“Вещи с истории” е инсталация, създадена от Момчил Цонев, която включва предмети от всекидневието от отминали исторически периоди (Царство България, социалистически период) или от съвремието, без задължително да са дефинирани като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство. Инсталацията естетизира и превръща в изкуство утилитарни предмети от бита, включително “машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитиe” (Закон за културното наследство, чл. 7, ал. 4, т. 3), но чиято художествена стойност се състои в “паметта” на вещите, закодираността на лични, семейни или родови истории и спомени в тях. “Паметта” на вещите от бита е краткотрайна, тя е всъщност памет на техния собственик и е имплицитно предопределена за унищожение, ако не бъде разказана и записана, съхранена.

Проектът беше представен на 23 септември 2022 г. в пространството на Студентско читалище “Св. Климент Охридски 1997” в София. В процеса на работа се оказа, че вещите, които имат най-висок заряд да провокират у притежателите им разказването на спомени от миналото, са фотографиите. Човешката памет е най-силна, когато е свързана с определени преживени събития или лицата на познати хора. Работният процес разкри и един съществен проблем – вещите БЕЗ истории, БЕЗ памет. В търсене на вещи за инсталацията авторът стигна до антикварни магазини и т.нар. битаци, в които могат да се открият предмети, носещи спецификите на отминали епохи, но безвъзвратно лишени от историите на своите бивши собственици. Подобни предмети бяха естетически и историко-етнографски подходящи за представяне в инсталация или експозиция, но концептуално бяха безполезни за настоящия проект. Благодарение на финансирането от Национален фонд “Култура” авторът имаше възможност да закупи професионална звукова карта, чрез която да започне дигитализация на над 60-часовите записи от аудиокасети на интервюта, проведени от него с възрастни хора през 90-те години на ХХ в. Това даде възможност за обогатяване на инсталацията, както и за съхранение на ценни документални интервюта, в които събеседници са отдавна починали хора, а техните разкази обхващат лични и родови истории, събития от първата половина и средата на ХХ век, обичаи и поверия, занаяти и др.

В процеса на работа авторът допълни реализацията на проекта с нова дейност – издание на събитийния формат “Нощ на историите” в град Пловдив с тематичен акцент “Вещи с истории”. Изданието беше първоначално насрочено за 30 септември 2022 г., но поради заболяване на участник се наложи промяна в датата. Събитието се проведе на 27 октомври 2022 г. в Bee Bop Café в Пловдив, а в ролята на разказвачи бяха специалисти, които професионално се занимават с архиви, фондове, колекции от Пловдив. Причината това събитие да стане част от проекта е, че беше направена констатацията, че най-голямо количество вещи с истории се съхраняват в музеи, библиотеки, архиви, галерии. Често тези истории обаче остават скрити – или защото експонатите не са изложени в експозиционно пространство и остават във фондохранилищата, или защото при експонацията им се прави публична само откъслечна информация (например наименование на предмета, датировка, предназначение). Затова и форматът “Нощ на историите” се оказа изключително подходящ, за да разкрие историите зад експонатите в научните институции.

Изданието “Нощ на историите за Пловдив” включи следните участници:

Иван Крачанов – ръководителят на Дигитален център към Народна библиотека „Иван Вазов“ представи колекцията „Проекти на монументални произведения“, която се съхранява в институацията и е показана в новата им Дигитална библиотека. Това са 95 рисунки на картон, създадени от едни най-именитите пловдивски художници – Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Анастасия Кметова. Тези рисунки са проекти, направени в мащаб, за художествено оформление на градската среда – стенописи, сграфито, мозайки и др. Повечето от тези проекти са реализирани и пловдивчани минават покрай тях всеки ден.

Виолета Николова (ПР на Регионален етнографски музей Пловдив) разказа историята на 175-годишната Къща Куюмджиоглу, в която се помещава музеят.

Светлана Василева (музеен педагог в Регионален етнографски музей Пловдив) разказа историята зад картината „Пазар в Пловдив“, нарисувана от чешкия художник Иван Мърквичка през 1888 г. – десет години след Освобождението на България. Картината е изложена в салона на първи етаж на Регионален етнографски музей – Пловдив.

Катерина Георгиева се определя като театрален археолог и драматург. Започва работа преди три години в Драматичен театър Пловдив, като е поканена с основната цел да издири, възстанови и подреди архива на 140-годишния театър. Като продължение на този процес създава и Facebook групата „Театрални хроники“. На събитието Георгиева представи фотографии, афиши, скици и документи от театралния архив и историите зад тях.

Снежана Фурнаджиева е председател на Дружеството на пловдивските художници. Тя разказа за пространствата и колекциите на дружеството.

Дарете ни вещ или история

Ако разполагате с предмет от миналото, който имате желание да дарите, за да бъде съхранен за поколенията… Или ако искате да ни разкажете любопитна история, свързана с предмет, който Вие съхранявате… пишете ни на info@stornik.org.

Полезни линкове

Дарете стара вещ и разкажете история за нея

“Нощ на историите за Пловдив” с тематичен акцент „Вещи с истории“

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.