Староверци

Етнографски музей Пловдив разказва: Трифон Зарезан

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 1 февруари, с тържествена служба Църквата отдава почит на Св. Трифон – един от най-славните лечители, който изцелявал болни и прогонвал с молитва бесовете. Живял през III век, не пожелал да се отрече от християнската вяра, за което загинал мъченически.

В народната култура светецът Трифон е покровител на градинари, лозари, винари и кръчмари. Много вино се изпива в този празничен за цялата страна ден. Колкото по-изразен лозаро-винарски център е селището, толкова по-шумно и буйно се празнува Трифон Зарезан. Една от легендите разказва как Богородица се упътила към храма, да й се прочете молитва по случай четиридесетия ден от раждането на Младенеца. Отивайки към лозята, я срещнал Трифон, присмял й се, разсърдила се тя и го нарочила да се пореже. Така и станало, като замахнал с косера да покаже как се реже с него, си подрязал носа. Затова и празникът носи още наименованието Трифон чипия.

Рано сутринта всяка домакиня пече обредна пита и сварява кокошка. Облечен в нова премяна, стопанинът премята през рамо пълната торба и потегля към лозята. Като стигне там, се обръща към слънцето, прекръства се и отрязва по няколко пръчки от един или три корена из лозето си и полива с вино върху отрязаното с наричане: „Колкото капки, толкоз коля грозде!“. Всичко се напръсква със светената „трифонска“ вода. Някъде заравят светена вода в средата на лозето, за да не го бие град.

Зарязването е най-важният обред за деня. Затова този празник се нарича още и Зарезановден. След зарязването мъжете се събират насред лозята и си правят общ гуляй с песни и хора, като всеки е донесъл храна и вино за почерпка.

В някои райони на Северна България, се избира цар на лозята, наричат го Трифон. Той може да заема това място няколко години подред, стига да е имотен, добре да стопанисва стоката си и „да е късметлия“, за да има изобилие от грозде. Мъжете поставят на главата на царя корона от лозови пръчки, качват го на двуколка и сами я теглят, обикаляйки ритуално лозята. Главното обредно лице благославя за берекет. Мъжете театрално питат: „Трифоне, виждаш ли ме?“, а той отвръща: „Нищо не мога да видя от бяло и червено грозде!“. После понасят царя върху раменете си и така шествието продължава към селото, където се обхождат домовете. Стопаните ги посрещат с хляб и котле с вино, от което всички пият и каквото остане, го изливат върху царя за плодородие. Всички мъже, участвали в обредното зарязване, сядат на богата празнична гощавка в дома му, където веселието продължава. Често празникът завършва в кръчмата с още виночерпене. За да е обилен гроздоберът през есента, на този ден напиването е част от ритуалния порядък. Народът го е казал: „След зарязването идва нарязването!“

В някои по-високопланински части на Родопите, където лозовите насаждения не виреят, се прави трифоносване или магическо заплашване на онези овощни дръвчета, които не дават плод. Двама души отиват сутрин рано в градината, единият замахва с брадвата към фиданката, а другият го спира, като изрича високо, че през тази година тя ще роди плод. В подкрепа на традицията, на този ден в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив също се прави ритуално зарязване на лозата с водосвет.

Празнуват имениците: Трифон(ка), Лоз(к)а, Лозан(а), Грозда, Грозделин(а) и др.

Честит да ни е Св. Трифон, здраве да е и „нека берекетът да прелива през праговете!“

Изображение: Регионален етнографски музей Пловдив

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Регионален етнографски музей – Пловдив е вторият по големина у нас специализиран музей от такъв тип, утвърдена научно-образователна институция и притегателен център за културен туризъм. Основан е през 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Музеят е постоянна институция с идеална цел, която издирва, събира, съхранява, документира и популяризира движими културни ценности и ги експонира с изследователски, образователни и популяризаторски цели. Регионален етнографски музей – Пловдив осъществява координационна, квалификационна и експертно-консултантска дейност за всички музеи и сбирки от културни ценности с етнографски характер на територията на Пловдив и региона. Оказва методическа помощ на общинските и частни музеи. Музеят е съорганизатор и домакин на станали вече традиционни фестивали (фолклорен, на камерната музика, класическа китара), концерти, биеналета, ревюта, театрални постановки, представяния на книги, спектакли. Предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрации на традиционни занаяти.

error: Съдържанието на сайта е защитено