Във всеки език съществуват думи и изрази, които не са съобщения в същинския смисъл на думата. Те не носят нова информация, но са важни за отношенията между хората. Поздравът „Добър ден“ се разчита като сигнал за добри взаимоотношения, докато липсата му демонстрира нежелание за общуване. Ето един типичен пример от литературата:
„Селямсъзът разправяше нещо твърде важно, защото не видя Ивана Разпопа, приятел, който замина покрай него – за да го здрависа, нито Варлаама Копринарката, който отиваше тичешком – за да го изпсува.“ (Иван Вазов, „Чичовци“).
В европейския културен кръг са широко разпространени пожеланията за здраве. Древните римляни са се сбогували с израза „Vale!“ – „Бъди здрав!“ Ние се здрависваме при среща, а при раздяла пожелаваме „много здраве“ на близките. При пиене вдигаме наздравица, а на празници пожелаваме „жив и здрав!“. Немският поздрав „хайл“ произлиза от древната германска дума *haila – „читав, здрав“.
Германските народи изразяват благодарност с думи, произлизащи от древния германския корен *thankoz – „мисъл, благодарност“. Такива са английското thank, датското takke, немското danke. Думата е заета и в славянските езици: чешки děkuji, пол. dziękuję, укр. дякую. Старият славянски израз на благодарност „Хвала!“ се пази в сръбски и словенски. В руския фолклор се среща и формулата „гой еси!“ – „бъди здрав, пълен със сили“, от корена „гоя“, а чешката дума hoj – „изобилие“ живее в приветствието ahoj – „здрасти“.
През Средновековието много етикетни формули се свързват с религията. Божията любов и благоразположение на латински се описва с думата gratia и тази дума става израз на благодарност в италиански (grazia) и испански (gracia). Латинското понятие за божествена милост mercede[m] в стария френски език придобива облика mercit. В английски mercy запазва значението си „милост“, докато във френски merci става израз на благодарност.
С бога са свързани и други етикетни формули: „Сбогом!“, руското „Спасибо!“ – „благодаря“ от „спаси Бог“ и – неочаквано за съвременниците – английският израз Goodbye. Англичаните, като народ от мореплаватели и пътешественици, при раздяла си пожелавали „добър път“ – fare well, което сега се е превърнало в farewell – „сбогом“. Отговорът на този поздрав е бил God be with ye – „бог да е с теб“. През 16 век изразът се съкращава до godbwye и накрая става goodbye.
