Априловската гимназия в Габрово – голямата история от учебниците ви разказва за люлката на новобългарското образование, за първото новобългарско светско училище. Но личните истории на един габровски лекар Вапцов имат една по-колоритна гледна точка – за магаретата около училището, за калпаците и бягането от училище, за симидите и бозата…

А какви са вашите лични истории от училище?

Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов:

„Гимназиалното здание стърчеше свободно без каквато и да било ограда. За двор на училището служеха всички околни места, които по една или друга причина не бяха оградени. На юг от гимназията имаше голям орех, под който италианецът – дърводелец Фердинанд (едни казваха, че бил французин, други – немец) си беше направил барака, в която работеше и живееше. Запомних го с грамадна порцеланова лула в устата, наведен над тезгяха си да работи и да се появява от време на време облаче дим под носа му. Странно ми беше отгде се вземаше този пушек, когато няма цигара в устата му. Обичахме да го задяваме, като му викахме от вратата на бараката: „Фердинанд яде жаби”.

Малко по-нататък от ореха на Фердинанд протичаше дългата вада, която караше и още една воденица около стотина метра над тази, за която поменахме, че е на пътя край реката. По този начин около гимназията скитаха и ревяха разни магарета и коне, пуснати да попасат малко до полянката около училището, докато се смели млевото. В пазарен ден пък, понеже около гимназията имаше доста място и там се събираха два пътя от Паничарка и Синкевица, около гимназията се натрупваха много коли и товари с дърва и гражданите отиваха там да си купят. Когато е топло и прозорците са отворени, учениците чуваха всичките пазарлъци, а когато на някого дотегне да стои в клас, бутне си калпака, сложен на прозореца (тогава окачалки не съществуваха) да падне навън, стане и с вдигната ръка на път към вратата издума: „Господин учителе, падна ми калпака” и без да чака разрешение, напуска класа, за да не се върне до края на часа, а когато реши да „качтиса” [да избяга; от качак – беглец; качърдисвам – избягвам – бел.състав.], свирва на другаря си под прозореца да му пусне и книгите и поема.