Корабът Титаник на пристанище Саутхамптън, Англия. Снимка: encyclopedia-titanica.org
Корабът Титаник на пристанище Саутхамптън, Англия. Снимка: encyclopedia-titanica.org

Една родова история между Титаник и испанския грип

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

На 15 април 1912 г. потъва Титаник. Няколко дни по-рано дядото на моя баща пристига в Саутхемптън с намерение да се качи на прочутия лайнер, но се оказва, че го е изпуснал…

Пандемията от испански грип в началото на 20 век, за която напоследък много хора се сетиха, набира сила в тесни и претъпкани армейски учебни лагери на Западния фронт през пролетта на 1918 г. Твърди се, че вирусът убива поне 50 милиона души. Жертва на този грип е един от моите прадядовци.

Чудите се каква е връзката между двете събития – срещата на моите родители.

Една щастлива случайност и една смърт правят така, че пътищата на майка ми и баща ми да се пресекат.

Тези дни си мисля, че изпитание като пандемията от COVID-19 крие в себе си освен трагични истории за болка и смърт и много драматични обрати в живота на хората.  Често пъти изборите, които се правят в такива трудни моменти, са емоционални и подчинени единствено и само на идеята за оцеляване… Но години по-късно се оказва, че именно те са довели до пресичането на пътищата на двама души, които при други обстоятелства няма как да се срещнат. Затова тези дни си повтарям  – и това ще мине! Смирение е нужно и вяра! И всичко ще бъде наред…

Жак Шардонел (1865-1918). Снимка: Виолета Янева, семеен архив
Мария Шардонел (1875-1947). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

През 1918 година в Париж от испански грип умира един от моите прапрадядовци – Жак – и това преобръща живота на прапрабаба ми Мария, която се оказва принудена да се прибере при семейството си в Женева. Там нейната дъщеря – моята прабаба Луиза – след години ще срещне прадядо ми Кънчо, който пък през 1923 г. е принуден да избяга от България, защото осъмва с издадена смъртна присъда за близки връзки с участници в септемврийските бунтове. Всъщност той избягва първо във Франция, от скука завършва там медицина, а после решава да специализира гинекология в Женева и така пътят му се пресича с този на прабаба Луиза – по това време вече медицинска сестра, която като дете се спасява от испанския грип в Париж… И сега внимавайте – по време на Втората световна война дядо ми решава да спаси семейството си в България, защото му се струва, че Швейцария е твърде близо до Германия… И така моята баба Жаклин се озовава в България, без да разбира езика на баща си… Семейството се установява първо в София, след това в Ямбол, където баба среща дядо Тодор и на бял свят се появява моята майка Раймонда. Тя случайно след години ще се озове в Габрово на студентска бригада, която е трябвало да продължи месец и след нея да замине да учи в Ленинград, но среща баща ми Паско…

Животът на един от дядовците на баща ми пък е свързан с Титаник. През нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. лайнерът Титаник се сблъсква с айсберг и потъва за по-малко от три часа, след като се разцепва на две части. Загиват повече от 1500 пасажери.

Никой мой роднина за щастие не е потънал с Титаник, но знаете ли защо – защото дядото на баща ми е закъснял с няколко дни и го е изпуснал. Бил е на 14-15 години, когато решава да емигрира в Америка. Много мъже от родното му село Шестеово (днес Сидирохори, Гърция) намират спасение, именно в Америка, от непрестанния терор на гръцките власти над българското население в региона след 1908 г. Ето защо той решава да ги последва. Прадядо ми Петър не се отказва от пътуването, след като изпуска Титаник, и успява да стъпи на американска земя с друг кораб. Не сбъдва обаче американската мечта… може би защото е имал дълбоки корени и земята го е повикала… Година след като пристига в Съединените щати, се разболява тежко и тамошен лекар му казва, че за да оживее, трябва да се прибере там, където е роден, да диша буков въздух и да яде много грозде – местен сорт. Между живота и смъртта, прадядо ми решава да предприеме тежкото презокеанско пътуване. После винаги е казвал, че е жив благодарение на две италианки, които са се грижели за него на кораба… Прибира се в Шестеово, успява да привлече вниманието на едно от най-заможните и красиви момичета в околността и се жени за нея, въпреки волята на родителите й. Няколко месеца по-късно му се налага да я остави бременна и да премине гръцко-българската граница, за да спаси отново живота си, защото се оказва, че всички българи от мъжки пол в района на Шестеово са заплашени със смърт от гръцките власти през 1917 г.

Петър Янев (1897-1971). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

И така прадядо ми Петър се озовава в Ловеч, където по всяка вероятност е бил и когато прапрадядо ми Жак е починал в Париж от „испански грип“ през 1918 г. После прадядо ми Петър се заселва в севлиевското село Горна Росица и чак тогава – 4 години, след като се е родил сина му – успява да прибере при себе си своята съпруга, моята прабаба Екатерина, и да види рожбата си… Много години по-късно, когато си купихме къща в габровското село Гъбене, научих, че една от съседките ни – баба Виолета, ми е рода. Оказа се, че нейният баща е втори братовчед на моя прадядо Петър, с когото заедно са минали първо българо-гръцката граница, а после и Балкана… неведоми са пътищата Божии…

Семейство Яневи (отляво надясно): по-големия син Паско Янев (1917-1989), внукът Паско Янев (1952-2006), дядото Петър Янев (1897-1971), по-малкия син Христо Янев (1925-1999). Снимка: Виолета Янева, семеен архив

Виолета Янева също обича да събира и да пише истории, които споделя в личния си блог и Фейсбук страницата си Да поДправим вкуса на Живота.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

 

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в "Сторник"?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.