Велчовата завера от 1835 г. е първият голям опит за самостоятелност на българското освободително дело. Думата завера означава заговор, съзаклятие. Използва се, за да обозначи тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Османската империя. Освен Велчовата завера от 1835 г. ни е позната и Гръцката завера от 1821-1829 г.

Велчо Атанасов Джамджията, Георги Мамарчев, Колю Гайтанджията, Димитър Софиянлията, отец  Сергий, отец Зотик, архимандрит Максим Райкович, Ганю Силистренлията и др. са само част от открояващите се участници в събитията от 1835 г., останали под името Велчова завера – това са видни български търговци, занаятчии, градски и селски първенци. Първоначалната идея  е организиране на масово надигане на населението в Еленско, Габровско и Търновско с цел освобождаване на старата българска столица, след което тържествено да бъде обявено възстановяването на българското царство. Организаторите съзнават ограничените възможности на българското население за въоръжена борба срещу Високата порта.  Затова те подчиняват плановете си на убеждението, че едно българско въстание  ще даде основание на Русия да започне нова война срещу Турция, която да доведе до освобождението на Българско.

Как се стига до желанието на българите за въстание през 30-те години на 19 век?

В началото на 30-те години на 19 век политическата криза в Османската империя се засилва.  Пораженията на Високата порта във войната с Русия (1828-1829 г.), както и неуспехите й с Египет (1833 г.) създават нестабилно външнополитическо положение и вътрешна слабост, за която съдействат и въстаническите брожения през 1833 г. в северозападните български земи.

Същевременно с това през втората четвърт на ХІХ век в българските земи на Османската империя се извършват значителни обществено-икономически и културни промени – ускорено стопанско развитие, засилени икономически и културни връзки и взаимоотношения между различните краища, подем на българското светско образователно дело, наченки на борбата за независима българска църква, активизиране на стопанската, политическа и културна дейност на българската емиграция.

След неуспехите на Гръцкото въстание (1821 г.) и загубената надежда от края на Руско-турската война  (1828-1829 г.) се създава ново въстаническо движение.  Негов център е Търново, в който през 20-30-те години на ХIХ век религиозният, духовно-просветен и граждански живот са в подем. Събитията от 1835 г. са продължение  на бунтовническите и освободителни действия по време на войната от 1828-1829 г., включително и на българския доброволчески отряд в руската армия през 1828-1829 г., начело с капитан Георги Мамарчев. Той и неговият приятел Васил хаджи Вълков замислят организирането на  бунт в Силистра, за да предизвикат намесата на Русия. Така се оформят два центъра – Търново и Силистра, между които се установява пряка връзка.

Само няколко години след Одринския мирен договор от септември 1829 г. започва подготовката на ново въстание в българските земи – Велчовата завера от 1835 г., носеща името на Велчо Атанасов от Търново.

Кой е Велчо Атанасов Джамджията?

Повечето изследователи предполагат, че Велчо Атанасов е роден в Търново около 1780 г. (по други данни – 1778 г.). Според Петко Р. Славейков той произхожда от тревненските колиби Велчовците. Други автори сочат  за родно място с. Килифарево, Търновско, откъдето той се установява в Търново. Още в младежките си години поради спречкване с турците е принуден да емигрира отвъд Дунав. Живее и работи в Букурещ, Будапеща, Брашов.

Натрупал „богат жизнен и търговски опит, значително състояние и полезни стопански връзки“, след десетинагодишно емигрантство, през 1809 г. се завръща в Търново, като продължава да разширява своята търговско-стопанска и обществена дейност. Притежава дюкян, няколко маази (магазини, зимници, изби) и складове за стоки, занимава се и с откупване на различни държавни данъци. Освен  доставката и продажбата на стъкла (откъдето произлиза и прякорното му име Джамджията), както и на много други манифактурни стоки, той набавя църковни книги от Русия и пособия за нуждите на българските църкви и манастири – явява се един от първите български книжари-книгоразпространители.

В къщата си в Търново Велчо Джамджията открива частно килийно училище, в което се обучават на елементарна грамотност неговите и на други близки семейства деца. Сочи се като участник или съмишленик на общобалканското етеристко (Фелики етерия – тайна гръцка организация) антиосманско движение от 20-те години на ХIХ век.

Подготовката на въстанието от 1835 г. – съзаклятници, комитети и манастири

През есента на 1834 г. в Търново вече функционира въстанически комитет. Според Павел Орешков Велчовата завера като организация е сформирана още в 1831 г. с план за действие и с точно определени места за съвещания. Данните за подготовката, атмосферата около предателството и потушаването й са откъслечни и несигурни.

На Димитър Софиянлията, известен майстор строител, е възложена задачата да привлече въстаници от Търновско, Габровско и Еленско под предлог, че събира работници за поправка на Варненската крепост. От него се изисква да осигури около 2 000 души, които сформирани в отряд трябва да нападнат в уречен ден търновския гарнизон и да обявят началото на въстанието. В обсега на съзаклятието са привлечени българи освен от Търново и Елена, още от Г. Оряховица, Лясковец, Трявна (Георги Станчев, Рачо Казанджията), Габрово (хаджи Велчо), Дряново (Христо Бърната, майстор Колю Фичето, Иван Казаса).

Места за подготовка на съзаклятието са манастирите – Преображенският, Лясковският, Плаковският, Капиновският. Такова средище на съзаклятниците е и наскоро създаденият през 1833 г. габровски Соколски манастир. Свидетелство за тяхната роля е книгата на Сиприян Роберт, „Les Slaves de Turguie”, отпечатана през 1844 г. в Париж. Той пише: „Тази мистериозна  българска хетерия, която Европа не познаваше ни най-малко, провеждаше своите събрания в манастирите и горите около Търново. Тук се срещаха съзаклятниците от всички части под предлог да присъстват на празника на Св. Богородица. През деня те обхождаха палатките на селяните. […] Хорото, игра в кръг, в което всички съединени ръце представляват неудържимата сила на една обща воля, възбуждаше ентусиазма на множеството. С появата на нощта посветените се събираха в манастирските гробища, молеха се и приемаха новопосветените, които се заклеваха с ръка върху гробовете на прадедите да умират за родината си“.

Организират се местни комитети и ядра, чертаят се планове за практически бойни действия, набират се и се изработват оръжие, въстанически дрехи, знамена и знаци, приготвят се барут и фишеци,  които след разкритията са изхвърлени в р. Янтра в Търново и в Габрово. Подготовката включва също така и елементи на военно обучение на бъдещите въстаници. Под формата на приятелски срещи – т. нар. „зияфети”, съзаклятниците се събират на големи групи, упражняват се в стрелба, учат се да ходят под строй. Важен момент в подготовката на въстанието е изготвянето на план за действие. Според него във всяко селище – град или село, се предвижда сформирането на чета (дружина), под началството на войвода, посочван от главните организатори. Численият състав на всяка чета трябва да достигне до 100 души, а въстаническата армия – до 10 000 участника, цифри, които са сериозен показател за мащабите на съзаклятието.

Въстаническата цел – освобождаване на Търново и провъзгласяване на български княз

Един от важните моменти в хода на въстанието и символ на големите цели на освободителната борба е завземането на старата българска столица Търново, побиването на хълма Царевец на българското знаме и провъзгласяването на Велчо Атанасов за български княз (или кмет на Търново). Решено е въстанието да започне през май 1835 г. Капитан Георги Мамарчев е определен за военен ръководител на въстанието, а  Велчо Атанасов – за негов помощник.

Предателството на Великден и крахът на Велчовата завера

Предателството на хаджи Йордан Кисьов от Елена и арестуването на водителите на Заверата става няколко дни преди Великден (през 1835 г. той се пада на 7 април) в Плаковския манастир „Св. Илия“, чийто игумен отец Сергий  е сред активните ръководители на заверата.

Извънреден съд осъжда на смърт чрез обесване петима от водачите – В. Атанасов,  Д. Софиянлията, еленския чорбаджия хаджи Юрдан Брадата, Никола (Колю) Гайтанджията (първомайстор на гайтанджийския занаят), Иванаки Йонков Кюркчията (първомайстор на кожухарския еснаф), а Г. Мамарчев (като руски офицер), отец Сергей и даскал Андон Никопит – на заточение. Отец Сергий е изпратен на изгнание в Мъглишкия манастир, където по-късно умира от раните си, получени  при предварителните изтезания. По думите на Г. С. Раковски  арестуваните ръководители на заговора са  подложени на „свирепи и безчеловечни мъки“. Мамарчев е изпратен в Цариград и оттам е заточен на о-в Самос, където умира през 1846 г.

Паметникът на Велчовата завера във Велико Търново

По повод 100-годишнината от въстанието се извършва широка агитация и дейност по набирането на средства за изграждането на паметен знак във Велико Търново. След проведен конкурс паметникът е открит по време на тридневните общонародни чествания, организирани на  4, 5 и 6 май 1935 г. в старата столица. Проектът му е дело на архитектите Иван Васильов и Д. Цолов,  а автор на скулптурните елементи е Мина Иванов. Паметникът, издигнат на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов – Джамджията, представлява каменен обелиск върху квадратен постамент. На източната му страна релефно са изобразени символите на   заверата – кръст, меч и  евангелие, а под тях ръце, които се стремят към меча. Върху паметника са изписани имената на главните участници във въстанието.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.