Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

На 30 ноември, с тържествена литургия Църквата отбелязва паметта на Св. апостол Андрей, наречен Първозвани, понеже той пръв сред учениците на Христос бил повикан да го последва. Завършил е земния си път мъченически, в името на вярата.

В народния календар с Андреевден започват зимните празници. Още в предхристиянски времена този ден се обозначава като начало на победата на светлината над тъмнината. „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“, денят вече започва да „наедрява“ с по едно просено зърно. Затова празникът е известен още и като Едреевден, Едрин, Едрей и др. Казано е, че от Едреювден до Коледа денят нараства толкова, колкото „рипка петелът през прага“, а пък „слънцето помръдва като пиле в яйце“. Земеделците вярват, че с нарастването на деня, посятото зърно също започва да наедрява. Младите невести работа не подхващат, за да наедряват, да стават „трудни“ и да раждат здрави деца.

Вечерта преди празника стопанките накисват зърна от жито, царевица, грах, боб, леща, за да набъбнат. Рано сутринта те се слагат на огъня, при това задължително – в ново гърне. Всички в семейството ядат от варивото и захранват с него домашните животни, за да се множи приплодът им. Интересен момент е хвърлянето от гозбата с шепа нагоре през комина за берекет, за да едреят засетите семена. Някога са вярвали, че на комина стои мечката и протяга лапа да си вземе храна, за което се изричат думите: „На ти мечко варен кукуруз, че да не ядеш лятоска суровия и да не ядеш човеците и стоката ни“.

На север от Балкана Андреевден е познат още като Мечкинден. Най-застрашени от мечи пакости са били планинските селища. Там са се извършвали ритуални действия за умилостивяване на звяра. Затова отвън на дръвника или горе на тавана, домакините оставят парче хляб с мед. В представите на народа Св. Андрей е покорител на мечките. Предание разказва, че веднъж впрегнал мечка вместо вол и с нея е изорал нивата. В друг случай светецът хванал в гората една мечка, възседнал я и така стигнал до близкия манастир. Светецът се жалвал на Господ, че си няма празник, затова той му отредил последния ден на ноември и отсякъл: „Който не те празнува, да го язди твоят кон“, т.е. мечката.

Светите братя Андрей и Петър били рибари, поради което по Черноморието Св. Андрей се празнува като покровител на морските ветрове и бури.

В народната култура Андреевден е важен най-вече за засетите зърнени реколти, които ще зимуват в земята – растейки, в очакване на богат урожай.

Празнуват имениците: Андрей, Андреа, Андриан(а), Андро, Първан(а), Храбър, Силен, Сила и др.

Икона: Албум „България в блясък“, автор Тошо Пейков

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.