Ние сме изтъкани от противоречия. Не само като отделни личности, но и в пътеките на кръвта, които водят далеч назад, в миналото.
Прадядо ми Георги Хорозов е роден през 1908 г. в село Ковачевица. Да, онова село, в което днес ходят тълпи от туристи, в което през годините се снимаха филми – заради автентичната атмосфера, характерната архитектура и старите тиклени покриви. Георги е син на свещеника поп Стоян, израснал в едно от най-деятелните семейства на селото – предците му са онези, които прокарали канализацията в Ковачевица. Един английски журналист скоро каза, че Ковачевица изпреварила Лондон с канализацията.
Георги Хорозов, също като предците си, бил буден млад мъж – членувал във ВМРО и станал кмет на едно друго прочуто днес село – Баня, Разложко. Може би сте ходили на СПА там, минералната вода е гореща и лековита. Девети септември заварил Хорозов там, на кметския пост. Живеел в Банско, в красива двуетажна къща, преустроена от метох, имал млада жена и три малки деца.
Но, както много от интелигентните си съвременници, скоро след Девети септември Георги Хорозов е арестуван и никога не се връща в дома си. Гробът му до днес не е известен. На паметника с жертвите на комунизма в центъра на София, името му е записано два пъти – първо като Хорозов и на друго място като Орозов. Но си е отишъл само веднъж.
Баба ми е първото дете на Георги Хорозов и на Девети септември е била 9-годишна. Днес е на 85. Но когато била на 24, родила майка ми Мариана, която пък на 20 години се запознала с баща ми Йордан. Тогава той бил на 43. Може да ви се стори, че има грешка в изчисленията, но това е защото любовта хич не зачита математиката. А сега нека отново се върнем назад, за да разкажем една случка от живота на бащата на Йордан, моят дядо Борис Терзийски.
Докато 15-годишният Георги Хорозов бил още ученик, 19-годишният Борис Терзийски поемал в съвсем различна посока. Нека сме конкретни – с пушка вървял из горите на Рила и бягал от жандармеристите, които потушавали Септемврийското въстание през 1923 г. През горите стигнал до Разлог, съвсем близо до същото онова село Баня, когато бил заловен и отведен за разстрел в местността Предела. Жандармерията и ВМРО били онези, които наказвали комунистите. Но, фактът, че съм тук и ви разказвам тази история, вероятно ще ви накара да се досетите, че дядо Борис се спасил от разстрела. По чудо – заради грешка в името и годините. И защото е имал още детско лице. Пуснали го и години по-късно се родил баща ми – за да стане свидетел как дядо Борис малко след 1944 г. напуска партията, разочарован от онова, което вижда.
И все пак, противоречието е тук. Макар че тези двама мъже вероятно никога не са се срещали, преди да ги свърже любовта между сина на Борис и внучката на Георги. А аз съм доказателството за тази среща. Свидетелството, че те са били живи. И са още живи. Не само в моята кръв. Живеят и в историите, които разказвам за тях. Съдбите им най-силно развълнуваха съзнанието ми, когато започнах да пиша първия си роман – „Отлъчване“. Книгата е посветена и на двамата.
Защото любовта помирява кръвта. И превръща противоречията в живот.
Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.