Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 12 декември Църквата почита паметта на Св. Спиридон. Живял е през IV век на остров Кипър. Бил пастир, грижил се за бедните и сираците. Господ му помагал в неговите добри дела, като му давал сила по чудесен начин да изцерява болните, затова го нарекли Чудотворец. В царуването на император Константин Велики бил избран за епископ на град Тримитунт. Участвал в Първия вселенски събор в Никея.
В народните легенди също се пресъздава чудодейният образ на светеца. Когато отивал на събора, го нападнали разбойници и обезглавили магарето му. Той взел една конска глава и я залепил на мястото на отрязаната. Със съживеното добиче, успял да стигне в Никея, където пред очите на много хора счупил една керемида, като от единия й край излязъл огън, а от другия – вода. Затова е обявен за покровител на керемидари, тухлари, дюлгери. Светецът е закрилник и на грънчарите, защото той пръв се опитал да направи глинен съд, но като не успял, се разплакал от безсилие. Тогава разбрал, че трябва да добави вода към глината, за да я източи. Друга легенда разказва, че св. Спиридон бил кундурджия (обущар), затова и обущарите тачат деня му. Всяка година на празника на светеца на остров Корфу отварят ковчега с нетленните останки и сменят износените му обувки. И до днес се вярва, че светецът ги протрива, докато обикаля да помага на нуждаещите се.
Св. Спиридон е празник, много почитан в Родопите. Там най-вече битува старо вярване, че светецът предпазва хората от кожни заболявания – струпеи, т. е. пъпки, и обриви. Затова още преди да е изгряло слънцето, жените месят обредни хлябове и ги раздават рано сутрин за здраве с думите: „На ти за Св. Испиридон, че да махне далече струпките!“ Жените не предат, не тъчат, не кроят и не шият, за да може, ако се случи убождане, нараняване, порязване, то да заздравее бързо. А в Пловдивския край има поверие, че ако на този ден се вари боб, леща, грах, има опасност от поява на циреи и пъпки по тялото. От Троянско е народната представа, че тогава „слънцето спира своя път към зима, завърта се и поема своя обратен път към лято“.
