Езикът служи на хората не само да се разбират. Чрез езика също така се разграничават свои от чужди. В библейската Книга на съдиите се разказва следното:

“Галаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си? Ако речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи шиболет, („поток“ или „клас“) а той казваше: сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан.” (Съдии 12:5-6)

В ефремския говор е липсвал звукът „Ш“ , затова думата шиболет е била своеобразен езиков тест. Такива тестове, основани на говора, са се практикували многократно в историята. По време на антианжуйското въстание, известно като Сицилианска вечерня, французите се опитвали да се скрият сред местното население. За да ги разкрият, въстаниците ги карали да кажат сицилианската дума за нахут – сiciri (чичири). Всеки, който не можел да издържи тази езикова проверка, бил убиван на място.

В българската история не са известни такива проверки за изобличаване на враговете. Езиковите тестове са по-скоро шеговити. Така например турците, в чийто език липсва звукът „Ц“, се затрудняват на фразата “Цъфнало цвете в Цариград“. За гърците пък, които нямат шушкави съгласни, препъни-камък е фразата “Чирпан има четно число жители“. За руснаците е почти невъзможно да произнесат правилно „тъпоъгълен триъгълник“.

Съществуват, обаче, съзаклятия от сънародници, в които езиковият тест не може да се приложи.. Тогава, за да се познае „кои са от нашите“, се уговаря специална тайна дума или израз, известен само на посветените. През  ХІХ век той се описва с думата “лозинка“. Това е немската  дума Lösung (от lösen „разрешавам“), която е придобила славянски облик. По-късно немската дума се заема с формата лозунг и значението й вече е друго, затова тайната дума започва да се описва с понятието парола.

Паролите и езиковите тестове са приложими в специални случаи: те служат за пропуск. Имало е, обаче, цели тайни езици, използвани от определени съсловия – занаятчии, декласирани елементи и др. За тях се използва френския термин арго (argot – група просяци, по-късно език на парижките крадци). Ето пример от тайния говор на прилепските ботушари:

“Апсико би било, апо, да я оставиш пуната и да се одгураме на шарена; како що сме посни, да го слушаме мърморецот шо ке мърмори.” (“Добре би било, чичо, да оставиш работата и да отидем на черква; нали сме християни, да чуем попа какво ще чете.”)

Тайните говори нямат собствена граматика, „кодирани“ са само думите. В попълването на тайния речник участват много думи и изрази от общия език, но с преносно значение: мисларница – затвор, обтегнат – обесен, обесник, пердашалница – курва, нощно пиле – крадец, суши просо – беден е, белушка и шоре – ракия и вино.

Заемат се и думи от чужди езици. Италиански са цекан „грош“ (zecchino), мердиня „лайна“ (merda). Албанският е език, който малко хора разбират, затова често са заемани думи от него: пуна „работа“, нуска „жена, булка“, кентоско „кучешко“ (qen  – куче), кинти „пари“ (qind – стотачка).

С упадъка на занаятчийството тези тайни говори отмират. Но думи от тях навлизат в уличния жаргон (фр. jargon „чуруликане“): тимба – „глава“, кенца – „сере“, шитосва – „продава“ и др.

Говорът може да скрива, но и да издава. Затова например в английски думата шиболет е развила значение „особеност на говора, външния вид, поведението, по която могат да разпознаят човек от определена група“. Когато св. Петър отрича да е Христов ученик, издава го провинциалният му галилейски акцент:

“И ти си от тях, защото и твоят говор те издава.” (Матей 26:73)

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в “Сторник”?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.