Стародумци

Речник на диалектите в с. Горна Росица

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Под името „Речник на диалектите в с. Горна Росица“ в средата на 90-те започнах в тетрадка да записвам всяка по-непозната, архаична и диалектна дума, която използваха баба ми Мария и други възрастни хора от моето село Горна Росица. По това време бях на 12-13-годишна възраст.

Село Горна Росица се намира в Централния Предбалкан, на 10 км от Севлиево и на 20 км от Габрово. В момента административно е част от община Севлиево, област Габрово. Край него преминава река Росица. Съществува още преди Освобождението, но е било изцяло с турско етническо население. След 1878 г. местните жители турци емигрират почти напълно, а селото се заселва с балканджии от съседните планински села в Севлиевския и Габровския Балкан.

Повече за това как още като ученик през 90-те започнах да събирам спомени, родови истории, стари думи, обичаи, песни от моето село споделих в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

Разбира се, този детски ръкописен „речник“ не може да претендира за академичност и изчерпателност, но беше израз на моето желание да бъда като големите историци и етнографи. Задълбочавайки се в изследването на миналото, на 15-годишна възраст започнах да публикувам етнографски статии в местните вестници в Габрово и Севлиево.

Моят първи „речник“ – Речник на диалектите в село Горна Росица. Средата на 90-те години. Снимка: Личен архив, Момчил Цонев

Ето и думите от „Речник на диалектите в с. Горна Росица“ в подредбата им от ръкописа, запазвам и обясненията на техните значения, които съм дал тогава. Прочитам ги повече от 20 години след записването им, някои от тях съм забравил вече, други все още се използват, но рядко. Останал е ръкописът, думите изчезват от говора с отиването си на възрастните хора.

Кай – каза, 3 л. ед.ч. на „казвам“
Куз – усое, усойно място
Дере – дол, поток
Артарисвам – спестявам, спестя
Виранлив – болен
Арания – голям медник (котел), ператник
Тепсия – тава, голям, кръгъл, плитък и широк меден съд за печене
Козяк – постелка, в която е втъкана козя кожа
Ашове – всекидневна, кухня в къщата
Кебе – одеяло, дебел вълнен план за постилане или завиване
Дам – помещение за едър рогат добитък (манги, биволи)
Миндер – дървено легло, одър
Чеша, стакан – чаша
Джам (жам) – прозорец, стъкло на прозорец
Глина, гнила – земя, пръст
Дилаф – маша, щипки за ловене на огън или нещо горещо
Секира – брадва
Топор
Диканя – земеделско оръдие на труда, с което се вършее (отделят се зърната от житния клас)
Плява – ситна слама, обвивки на житните зърна, премесени с дребна слама
Виялка – машина, която отвява (отделя) зърното от сламата и боклуците
Мекина – най-дребното от житния клас (боклука). Премесено с глина от него се прави кирпич. Мекина = плява
Тамазлък – термин при добитъка. Когато едно едно животно се оставя за развъждане.
Кересте – продукти
Сакънтия – припряност
Икин – земя

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен„.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Създател и главен редактор на сайта Stornik.org. В момента е докторант по онлайн журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". През 2019 г. е обявен за един от най-изявените млади личности на България и е избран в класацията “40 до 40” на Дарик. Сред националните му начинания са “Стародумци” за популяризиране на старите думи в езика ни, "Имало едно време в България", "Нощ на историите" и “Добрите българи” за добротворчество. Създател е на множество културни инициативи в родния му град Габрово като първата градска компютърна игра Gabroville, първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki, Онлайн музей на Габрово Gabrovomuseum.bg, поредицата исторически книги "Габрово - живият град" и др. Създател е на международния фестивал за улични изкуства 6Fest, който има три издания в Габрово и едно в програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

error: Съдържанието на сайта е защитено