Непосредствено след Освобождението в България за период от 20 години до началото на XX в. у нас се формират няколко основни центъра, свързани с овощарството и производството на вино – Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник. Вината им били известни не само в България, но и в чужбина. В края на 19 век инопроизводството в България е било разпространено във всички села и градове, където са се отглеждали лозя.
В този период интензивно се въвеждат в страната новите научни постижения в областта на химията, които пряко касаят винопроизводството. В учебните заведения, където се изучава земеделие, се откриват курсове по енология, които стават основа на съвременното производство на вино у нас.
Във фонда на Националния политехнически музей се съхранява актуално за времето си „Ръководство по лозарството“ от 1894 г. Указанията в него напълно съответстват на новите и модерни технологии.
Във фонда на Национален политехнически музей се пази и етикет на Сухиндолско червено вино. То било производство на Лозарско-винарско дружество „Димитър и Драгия Влаеви“, София-Сухиндол, основано през 1908 г.
„Сторник“ е партньор на българските музеи и научни институции
Тази статия се публикува в историческия сайт „Сторник“ в партньорство с Национален политехнически музей. На всеки институционален партньор, който предоставя авторски исторически материали за сайта, „Сторник“ предлага безплатна реклама на дейността в рубриката „Музейник“ с актуални новини за изложби, конференции, издания и др. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.