НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

Ако и вашата институция – музей, архив, библиотека, галерия и т.н., желае да си партнира със „Сторник“, пишете ни на info@stornik.org.

На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България. Макар и избрана за главен град, тя никак не се отличава с модерен вид. София има ориенталски облик, вехти тясно слепени къщички, криви и задънени улички, с „бездънна кал и дълбоки гьолове“ (К. Иречек), с хаотично пръснати джамии и църкви. Във в. „Целокупна България“ (януари 1880 г.) се отбелязва: „Вместо да е център, от който да се разсейват идеи за цивилизация и напредък, София ще бъде дълго време, ако не и навсякога, много и по-назад от Русчук и Варна – места, колкото и те стоят по-долу от Париж и Виена“. Критични думи, но как стоят нещата всъщност?

Още през 1884 г. телефонен звън оглася столицата, а малко по-късно софиянци ще се запознаят с фонографа и първите грамофонни апарати. По софийските улици около 1886-1888 г. препускал с „железния си кон“ г-н Митович – един от първите велосипедисти, който „забит като скакалец с карфица“, се въртял около високата седалка, следван от зяпачи. Вероятно около 1896 г. се появява и „новото чудо“ – автомобилът на Август Шедеви и така се поставя началото на автомобилното нашествие.

В действителност София е една от първите електрифицирани столици в Европа (1900 г.) Много от европейските градове от това време се осветяват все още със светилен газ, а по улиците им господства конният трамвай. Съвсем скоро след пускането на ВЕЦ „Панчарево“ електроенергията ще навлезе и в градския транспорт на София. През есента на 1904 г. в столицата влиза още нещо непознато – киното, а след това и още толкова много, и различни новости… Историята е дълга и няма как да я опишем в един пост, но ние обичаме София – тя може и да не е „Париж и Виена“- но си е нашата София.