се отглеждали лозя.

В този период интензивно се въвеждат в страната новите научни постижения в областта на химията, които пряко касаят винопроизводството. В учебните заведения, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които стават основа на съвременното производство на вино у нас.

Във фонда на Националния политехнически музей се съхранява актуално за времето си „Ръководство по лозарството“ от 1894 г. Указанията в него напълно съответстват на новите и модерни технологии.

„Ръководство по лозарството“ от 1894 г. Източник: Национален политехнически музей
Илюстрация от „Ръководство по лозарството“ от 1894 г. Източник: Национален политехнически музей
Илюстрация от „Ръководство по лозарството“ от 1894 г. Източник: Национален политехнически музей

Във фонда на Национален политехнически музей се пази и етикет на Сухиндолско червено вино. То било производство на Лозарско-винарско дружество „Димитър и Драгия Влаеви“, София-Сухиндол, основано през 1908 г.

Етикет на Сухиндолско червено вино на Димитър и Драгия Влаеви. Източник: Национален политехнически музей
Лозари, 1941 г. Запазване на облагородени вкоренени лози през зимата. Илюстрация от „Лозарство“, учебник за практически и допълнителни земеделски училища от проф. Н.Неделчев. Първо издание, 1941 г. Източник: Национален политехнически музей
Инструментариум за резитба. Илюстрация от „Лозарство“, учебник за практически и допълнителни земеделски училища от проф. Н.Неделчев. Първо издание, 1941 г. Източник: Национален политехнически музей

„Сторник“ е партньор на българските музеи и научни институции

Тази статия се публикува в историческия сайт „Сторник“ в партньорство с Национален политехнически музей. На всеки институционален партньор, който предоставя авторски исторически материали за сайта, „Сторник“ предлага безплатна реклама на дейността в рубриката „Музейник“ с актуални новини за изложби, конференции, издания и др. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Национален политехнически музей (НПТМ) е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. В залите на музея на ул. “Опълченска” 66 в София са показани над 1000 експоната, свързани с механиката, време-измерването, съобщителната техника, музикалните механизми, фото и кино техниката, космическото приборостроене, пишещи машини, изчислителна техника, компютри и др. НПТМ предлага атрактивни демонстрации от сферата на природните науки.

error: Съдържанието на сайта е защитено