Стародумци

Любен Каравелов: Казанлъшката гюлова ракия се пие само с локмаруху

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

В повестта „Мамино детенце“ от Любен Каравелов може да прочетем следния пасаж: Aх, да го вземе дяволът! Тая казанлъшка гюлова ракия е измислена, вярвайте ми, от някой дявол или от някой магьосник. Ако я пиеш, то не можеш да се откачиш от нея; ако захванеш да мислиш за нейната миризма, за бистрината й и за достойнството й, то и на съне гледаш чаши, бурета, стъклета и хунийчета; а ако захванеш да говориш за нейния род и произхождение, то заборавяш работата си, изгубваш мислите си между гюловете и между казаните и главата ти се преобразява на решетка, през която пловдивските кокони прецеждат сладкото си

А сега директно към локмарухуто. Майката на Николчо е във възторг от това, как малкото момче се доказва като способен пияч:

…Николчо и неговите другари дошли при една върба, извадили из джобовете си две доволно големи стъклета с ракия и една хартийка с бадем и седнали на тревата.
– А купи ли локмаруху? – попитал един от Николчовите другари.
– Купих – отговорил другият.
– А за какво ви е локмаруху? – попитал Николчо.
– Aх ти, лапнимухчо! – казал Христо и изкикотил се от всичкото си сърце. – Ако в нашата гюлова ракия се налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Тъй е то! Само сопотненците и калоферците я пият без локмаруху. А знаеш ли какво казваше докторът? – Който пие гюловицата без локмаруху, той изгубва калеврите си, както ги беше изгубил и сопотнецът….

Такова любопитство предизвиква това загадъчно локмаруху, а никъде никакво обяснение! Нито пояснителни бележки в учебника, нито в други помагала. Рядко ще се намери и някой подготвен учител, който да разбули мистерията.

Думата е реликт от една отминала епоха. Lokman ruhu е турското название на веществото диетилов етер. Това е бистра течност с много характерна миризма и остър вкус. Па̀рите ѝ лесно се възпламеняват при определено съотношение на кислорода във въздуха. В медицината се употребява като обезболяващо и като упойка. Навремето спиртен разтвор на етер се е продавал в аптеките против стомашни болки.

Турското име на етера означава буквално „Духът на Локман“. Локман е древен мъдрец, споменаван в Корана. Аллах го дарил с живот, равен на живота на седем орли, всеки от които се раждал след смъртта на предишния. С този дар Локман живял толкова дълго, че  надживял гибелта на собствения си народ.

За откривател на диетиловия етер се смята алхимикът Джабир ибн Хаян, известен под латинизираното име Гебер. Много от трудовете на Джабир са преведени на латински. Но името на откритото от него вещество не става популярно в Европа. През ХIV век етерът е бил синтезиран отново под названието oleum dulce vitrioli – сладко витриолово олио. А през 1729 г. немският учен August Sigmund Frobenius измисля името Spiritus Vini Æthereus, и от тогава го наричаме диетилов етер.

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено