Европейската мода да се носи костюм бавно навлиза с връщането на българи, учили или живели в странство след средата на ХІХ век. Появяват се и „опнатите гащи“, както българите наричат тогава… панталоните, разказва уредникът в Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово Румяна Денчева.

До онзи момент мъжете у нас не носят бельо – по-дългата горна риза, запасана в потурите, предпазва кожата от протриване от грубия абян плат. Нямат също така нощница или пижама. Цялото домакинство спи на пода под общи завивки – от най-възрастния домовладика, през сина и снахата (останали под бащиния покрив, да доизгледат възрастните), семействата на техните вече женени синове и неженените дъщери. Събличането по риза се брои за голота и е недопустимо дори пред близки. Можем да си представим каква революция в бита е преобличането за вкъщи и още повече – за сън.

„В бита на заможните граждани се появяват мебели – маси, столове, спални, които съпругите, поучени от вносните журнали и девическите училища, с чувство за естетика и женски умения, декорират с покривки, кувертюри, чаршафи, бродерии, дантели, завеси. С навлизането на панталоните от по-тънък вълнен плат и съответната им риза с две предници, става наложително носенето на долни гащи. И не само това –  в леглото, застлано с чаршафи, съпругът не може да легне с дрехите, с които цял ден е бил на работа. Културата на ежедневието налага мъжът да има специално облекло за сън, което първоначално е дълга риза, а по-късно – различни по вид и украса гащеризони с разнообразна дължина на крачолите, с шлиц на нужните места, или познатите ни пижами от тънък памучен плат. И понеже конфекцията е непозната, всяка съпруга по свое усмотрение и желание, с помощта на готови кройки или по съвети на жени – близки роднини и приятелки, шие спалното бельо на съпруга и синовете си. Така върху тази толкова интимна дреха се появяват бродерии, галони, набори, приготвени с много търпение, свян и копнеж, но толкова нехарактерни за днешния ден, колкото и за спящите на пода предци.”