buditel

Как Денят на св. Иван Рилски стана Ден на българските будители

Първото честване на Деня на народните будители е през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември се чества като Ден на българските народни будители. Любопитен факт е, че по това време 1 ноември е денят, в който Българската православна църква чества св. Иван Рилски (днес почитаме духовния покровител на България на 19 октомври). Публикуваме Окръжно № 17743 на Министерството на народното просвещение от 28 юли 1922 г., с което се определя 1 ноември за празник на българските будители.

Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София.

До преди войната [Балканските войни и Първата световна война – бел. ред.] образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие на сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към стариннобългарското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото.

А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот.

От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.

Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.

За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци,

Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений:

отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!

По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.

  • Министър: Ст. Омарчевски
  • Главен секретар: Д-р Ф. Манолов

Източник на текста: Уикипедия

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.

Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg

Стартира “Онлайн музей на Габрово” gabrovomuseum.bg

Създателят на Stornik Момчил Цонев стартира най-новото си историческо начинание – “Онлайн музей на Габрово”. Виртуалният музей на адрес gabrovomuseum.bg ще разказва за личностите, събитията и местата на Габрово от миналото. Това се случва именно на духовния празник на Габрово 14 октомври.

В екипа на онлайн музея влиза и дългогодишният историк и изследовател на Габрово Даниела Цонева – автор на книгата “Габровските квартали” и съавтор на книгите от поредицата “Габрово – живият град”, както и на над 200 популярни и над 60 научни статии.

“Онлайн музей на Габрово” е логично продължение на досегашните исторически начинания на Момчил Цонев. През 2008 г. двамата с историка Даниела Цонева започват книжната поредица “Габрово – живият град”, в която до момента са издадени общо 4 книги – „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Снежно Габрово за деца” (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). През 2010 г. Момчил Цонев създава първата и най-голяма до момента Facebook страница за нашето минало – „Габрово – живият град“. В тази страница през 2013 г. Цонев започва няколко поредици, които сега намират място и в „Онлайн музей на Габрово“ – „Великите габровци“, „Габровските събития“, „Габровските места“, „Гордея се, че съм габровец“. По модела на световната енциклопедия Уикипедия Цонев създава през 2013 г. и градската енциклопедия на Габрово – Gabrovowiki. Две години по-късно се появява и първата градска историческа компютърна игра у нас – Gabroville. В нея чрез приключенията на един космически габровец посетителят научава любопитни факти за Габрово.

Най-доброто от Gabrovomuseum.bg ще бъде представяно и в националните исторически начинания на Момчил Цонев – сайта stornik.org, кампанията “Спаси спомен” и “Стародумци”.

За първи път идеята за „Онлайн музей на Габрово“ е обявена от Момчил Цонев в статия в „100 вести“ на 18 февруари 2014 г. под името „Виртуален музей на Габрово“ – „създаването на онлайн музей, който да представя културно-историческото наследство и изкуствата в Габрово. „Виртуалният музей на Габрово“ ще използва всички съвременни възможности на мултимедията, за да представи по един по-атрактивен начин историята на Габрово“, пише тогава Цонев.

В. "100 Вести", 18.02.2014: „Виртуален музей на Габрово“ е следващото начинание на „Габрово – живият град“
В. „100 Вести“, 18.02.2014: „Виртуален музей на Габрово“ е следващото начинание на „Габрово – живият град“

Момчил Цонев: „Онлайн музей на Габрово“ е моят подарък за духовния празник на нашия град

“Онлайн музей на Габрово” е моят подарък за духовния празник на родното ми Габрово – 14 октомври, деня на св. Петка Българска. Работя за каузата Габрово от 2003 г., с труд и постоянство. Още като студент организирах срещи с творци, които гостуваха от София. Винаги съм следвал новаторския дух на най-великите габровци – така се родиха моите начинания като първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki и първата градска историческа компютърна игра Gabroville. За мен една от най-важните и стойностни рубрики в новинарския ми сайт Габрово Daily е историческата – защото смятам, че е важно съвременните габровци да четат не само за ремонти, инциденти и престъпления. Те трябва да познават и да се поучават и от великите габровци от нашето минало – затова и „Онлайн музей на Габрово“ е обществено важно начинание. Напоследък съм чест гост и в национални медии заради по-големите ми национални начинания като „Стародумци“, stornik.org, „Нощ на историите“, „Добрите българи“. Никога не пропускам да споделя, че съм габровец, дори да разкажа някоя габровска история – в ефира на БНТ, БНР, bTV, Нова телевизия, България он еър, Дарик радио… Правя го не по административно задължение, а по призвание – да се говори и чува все повече за приноса на Габрово и габровци.

Моя отдавнашна мечта беше създаването на специален исторически сайт за Габрово. И сега той вече е факт – създаден изцяло от мен, без помощта на публично или частно финансиране, без фондове и проекти, само следвайки моята мечта. Както писах още през 2014 г. в статия в „100 вести“ при обявяването на идеята за Онлайн музей на Габрово – „Нека покажем, че красивите неща в Габрово са се случвали поради волята и силата на неговите най-будни граждани – от делото на благодетеля Васил Априлов до индустриалния устрем на първите ни фабриканти“.

Уникалните за страната музеи, културни и научни институции в Габрово са добре дошли за партньорство, амбицията ми е “Онлайн музей на Габрово” да се превърне в „музей на музеите“ за нашия град.”

През 2019 г. Момчил Цонев получи национално признание за културната си дейност – Международната младежка камара го обяви за една от 10-те “Най-изявени личности на България за 2019 г.”, беше избран и сред “40 до 40” млади лидери за тази година. Уличният фестивал 6Fest, който Момчил създаде в Габрово през 2017 г., беше единственият габровски фестивал със самостоятелно участие в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.

Завет - Завещание

Заветът на Априлов

Един от най-големите благодетели от 19 век за българското образование е габровецът Васил Априлов. Роден на 21 юли 1789 г., той умира само на 58-годишна възраст на 2 октомври 1847 г. С неговото дарителство и на Николай Ст. Палаузов, на 2 януари 1835 г. в Габрово за всички ученолюбиви българчета отваря врати първото новобългарско светско училище в българските земи – това е Габровското Априлово училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.

След смъртта си Априлов оставя значителни средства, чието разходване за благородни начинания е упоменато в неговото завещание. Старата дума за завещание е завет. Затова и Априловото завещание е издадено след смъртта му, през 1849 г. в Одеса, под името „Заветът на Василия Евстатиева сина Априлова“. За мащаба на благотворителността на Априлов най-пълноценно може да се разбере от неговия завет. Споделяме част от статията за Априловото завещание, публикувана в сборника „Априловски свод“, издание на БАН, 2009, съставител Петрана Колева:

От цялото си имущество (76 000 сребърни рубли) Априлов завещава 60 000 сребърни рубли на Габровското училище (първото новобългарско светско училище, основано по негова воля в Габрово през 1835 г., чийто наследник днес е Априловската гимназия) – „вечно в полза на учебното заведение на родината ми Габрово“, „с намерение да ся образова словенското племе българете, да ся разшири образованието и науките“; да се подготвят „достойни учители и преподаватели“. Априлов подробно разпорежда в какви срокове и за какво да се изразходват лихвите от 60-те хиляди сребърни рубли, като „капиталът остава небутан“.

Васил Априлов. Публикувано в Wikipedia, изображението е обществено достояние. Източник: Държавна агенция Архиви, фонд: 546К, опис: 1, арх. ед.: 108, лист: 21

Априлов предвижда средства за: текуща издръжка на Габровското училище; ежегодна помощ на четиримата българи семинаристи, учещи в Одеса с руски стипендии; една стипендия за габровец, който да учи в Одеса и да стане учител в Габровското училище; помощ на бедни юноши, които искат да учат в Габровското училище; възнаграждение на Н. В. Савелев-Ростиславич, който да напише и издаде история на България, и разноски за превеждането й на български и гръцки език.

Априлов мечтае след 60 години – т.е. около началото на 20 век – с лихвите от 60-те хиляди рубли в Габрово да се открие „заведение на високите науки“, т.е. Габровското училище да се преобразува в „духовна академия, лицей или университет“. Душеприказчиците (изпълнителите на завещанието) имат грижата да направят в Габрово и „книгохранилище (библиотека) […] и печатня (типография)“.

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ЗА ВАСИЛ АПРИЛОВ И АПРИЛОВОТО УЧИЛИЩЕ:

Габрово Daily: 2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище
Габрово Daily: 21 юли 1789 г. – роден е Васил Априлов
Габрово Daily: 2 октомври 1847 г. – умира благодетелят Васил Априлов
Габрово Daily: Васил Априлов – космополитът от Габрово
Габрово Daily: Васил Априлов: Габрово – „главен разсадник на българското образование„
Габрово Daily: Васил Априлов – първият краевед на Габрово
Габрово Daily: Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.
Онлайн музей на Габрово: Страница, посветена на Габровското Априлово училище и Априловската гимназия
Онлайн енциклопедия Габрово: Статия за Васил Априлов
Онлайн енциклопедия Габрово: Статия за Национална Априловска гимназия

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Даскалоливница. Колаж от "Стародумци". Снимка: visit.elena.bg

Дума на деня, 15 септември: Даскалоливница

Даскалоливница – тази причудлива дума е измислена от поета Петко Рачов Славейков, за да нарече Еленското училище от Възраждането. Това е първото класно училище в България, създадено през 1843 г. от Иван Николов Момчилов (1819-1869) – български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия, автор на „Граматика на новобългарския език” (1868). През 1844 г. е построена и сградата на Даскалоливницата, която е реставрирана през 1968 г. и днес е музеен обект в архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“ в град Елена.

През 1848 г. ученик в Еленското класно училище е и Славейков, който му дава името „Даскалоливница“. Това е първото училище за подготовка на учители в България. В училището са учили още прословути възрожденци – Никола Козлев, Драган Цанков, д-р Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев.

Повече от сто възпитаници на Даскалоливницата разпространяват българската просвета в градове и села по целия Балкански полуостров: от Тулча до Охрид, от Гюргево и Плоещ до Солун, от Враца и Враня до Бургас, Одрин и Цариград. Еленските възпитаници основават класни училища, изграждат читалища, работят в местни революционни комитети.

Източник: Статията е създадена по информация в официални исторически и туристически уебсайтове на град Елена – visit.elena.bg, history.elena.bg, elena.acstre.com. Снимка: visit.elena.bg

Как да публикувате стара дума или история?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история – влезте във Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“, „Сторник“, „Нощ на историите“, „Спаси спомен“.

"Спаси спомен" - кампания на "Сторник", "Стародумци" и "Имало едно време в България"

„Сторник“ с кампания “Спаси спомен”

„Сторник“ започва нова кампания под надслов “Спаси спомен” – да съхраним изчезващите лични, семейни, родови и селищни истории, обичаи, думи, дори предмети. Създател на кампанията е Момчил Цонев, който развива начинанията “Стародумци” за възкресяване на старите думи и “Имало едно време в България” за историите от нашия род, квартал, селище, а отскоро – и историческия уебсайт stornik.org.

Ето и призивът на “Спаси спомен”: “Всеки може да се включи в кампанията “Спаси спомен”, особено в дигиталното ни съвремие. Запиши видео с баба и дядо, които ти разказват спомените си, как са празнували едно време, какви песни са пеели, какви стари думи са използвали. Снимай предмети от миналото в къщата на село. Опиши спомените на старите хора или твоите собствени спомени и ги изпрати на имейл info@stornik.org или във Фейсбук – до “Спаси спомен”, можеш да ги публикуваш и от свое име в групата “Имало едно време в България”. 

Идеята за “Спаси спомен” хрумва на Момчил Цонев, когато се натъква няколко пъти на изхвърлени на улицата снимки и книги от времето на царска България. Две от архивните снимки не просто са хвърлени, а са скъсани на две. Това безхаберие към спомените на нашите баби и дядовци го насърчава да създаде “Спаси спомен”.   

Снимки от царска България, които Момчил Цонев намира на централна софийска улица разкъсани на две. Това безхаберие го насърчава да създаде „Спаси спомен“

От историите на село през поредицата „Габрово – живият град“ до спасяването на спомени

Момчил Цонев е завършил журналистика и културология в Софийския университет, но се занимава с история още от малък. През 90-те, само на 10-годишна възраст, започва да записва народни песни на село, на 12 – родовата история на своето семейство, а в следващите години с диктофон, лентов фотоапарат и тетрадка посещава възрастни хора на село през ваканциите и записва истории, обичаи, песни, стари думи, прави родословни дървета.

Тетрадките, в които Момчил Цонев записва през 90-те години истории, родове, обичаи, песни и стари думи от своето село

Години по-късно, през 2008-2012 г. заедно с майка си, историка Даниела Цонева, написват и издават четири книги в историческата поредица “Габрово – живият град”, сред които “Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Снежно Габрово за деца”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов”. През 2010 г. създава и първата Фейсбук страница на историческа тематика за родния си град – отново под името “Габрово – живият град”.

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“: “Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, „Снежно Габрово за деца”, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов”

През март 2018 г. решава да възкреси интереса си към малките истории и онлайн – чрез експеримента да напишем най-голямата колективна история “Имало едно време в България”, чието заглавие е препратка към първата му историческа книга “Имало едно време в Габрово”. Година по-късно, през март 2019 г., създава и Фейсбук страницата “Стародумци”. С идеята да приближи историите от миналото още повече до съвременния човек, създава и събитието “Нощ на историите”. В първото му издание през май 2019 г. поети и писатели като Петър Чухов, Йордан Ефтимов, Аксиния Михайлова и др. разказват истории за литературата и от своето минало, а на 27 септември в Пловдив предстои второто издание на “Нощ на историите” като част от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Момчил Цонев получава отличието си „Най-изявени млади личности на България“ за 2019 г. от Международна младежка камара. Снимка: TOYP

През 2019 г. Момчил Цонев е обявен от Международната младежка камара за една от 10-те най-изявени млади личности на България на годината. Заради културния му принос към родния град Габрово Цонев е отличен и в шестото издание на проекта “40 до 40” млади лидери. Сред най-големите му културни проекти в Габрово са първата градска онлайн енциклопедия у нас Gabrovowiki, първата градска компютърна игра за Габрово Gabroville, уличният фестивал 6Fest и др. Създател е и на общността за добротворчество “Добрите българи” и на онлайн общността за културата, туризма и историята на родния си край “Балканджии от сърцето на България”.

Целокупна България. Източник: Стародумци

Дума на деня, 6 септември: Целокупна България

Веднага след Берлинския конгрес от 1878 г. се ражда националният идеал всички българи да се обединят в една Целокупна България. На 20 юни 1879 г. в Търново под редакцията на поета Петко Р. Славейков излиза първи брой на вестник „Целокупна България“. В програмната му уводна статия пише: „Първото и главно нещо, с което преимуществено ще се занимава наший вестник, е да поддържа и да отстоява тежненията на народа ни към обединение. И тъй, нека си кажем, колкото искрено, толкоз и открито, че ний желаем народното си обединение и ще работим за него… Догдето ние българите живеем на бащините си огнища … дето са гробищата на дедите и прадедите ни, по бреговете на Дунав, Марица и Вардар, по снежните [вишини] на Балкана, по влажните и сенчести дъбрави на Доспат, на кременистите отлози на Шар планина, и днес, и утре, и винаги ще сме противни на туй изкуствено и насилствено разединение, което ни сполетя в часа, когато повече от всякой друг път вярвахме, че сме близо до целта си. Явно е, че ний ще желаем, и ще работим, и ще се борим против пречките на обединението си и няма да се отстъпим, нито да се отвърнем от тази си цел дотогаз, докогато се не слеем и съединим като един народ в една Държава.”

Да живее Целокупна България, да живее Съединението на Княжество България и Източна Румелия, 6 септември 1885 г.

stornik.org

Как да публикувате в „Сторник“?

Националният исторически сайт за поселищна история, етнография, генеалогия и езикознание „Сторник“ насърчава колкото може повече хора да споделят лични, семейни, родови истории и спомени от минало – без значение от епохата, тематиката и географския регион. Важно за нас е историята наистина да е преживяна от вас или да се предава като семейна / родова история от вашите предци. Насърчаваме и събирането и споделянето на истории и спомени – особено характерно в миналите десетилетия, когато множество краеведи пишат истории за махали, села, градове. Ако пазите отдавна позабравена тетрадка със събирани от вас спомени, обичаи, песни, родове, пишете ни. Нашите села и градове също бързо се променят – добре дошли сте да ни разкажете как са изглеждали вашата улица, квартал, населено място преди 10-20 или 50 години, какви събития са се случвали, как сте празнували. Покрай по-старите хора, сигурно знаете и вече архаични или диалектни думи, които рядко се използват – споделете ни ги, напишете значението им, разкажете преживяна от вас история, свързана със стара дума.

Ето как можете да публикувате при нас:

Фейсбук


Ако искате да споделите стара дума, народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Единственото важно условие е споделеното да бъде Ваш личен спомен от миналото. Ако искате да споделите личен спомен, история за вашия род или селище – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Ще се радваме да станете последователи и на нашите Фейсбук страници – „Стародумци“ и „Сторник“.

"Нощ на историите". Писатели и поети разказват, 22 май 2019

Писатели и поети разказваха в първата „Нощ на историите“

На 22 май в София първото издание на новия формат “Нощ на историите”

Първото издание на новия формат “Нощ на историите” събра в клуб „Книгата“ в София писатели и поети на 22 май. То беше посветено на празника на писмеността 24 май. Лични, семейни и литературни истории разказваха Аксиния Михайлова, Ангел Иванов, Виргиния Захариева, Йордан Ефтимов, Марин Бодаков, Петър Чухов, Петя Кокудева, Румен Баросов и Стефан Иванов.

“Нощ на историите” е част от начинанието “Имало едно време в България” – експеримент за написването на най-голямата колективна история на България чрез споделянето на лични, семейни и родови разкази от множество автори.

Събитието “Нощ на историите. Писатели и поети разказват лични истории” се организира от писателя и културен мениджър Момчил Цонев с партньорството на Студентско читалище “Св. Климент Охридски 1997” и популярното от 90-те години литературно списание “Ах, Мария”.

Създателят на „Нощ на историите“ и “Имало едно време в България” Момчил Цонев е журналист, културен мениджър и писател. Той е първият носител на националната литературна награда “Хермес”. През 2019 г. е обявен за един от най-изявените млади личности на България и е избран в класацията “40 до 40” на Дарик. Създател е на множество културни инициативи в родния му град Габрово като международния фестивал за улични изкуства 6Fest, първата градска компютърна игра Gabroville, първата градска онлайн енциклопедия Gabrovowiki и др. Сред националните му начинания са “Стародумци” за популяризиране на старите думи в езика ни и “Добрите българи” за добротворчество.

Създателят на „Нощ на историите“ Момчил Цонев, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

„Вярвам, че „Нощта на историите“ трябва да се развие като европейска и международна инициатива подобно на Нощта на музеите и Нощта на литературата. И това ще бъде моята цел. Има лични истории, които за всеки от нас носят особен емоционален заряд и усещане за общност, за връзка – с нашето семейство, квартал, селище. Тези истории умират с нас, освен ако не ги запишем или предадем на следващите поколения. Личните спомени са не по-малко важни за една общност от разказите в учебниците. С тях голямата история става по-цялостна, по-жива, по-човешка, защото зад всяко историческо събитие, което честваме, стоят множество конкретни човешки съдби не само на героите от портретите, но и на обикновени хора. Започвам “Нощ на историите” с поети и писатели, но с това събитие искам да популяризирам и по-голямата си идея – написването на колективна история с безброй автори, дори и обикновени хора, с различни разкази, за различни епохи и събития“ – споделя създателят на формата Момчил Цонев.

Интересът на Момчил Цонев към историята тръгва още от училище, когато в 5-6 клас той започва да събира родови истории, обичаи и стари думи – първо от своето семейство, а после и от други родове. Години по-късно, заедно с майка си, историка Даниела Цонева, през 2008 г. създават историческа поредица за родния им град – “Габрово – живият град”. Най-популярната книга от поредицата е “Имало едно време в Габрово”. Това е и причината Момчил Цонев да нарече първия си национален исторически проект “Имало едно време в България”.

Кои са поетите и писателите в първата “Нощ на историите”?

Аксиния Михайлова

Аксиния Михайлова е поет и преводач. Един от основателите на литературното списание „Ах, Мария“. Автор на 6 поетични книги на български и една на френски език. Носител е на престижната френска награда „Гийом Аполинер 2014“.

Аксиния Михайлова в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Ангел Иванов

Ангел Иванов е писател, тв сценарист и копирайтър. През 2019 г. дебютната му книга  сборникът с разкази “Техническа проверка“ – получи наградата за проза в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“.

Ангел Иванов в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Виргиния Захариева

Виргиния Захариева е писател, артист и психотерапевт. Автор е на романа „9 зайци“, сборника с поезия “Virginii” и „Милостта на малките огледала“ – събрани есета.

Виргиния Захариева в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Йордан Ефтимов

Йордан Ефтимов е поет и литературовед, един от редакторите на “Литературен вестник”, преподавател по теория на литературата в Нов български университет.

Йордан Ефтимов в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Марин Бодаков

Марин Бодаков e литературен редактор на вестник „К“. Преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на 8 стихосбирки, последната от които е „Мечка страх“.

Марин Бодаков в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Петър Чухов

Петър Чухов е автор на 11 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Носител на Наградата на музея „Башо“ в Япония. Свирил е в различни рок групи, а с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“ представя стихотворенията си.

Петър Чухов в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Петя Кокудева

Петя Кокудева е детски писател и пътешественик. Автор е на книгите: “Лулу”, “Малки същества”, “Питанки” и “Лупо и Тумба. Част 1 и 2”, илюстрирани от италианската художничка Ромина Беневенти. Носител е на награда “Южна Пролет” за дебют и “Христо Г. Данов” в категория “Детска книга”.

Петя Кокудева в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Румен Баросов

Румен Баросов е главен редактор на списанието за литература и други наслади “Ах, Мария” и един от 12-те му основатели през 1990 г. През 1995 г. създава Фондация за българска литература, която издава български и преводни автори. Сценарист е на няколко късометражни анимационни филми.

Румен Баросов в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите

Стефан Иванов

Стефан Иванов е поет и драматург. Автор е на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление.

Стефан Иванов в първата „Нощ на историите“, 22 май 2019. Снимка: Нощ на историите
Стара картичка за Великден. Лична колекция на Соня Кехлибарева

На Великден старият Бургас ухаел на козунаци

Автор: Соня Кехлибарева

Христос Воскресе! На този ден искам да споделя един мой текст. Спомени от миналото време, когато по Великден целият Бургас е ухаел на козунаци и хората се подготвяли трепетно за големия християнски празник.

Великден е празникът, чакан цяла година с нетърпение от малки и големи. Седмици преди това се започвало Голямото Великденско чистене. Къщите трябвало да заблестят от чистота. Търговците също се подготвяли за този ден. Изваждали най-добрата стока и, разбира се, с най-добри празнични намаления. За този ден бургазлията развързвал кесията си, за да купи на децата или за жената нови, дрехи, обувки, шапки. С един трескав и суетен шум Бургас посрещал празника на най-великия учител на християнството Исус Христос. Търговските улици се препълвали с мъже и жени, бързайки да довършат покупките си за Великден.

Интересно е да надникнем в бургаските вестници от това време “Морска заря” и “Черноморски фар”. Те са пълни с реклами къде какво може да се купи. Разбира се, царете на тези реклами били козунаците и яйцата. Предлагали се най-качествени маи и брашна, от които козунакът ще стигне до тавана и ще стане на “конци”. Големите български мелници пускали в продажба специално брашно с четири нули. Сладкарница “Малина” излизала на пазара с нови асортименти на шоколадови зайци и бонбони. А в сладкарница “Чальовски” се продавали готови козунаци. В магазин “ Париж” на ул. “Александровска” се предлагали в изобилие прясно масло, брашно, мая за козунаци. Търговците знаели, че след Великите пости бургазлията трябва да се сложи на трапезата прясно агнешко месо, сирене, кашкавал, унгарски салам, луканка, карагьоз прясно осолен, сардели и какво ли не още. Книжарница “Фар” на Хрусанов на ъгъла на ул.”Александровска” и ул.”Богориди” рекламирала пресни европейски бои за яйца, играчки и разбира се – великденски картички от колекцията на френски и руски галерии.

Неизменна част от празника са били красивите великденски картички, с които бургазлии поздравявали своите близки. И тъй като в първите десетилетия на ХХ век те се произвеждали в чужбина, а тук само са им слагали надписите “Честито Въскресение Христово” или “Христос Воскресе”, нашите прадядовци и прабаби са се вдъхновявали от западноевропейските модели на руси деца, ангелчета, великденски зайци или кошница с яйца и пиленца.

Заможните бургазлии са използвали Великден да отидат на поклонение до Божи гроб. Само е трябвало да се запишат и внесат таксата предварително за пътуването. Спънки никакви! Луксозният кораб “Бургас” ги отвеждал в Йерусалим на самия Великден, за да се върнат хаджии. През Страстната седмица кината в Бургас били затворени. Единствено в “Модерен театър” са прожектирали религиозния филм “Царят на царете” , съдържащ вярата и учението на Исус Христос.

Всяка вечер през Страстната седмица, предхождаща Великден, в църквите на Бургас се четяли 12-те евангелия. В четвъртък преди Великден се боядисвали яйцата. Обикновено всяко семейство приготвяло най-малко 40-50 яйца. Първото задължително било червено. В петък се печали козунаците. Още от вечерта маята се замесвала с брашното и яйцата. Къщата трябвало да бъде топла, за да втаса тестото. От месенето зависело дали козунаците ще станат на “конци”. Отгоре се украсявали с белени бадеми. Целият град ухаел на великденски козунаци. До празника не се позволявало децата да влизат в стаята с боядисаните яйца и козунаци. В петък миряните ходели на църква и се промушвали под масата, покрита с плащеница, символизираща гроба на Исус. Вечерта преди Възкресението се извършвала Великденската литургия и точно в 24 часа камбаните възвестявали чудото, а хората – обикаляйки църковния храм – си казвали “ Христос Воскресе” и се чукали с боядисани яйца.

В деня на големия празник Великден бургазлии, облечени с най-новите си дрехи, отивали на църква, а на обяд семействата се събирали на трапеза. На нея имало пълнена агнешка плешка, салати, бели маслени курабии, козунак и много весело настроение. Други семейства наемали файтони, за да излязат на разходка сред природата. Отивали до Минералните бани или Отманли. Там разтваряли кошниците и бохчите с великденските ястия. И се пеели песни, за да е радостно на душата. На празника не били забравени и бедните. По-заможните им раздавали козунаци, яйца и други лакомства. Така се е празнувало някога.

Днес козунаци и боядисани яйца се продават, дори великденското чистене не е такова, каквото е било, но все нещо се повтаря и остава за спомен в децата.

Споделете и ваша история в групата ни Имало едно време в България.

Имало едно време в България. Лични истории

Имало едно време в България. Лични истории

С този текст на 27 март 2018 г. започна начинанието „Имало едно време в България“. На тази дата е създадена и Фейсбук групата с това име, чиято цел е всеки да може да сподели в групата лична, семейна, родова или селищна история.

„Имало едно време в България“ е експеримент за написването на най-голямата колективна история на България. С десетки, дори хиляди автори. Разкажете лична или семейна история. Споделете стара снимка от личния си или семеен албум. Независимо дали става дума за 1929, 1948-а или 1989-а. Или 2000-а.

Това е експеримент, пътуване, което не знам докъде ще стигне. Колко различни истини за света ще се появят, колко сблъскващи се версии за миналото, колко стилове на разказване и писане, колко писатели, неписатели, известни и неизвестни личности ще станат разказвачи.

Почваме днес от Фейсбук страница и група за споделяне. Ако пътешествието се окаже вълнуващо и дълго, ще продължим с уебсайт… И книга… И кой знае още какво…

Личната история на “Имало едно време в България”

„Градът е жив организъм. Градът има собствена история, различна от личните истории на неговите жители или от голямата история на нацията и държавата“ (Даниела Цонева, Момчил Цонев. „Имало едно време в Габрово“, Фондация за българска литература, 2008).

Преди 10 години разказахме историята на онзи жив организъм, наречен Габрово. В над 400 архивни фотографии на старо Габрово от 70-те години на ХІХ век до 70-те години на ХХ век.

През 2012 г. продължихме да разказваме тази градска история в снимки и спомени във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.

10 години по-късно прочитам отново предговора, който написах тогава… Историците от университетите и академиите разказват голямата история на нацията и държавата. Ние, градските историци и писатели, разказваме градската история. А кой ще разкаже личните истории? Днес в България живеят хора, чиито спомени са най-малкото от три Българии. Но всеки носи в себе си спомени от собствения си живот, семейни разкази, разкази от неговата / нейната улица, квартал, град, село… Толкова много Българии, толкова много времена, толкова много различни малки и по-големи истории, които чакат да бъдат записани, споделени… Преживени отново в текст. 

Имало едно време… 

Разкажете история или споделете снимка във Фейсбук групата „Имало едно време в България“ тук: https://www.facebook.com/groups/imaloednovreme

Момчил Цонев

27 март 2018, София

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.