Въпреки многото модерни, „купешки“ късмети в наше време, и до днес в семейството ни правим новогодишната баница с дрянови късмети, както се е правила десетилетия преди това, както и баба ми я правеше. Винаги за Васильовден, Нова година, баба ми правеше домашна баница. Именно в нея слагахме и паричката. Напоследък се появи традиция за паричка и в коледната питка, но поне в нашето семейство такава традиция никога не е имало. Ето как правехме и продължаваме да правим късметите от дряново дърво в нашето семейство в севлиевското село Горна Росица.
Късметите в баницата ни винаги са били от малки дрянови клонки. На 31 декември отрязвам няколко дрянови клонки от дряновото дърво в градината. По това време на годината това дръвче вече има оформени пъпки. Нарязват се няколко малки връхчета от клонките, които имат различен брой и разположение на пъпките. Всяко се нарича на определен късмет – здраве, късмет, плодородие, печалба, пътуване, успех в ученето, успех в работата… За да не се объркат кое дряново късметче какво означава, прерисувам ги на листче. Клонките се слагат между корите на баницата, преди да се опече. Сутринта на 1 януари баницата се опича, реже се по парче на всеки и се гледа кой какъв късмет ще има през годината.
Как да публикувате стара дума, обичай, родова история или спомен?
Фейсбук
Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите родова или селищна история, обичай, спомен – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.
По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.
