Във всеки език съществуват думи и изрази, които не са съобщения в същинския смисъл на думата. Те не носят нова информация, но са важни за отношенията между хората. Поздравът „Добър ден“ се разчита като сигнал за добри взаимоотношения, докато липсата му демонстрира нежелание за общуване. Ето един типичен пример от литературата:

„Селямсъзът разправяше нещо твърде важно, защото не видя Ивана Разпопа, приятел, който замина покрай него – за да го здрависа, нито Варлаама Копринарката, който отиваше тичешком – за да го изпсува.“ (Иван Вазов, „Чичовци“).

В европейския културен кръг са широко разпространени пожеланията за здраве. Древните римляни са се сбогували с израза „Vale!“ – „Бъди здрав!“ Ние се здрависваме при среща, а при раздяла пожелаваме „много здраве“ на близките. При пиене вдигаме наздравица, а на празници пожелаваме „жив и здрав!“. Немският поздрав „хайл“ произлиза от древната германска дума *haila – „читав, здрав“.

Германските народи изразяват благодарност с думи, произлизащи от древния германския корен *thankoz – „мисъл, благодарност“. Такива са английското thank, датското takke, немското danke. Думата е заета и в славянските езици: чешки děkuji, пол. dziękuję, укр. дякую. Старият славянски израз на благодарност „Хвала!“ се пази в сръбски и словенски. В руския фолклор се среща и формулата „гой еси!“ – „бъди здрав, пълен със сили“, от корена „гоя“, а чешката дума hoj – „изобилие“ живее в приветствието ahoj – „здрасти“.

През Средновековието много етикетни формули се свързват с религията. Божията любов и благоразположение на латински се описва с думата gratia и тази дума става израз на благодарност в италиански (grazia) и испански (gracia). Латинското понятие за божествена милост mercede[m] в стария френски език придобива облика mercit. В английски mercy запазва значението си „милост“, докато във френски merci става израз на благодарност.

С бога са свързани и други етикетни формули: „Сбогом!“, руското „Спасибо!“ – „благодаря“ от „спаси Бог“ и – неочаквано за съвременниците  – английският израз Goodbye. Англичаните, като народ от мореплаватели и пътешественици, при раздяла си пожелавали „добър път“ – fare well, което сега се е превърнало в farewell – „сбогом“. Отговорът на този поздрав е бил God be with ye – „бог да е с теб“. През 16 век изразът се съкращава до godbwye и накрая става goodbye.

Средновековните български владетели се стремят да подражават на обичаите във византийския двор. Терминът евхаристия – „благодарност [към Бога]“ в много езици започва да обозначава светото причастие, но ευ-χαριστώ у нас е преведено буквално като благо-даря. Копират се и други формули: „Заповядайте!“ съответства на „Oriste!“ от  orizo – „заповядвам, повелявам“. Изразът εἰς πολλὰ ἔτη (ис пола ети) не само е преведен като „За много години!“, но е зает и директно във формата „Сполай ти!“ Румънският еквивалент на този израз, „La mulți ani!“, дава начало на думата mulțumesc – „благодаря“.

През османската епоха върху българските поздрави оказва влияние и турският език. Изразът sağ ol е преведен дословно като “Жив да си!“. Поздравът merhaba, букв. „просторно да ти е“, се настанява в разговорния език като „Мараба!“ Възклицанието şükür – „слава богу“ започва да се произнася шукер и означава задоволство от сбъдването на нещо,  с приблизителен  смисъл „най-накрая“, „най-после“.

От евангелските текстове е известен поздравът „Мир вам!“ Той е превод от еврейския израз шалом алейхем и в Европа не получава широко разпространение извън религиозния контекст. Но в исляма поздравът „Салам алейкум“ става универсален. В мекия истанбулски изговор той звучи „Селям алейкум„, а самата дума селям започва да означава поздрав. От тази дума идва прякорът на Вазовия герой Иван Селямсъза – човек, който не поздравява. Прозвището, разбира се, е дадено в противоположен смисъл:

„Едно нещо, което докарваше в изумление всекиго, който се запознаваше със Селямсъза, беше прякорът му. Какъв Селямсъз! Човек, който имаше четирнайсет деца, закачаше младите булки и поздравяваше целия свят и не оставяше никой да отмине, докато му не кажеше добрутро, добър ден и добър вечер (в тоя случай всякога поглеждаше слънцето, за да не сбърка), такъв човек днес носи името Селямсъз.“ (Иван Вазов, „Чичовци“).

През 19 век нашето общество започва да се европеизира. Белег за принадлежност към европейската култура става френският език. Старите етикетни формули като „Жив да си“, „Дал бог добро“, „Сполай ти“ се асоциират с традиционната народна култура. В града стават модни изразите „мерси“ и „пардон„, а като еквивалент на „s’il vous plaît“  – „Ако Ви е угодно“ – се налага „Ако обичате„. „Ах, пърдон, извинете, оцапах ви бохчата…“, извинява се Алековият герой Бай Ганьо на чеха Константин Иречек.

Трябва да споменем, че през епохата на Ренесанса и Просвещението куртоазният език на европейците е бил особено претенциозен. Поздравяват дамите с „милостива госпожо, целувам Ви ръка“, при сбогуване се разделят с „Ваш покорен слуга“. Но когато слизат на улицата, тези изрази неизбежно се опростяват. В унгарски изразът „целувам ръка“ се съкращава до csókolom – „целувам“ и остава като поздрав към по-възрастни. Servus – „роб“ става традиционен поздрав в Бавария и Австрия. Другата латинска дума за роб, sclavus, в диалекта на Венеция звучи „счаво“. Там леко променя значението си, за да стане просто слуга. И венецианците се разделяли с етикетната фраза “ваш покорен слуга”, или съкратено – слуга, счаво. Тази формула се оказва толкова удобна, че се разпространява из цяла Италия. От честата употреба произношението ѝ се опростява до чао, и сега това е едно от най-популярните приветствия из цял свят.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.