Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 12 декември Църквата почита паметта на Св. Спиридон. Живял е през IV век на остров Кипър. Бил пастир, грижил се за бедните и сираците. Господ му помагал в неговите добри дела, като му давал сила по чудесен начин да изцерява болните, затова го нарекли Чудотворец. В царуването на император Константин Велики бил избран за епископ на град Тримитунт. Участвал в Първия вселенски събор в Никея.
В народните легенди също се пресъздава чудодейният образ на светеца. Когато отивал на събора, го нападнали разбойници и обезглавили магарето му. Той взел една конска глава и я залепил на мястото на отрязаната. Със съживеното добиче, успял да стигне в Никея, където пред очите на много хора счупил една керемида, като от единия й край излязъл огън, а от другия – вода. Затова е обявен за покровител на керемидари, тухлари, дюлгери. Светецът е закрилник и на грънчарите, защото той пръв се опитал да направи глинен съд, но като не успял, се разплакал от безсилие. Тогава разбрал, че трябва да добави вода към глината, за да я източи. Друга легенда разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и обущарите тачат деня му. Всяка година на празника на светеца на остров Корфу отварят ковчега с нетленните останки и сменят износените му обувки. И до днес се вярва, че светецът ги протрива, докато обикаля да помага на нуждаещите се.
Св. Спиридон е празник, много почитан в Родопите. Там най-вече битува старо вярване, че светецът предпазва хората от кожни заболявания – струпеи, т. е. пъпки, и обриви. Затова още преди да е изгряло слънцето, жените месят обредни хлябове и ги раздават рано сутрин за здраве с думите: „На ти за Св. Испиридон, че да махне далече струпките!“ Жените не предат, не тъчат, не кроят и не шият, за да може, ако се случи убождане, нараняване, порязване, то да заздравее бързо. А в Пловдивския край има поверие, че ако на този ден се вари боб, леща, грах, има опасност от поява на циреи и пъпки по тялото. От Троянско е народната представа, че тогава „слънцето спира своя път към зима, завърта се и поема своя обратен път към лято“.
Освен от именниците, Св. Спиридон се почита още от козарите. На този ден, след празничната служба, по стара традиция те правят богати софри.
Еснафският празник на св. Спиридон
През Възраждането в някои градски центрове особено тържествено се чества Св. Спиридон от общото занаятчийско сдружение. Тогава се изпълнява традиционния обред – въвеждането в майсторско звание. Еснафският празник се съпътства от общоградски народни веселия.
По идея на Регионалния етнографски музей в Пловдив през 1999 г. беше възстановено отбелязването на Св. Спиридон в Пловдив. Сутринта майсторите, заедно с жените и децата, начело със знамето на еснафа, иконата на светеца-покровител и музика, се отправят към църквата за тържествен молебен (литургия). Всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци запалват голямата свещ пред олтара. За службата жените носят еснафско пендихаро (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се прави коливо (варено жито) за живите и за мъртвите, върху което палят свещи.
След извършване на литургията еснафът, съпроводен от множество граждани и музиканти отива на мястото, където е приготвен зиафетът (угощението). Тук устабашията (най-старият и уважаван майстор) извиква кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти и им плесва по врата един шамар с думите: „Стани като мен“!
В чест на светеца еснафът закупува с общи средства жертвено мъжко животно за курбан и се организира обща трапеза.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:
Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
