Създаден през 1978 г., Исторически музей – Павликени съхранява, популяризира, проучва и опазва културно-историческото наследство на Павликени и селищата от региона. Акцент в музея е стенописното монументално пано “Вечният календар“ – уникален експонат от периода на Възраждането, създаден по идея на отец Матей Преображенски – Миткалото и изработен през 1870 г. Обект на музея е и Античният керамичен център, който е уникален производствен център от периода II-IV в. Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
На 5 октомври 2026 г. се навършиха 170 години от рождението на Атанас Хаджиславчев – земевладелец, общественик, дарител и един от хората, допринесли съществено за развитието на Павликени в края на XIX и първата половина на XX век. По този повод на 26 октомври Исторически музей – Павликени откри фотодокументалната изложба „Щедрост и далновидност. Делото на Старейшината“, посветена на живота и обществената му дейност.
От Търново до Павликени
Атанас Хаджиславчев е роден във Велико Търново на 5 октомври 1856 г. Той е седмото дете в семейството на Хаджи Славчо Хаджи-Паскалев и Анастасия Михалева. Родът е свързан с търговията и кожухарството – занаяти, които имат важно място в стопанския живот на старопрестолния град. Баща му е заможен търговец с широки делови интереси.
Още преди Освобождението младият Атанас опознава землището на Павликени и околните села. Баща му го изпраща да събира десятъка от българските селяни – задача, която го среща с местните хора и стопанския живот в района.
На 8 март 1878 г. Атанас Хаджиславчев се установява в Павликени. Тук създава голямо земеделско стопанство, обхващащо над 4000 декара земя в землищата на Павликени и съседни села. През следващите 65 години животът и дейността му остават тясно свързани с развитието на селището.
През 1884 г. се жени за Йона Хаджистанчева от Дряново. Семейството има седем деца – Анастасия, Славчо, Славка, Стефан, Константин, Георги и Ангелина. Наред със стопанските си занимания Хаджиславчев постепенно се утвърждава като активен участник в обществения живот на Павликени.
Земя и средства в полза на града
Една от най-важните посоки в дейността на Атанас Хаджиславчев е подкрепата за инфраструктурното и стопанското развитие на Павликени. Той съдейства за прокарването на железопътната линия София–Варна и предоставя земи за железопътната гара и прилежащите пространства. Развитието на железницата има съществено значение за връзките на селището с останалата част на страната и за неговия стопански живот.
Върху предоставени от него терени са създадени и земеделски обекти, сред които земеделско училище, държавен лозов разсадник и опитно поле. Подкрепата му за подобни инициативи показва интереса му към земеделието не само като частно стопанство, но и като възможност за развитие на местната икономика.
През 1900 г. Хаджиславчев е избран за кмет на Павликени. През 1908 г. става народен представител в XIV Обикновено народно събрание и участва в политическия живот до 1918 г.
Обществената му дейност обаче не се изчерпва с административната и политическата работа. През 1896 г. той е сред основателите на ловното дружество „Сокол“ и негов първи председател до 1901 г. Подкрепя също гимнастическото дружество „Юнак“, Българския народен морски сговор – клон Павликени, Земеделската задруга и Дружеството на запасните офицери.
Подкрепа за образование, култура и хора в нужда
През 1921 г. Атанас Хаджиславчев построява театрален салон, който предоставя за представления на читалищните и ученическите състави и за прояви на местни обществени организации. Сградата създава пространство за културен живот в град, който активно изгражда своите обществени институции.
Особено внимание той отделя на образованието и младите хора. След смъртта на дъщеря си Ангелина през 1939 г. дарява пиано на гимназията в нейна памет. Години наред подпомага и ученическата трапезария.
Сред даренията му е и предоставянето на пет декара дворно място през 1933 г. за изграждането на Ловен дом. Основният камък на сградата е положен през 1934 г. Десетилетия по-късно на същото място е построена сградата на Исторически музей – Павликени.
Дарителските жестове на Хаджиславчев са свързани и с лични събития. След смъртта на съпругата си Йона през 1938 г. той дарява на църквата „Пресвета Богородица“ в Павликени нива от 40 декара при условие тя да бъде погребана в църковния двор.
В края на живота си прави и значителни парични дарения – по 100 000 лева за войниците от Павликенското военно поделение и за учениците от Основното училище и Смесената гимназия „Княгиня Мария Луиза“. По негова воля е създаден фонд, от чиито лихви ежегодно да се подпомагат бедни деца от Павликени.
За направеното и дареното на града с решение на Общинския съвет от 23 юни 1938 г. Атанас Хаджиславчев е обявен за „Пръв гражданин и Старейшина“. Той умира на 10 ноември 1943 г.