На майка ми Нора Македонска, дъщеря на оперния певец и артист Стефан Македонски, не оставаше време да ми чете приказки. Беше погълната от грижи за дома, за семейството и от надомната работа, с която замени аптеката след загуба на първородния си син и моето непланирано раждане. Заменяше ги с истории от собствения си живот. Разказваше ми и за нашите предци. Така научих, че моят прадядо Карл Расс дошъл в България по време на Руско-турската война, оженил се и останал за постоянно. Бил един от първите ветеринари, пожелали да работят за Княжество България и да участват в изграждане на ветеринарното дело в освободените земи.
Майката на моята майка, която всички наричахме Ома (от немски Голяма майка) живееше в апартамент под нашия, в сградата на улица „Аксаков“ № 48. Етажната собственост, която се помещава в тази сграда, носи поетичното име „Лиляк“. Когато го изговаряше, майка ми се усмихваше и се връщаше към вечерите в стаята на своята баба, Мария Верембовска, при която често обичала да спи на горния етаж в Старата къща. Добавяше, че „Лиляк“ е построена на нейно място и неусетно спомените от собственото й детство ни обгръщаха с магическото си покривало.
Мястото, където била построена къщата, се намирало на края на стара София. От нея на изток започвало празно пространство с храсталаци и гора. Земята под къщата била купувана през 1892 г. и 1895 г. Дядо Расс искал да построи дом за своето семейство и децата в него. Останал в България по време на руското временно управление, зачислен към Военно министерство в списъка на лекари „чуждоподанни“. Според действащите закони тогава той можел да купи земя, ако бъде признат за жител от някоя община. По това време, 1891 г., 1-ви артилерийски полк, към който е зачислен, квартирувал в Самоков. Отправил молба до общинарите да бъде вписан в семейните регистри на града. Молбата била одобрена с единодушие и подписана от кмета Щърбанов. В софийския архив е запазен Протокол № 22 от 25.09.1891 г. за взетото решение да бъде вписан за жител на град Сакомов, където „живее от една година и половина“.
