Стародумци

Ер голям и ер малък в българския език

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Защо тапет – тапети, но котел – котли?

В думата тапет Е-то е на мястото си. Откриваме го във всички езици, където съществува подобна дума – нем. Tapete, итал. tappeto, гр. tapeto, рум. tapet.

С котела историята е друга. На нашия котел в сръбски съответства котао, на полски kосiоɫ, на словенски kótǝl, а на старобългарски котьлъ. Старобългарската форма е най-древна и всички славянски вариации произлизат от звука Ь (ер малък). Как точно се е произнасял този звук е въпрос на догадки, но в повечето думи произлиза от древното кратко i. Всъщност и думата котел е заемка от готския термин katilus.

Еровете са се различавали от другите гласни по това, че са били редуцирани, свръхкратки звуци. Затова и съдбата им е по-особена: на места са ставали нормални, пълноценни гласни, другаде пък са изпадали. Правилата, по които се развиват тези звуци, се определят от позицията им в думата.

Слаба позиция за еровете е била в абсолютния край на думата. Така двусричната старобългарска дума гра-дъ става град. Слаба е била и позицията без ударение пред нормална гласна и дъва, зъло, въкоусъ стават два, зло, вкус.

Силна е позицията, когато е под ударение, например въ̀здоухъ. В силна позиция еровете са придобивали нормална дължина  – „вокализирали са се“. В български ер голям в повечето говори се произнася като Ъ (по-късно такъв гласеж придобива и голямата носовка ѫ). Ер малък най-често става Е, по-рядко – Ъ, например в думата тъмен от тьмьнъ.

Понеже ударението в български е подвижно, в една и съща дума ерът може да е или в силна или в слаба позиция, в зависимост от словоформата. Например в нечленуваната форма гра̀дъ ерът е в слаба позиция и изпада, но с присъединяването на определителен член попада в силна позиция: градъ̀‿тъ. Подобен е случаят на думи като ден и днес от дьнь и дьн̀ь‿сь.

Тези процеси са ставали още в старобългарски, когато се извършва отпадане на редуцираните и вокализация на силните ерове. В съвременния език подобни закони вече не действат. Но редуванията на форми като котел – котли се запазват като наследство от историческия развой на езика.

Писменият език, който е по-консервативен, поддържа правопис, съответстващ на старите произносителни норми. По стария етимологичен правопис се изписваше сърдце, праздник, гостба – думи, в които вече звучат различно. Понякога писмените форми заживяват свой собствен живот и сега наред с разговорната форма сбор със закономерно отпадане на еровата гласна има и събор.

За отбелязване е, че изпадането на старите ерове най-пълно се осъществява в  северните славянски езици – руски и полски. Там са възможни големи струпвания на съгласни: рус мгновение, вшивый, ртуть, ржи, пол. pstrzy, krwi, trwać. Българският език избягва неудобни струпвания на съгласни и ерове се запазват за удобство на произношението, например в тъка, рус. тку  (но изпада в  диал. ткая).

Звуковата съчетаемост и в българския език също не позволява съчетаването в краесловие на шумова и сонорна съгласна, затова между тях винаги се вмъква гласна Ъ: мисъл, расъл, социализъм, хуманизъм, министър, тигър. По аналогия с домашните думи, в заемките също се редуват форми със и без Ъ – министри, хуманизмът.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
Avatar

Иля Златанов е езиковед, автор е на повече от 30 статии и материали, публикувани в езиковедски списания и сборници. Следва руска филология в Софийски университет. Завършва Петербургския университет. След завръщането си започва работа в Института за руски език и литература, като междувременно преподава съвременен руски език в СУ. Следва аспирантура в Института за славянознание и балканистика в Москва. През 1989 г. Иля Златанов отива да работи в Института за младежта, където се занимава със социолингвистика. След разформироването на института се ориентира към изследване на телевизионната аудитория. Работи в редица телевизии и рекламни агенции, но интересът към лингвистиката не го напуска.

error: Съдържанието на сайта е защитено