Веднага след Берлинския конгрес от 1878 г. се ражда националният идеал всички българи да се обединят в една Целокупна България. На 20 юни 1879 г. в Търново под редакцията на поета Петко Р. Славейков излиза първи брой на вестник „Целокупна България“. В програмната му уводна статия пише: „Първото и главно нещо, с което преимуществено ще се занимава наший вестник, е да поддържа и да отстоява тежненията на народа ни към обединение. И тъй, нека си кажем, колкото искрено, толкоз и открито, че ний желаем народното си обединение и ще работим за него… Догдето ние българите живеем на бащините си огнища … дето са гробищата на дедите и прадедите ни, по бреговете на Дунав, Марица и Вардар, по снежните [вишини] на Балкана, по влажните и сенчести дъбрави на Доспат, на кременистите отлози на Шар планина, и днес, и утре, и винаги ще сме противни на туй изкуствено и насилствено разединение, което ни сполетя в часа, когато повече от всякой друг път вярвахме, че сме близо до целта си. Явно е, че ний ще желаем, и ще работим, и ще се борим против пречките на обединението си и няма да се отстъпим, нито да се отвърнем от тази си цел дотогаз, докогато се не слеем и съединим като един народ в една Държава.”

Да живее Целокупна България, да живее Съединението на Княжество България и Източна Румелия, 6 септември 1885 г.