През 2012 г. издадохме спомените на габровския лекар д-р Константин Вапцов „Габрово след Освобождението“. Писани в средата на 20 век, спомените на Вапцов възкресяват едно отминало Габрово с неговите колоритни личности, забавни случки и отдавна изчезнали места. Още докато съставяхме книгата, усетих чара на онези градски истории от Габрово, които може би са незначителни, за да влязат в голямата национална история, но придават жив дух на миналото. Именно в текстовете на д-р Вапцов предусетих, че искам да популяризирам точно тези малки истории – каквото се случва вече в сайта stornik.org.
Езикът на д-р Вапцов е разговорен, използвани са не малко остарели думи и чуждици (предимно турцизми). Това наложи и в самия текст на спомените да правим пояснения на техните значения. Стилът на д-р Вапцов е твърде директен, остър и саркастичен в подхода при изясняване на събитийните или личностни характеристики от историческия му разказ. Общественикът Кънчо Янков определя неговия разказвачески стил като „неизчерпаем извор на здрав хумор, де шекерлия, де пиперлия”, използван от Константин Вапцов „според случая”. Колоритността на Вапцовите спомени не се определя само от тяхното съдържание, но и от вложената в тях авторова енергия, от особеностите на езиковия му стил. Въпреки липсата на приповдигнатия тон, с по-голямата близост до ежедневния, на места диалектен габровски говор, спомените на Вапцов за Габрово след Освобождението се четат лесно, дори и когато са изпълнени с фактология и образи. В речника на старите думи от Вапцовите спомени ще откриете частица от говора на габровци от 19 и първата половина на 20 век.
Може да закупите книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ онлайн в „Български книжици“ ТУК. Габровци могат да закупят книгата от книжарниците в Габрово „Том 1“ и „Златев“.
Речник на старите думи в спомените на д-р Вапцов „Габрово след Освобождението“
айол – ей ти; бе човек
ангросист – търговец на едро
антерия – мъжка горна, къса дреха от груб домашен вълнен плат
армаган – подарък
атлазен – копринен
ахтарин – дребен търговец на бакалски стоки
бахчия – градина
вапцам – боядисвам
вапцилка – боя за боядисване
варак – тънки листчета от злато или сребро за украса
витриол – бояджийска сярна киселина
гериз – отходен канал
гологан – стара монета от десет стотинки
даалии – 1. планинци от южните родопски склонове; 2. размирни турци, албанци и потурчени християни, които в края на ХVIII и през ХIХ век извършват нападения над мирното население
дара (тара) – тегло на съда или опаковката на стоката
даяма – лятна кошара за добитък
джонка – човка, клюн
долап – дървен шкаф за дрехи, обикновено вграден в стената
драм – стара мярка за тегло, равна на 3,1 грама
драмбон – свирка
ерина – козя вълна
кале – крепост, твърдина
калъч – сабя
капа – шапка
кастер – калаен съд за ракия
качърдисвам – избягвам
кърджалии – членове на турска разбойническа дружина
кърмъз – вид тъмночервена боя
мангал – жарник; метален или глинен съд за отопление чрез разгорещени въглища
мера – свободна общинска земя за пасище
мерджан – морски корал, използва се и в търговията
паламут – дъбилно вещество от жълъдните чашки на някои видове дъб
пусула – бележка, записка
разгеле – тъкмо навреме или на място
рупче – четвърт от грош; някогашна монета от пет стотинки
русан – хоросан
ручане – ядене
симид – хляб, приготвен от бяло брашно с нахутена мая
суват – лятно пасище на планина
тире – дебела памучна прежда
увес – наклон за водата във воденичен улей, пад, стръмнина, отвесна посока, спусък
уем – жито или брашно, което воденичар взема за меленето
хаван – метален или порцеланов съд за чукане на твърди неща – захар, орехи, лекарствени вещества
харемлик – отделение от къща или отделна къща за жени у богати турци
чауш – турски сержант
чепат – неокастрен, неогладен
шарлаган, шарлан – масло от сусам, орехи и др.
шевекер – работене на седянка
юз – четвърт ока, сто грама
Как да публикувате стара дума или история?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
