Текстът на Регионален исторически музей Велико Търново се публикува в „Сторник“ в рамките на партньорство за популяризиране на дейността на институцията. РИМ Велико Търново има 23 експозиции и музейни обекти във Велико Търново и региона, сред които са архитектурно-музейните резервати „Царевец“ и „Трапезица“, църквата „Св. 40 Мъченици“, Археологически музей, музей „Възраждане и Учредително събрание“ и др. Открийте Регионален исторически музей Велико Търново онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.
„Сторник“ отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.
В подножието на църквата „Свети Никола” във Велико Търново, в старинния квартал Варуша се издига красив барелеф, издялан от родопски гранит. Върху лицевата част е запечатан образ, а под него кратко посвещение: „Умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна!” Тези думи принадлежат на Павел Бобеков – героят от Априлското въстание и председател на Военния съвет (Привременното правителство) в Четвърти революционен окръг. Последният епизод от неговия бурен и съдържателен живот завършва именно тук в Търново.
Павел Бобеков – от Панагюрище през Цариград до Търново
Павел Бобеков е роден в Панагюрище през 1852 г. в семейството на баща Станьо и майка Манто Бобекови. Начално образование получава в родния град при Марин Дринов. Продължава обучението си в Гръцката гимназия и по-късно в Роберт колеж в Цариград. Постъпва в султанското Военно-медицинско училище, което напуска през 1873 г. поради трагичен инцидент в семейството (брат му Георги се удавя в Босфора). При престоя си в Цариград участва активно в обществения и културен живот на българската колония. В периода 1870–1875 г. превежда книги и сътрудничи на списание „Читалище”.
Завръщайки се в родния град става главен учител в трикласното училище, като въвежда изучаването на френски език. Убеден революционер, като председател на читалище „Виделина” изнася поредица от сказки на политическа тематика. Създава женското дружество „Надежда” в Панагюрище. През 1876 г. се превръща в един от водачите на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг. В навечерието на въстанието е произведен за хилядник на военното формирование. Бобеков е избран за председател на Привременното правителство. След оттеглянето на Бенковски с Хвърковата чета от Панагюрище, той ръководи въстаниците при тридневната отбрана на града срещу турските сили на Хафъз паша. Революционният център е превзет и Павел Бобеков се оттегля в Балкана, като пътьом освобождава въстаниците в Копривщица и своя другар Тодор Каблешков. Укрива се от турските потери в село Самоводене, Търновско при Стефан Стамболов и през месец август 1876 г. двамата емигрират във Влашко. Бобеков работи последователно като преводач в английска червенокръстка мисия в Белград и редактор на „Секидневний новинар” в Дунавските княжества.
