Съобщителна техника в Национален политехнически музей

Политехнически музей с изложба „140 години съобщителна техника и пощи в България“

Продължава временната изложба  „140 години съобщителна техника и пощи в България“ в експозицията на Национален политехнически музей. Тя представя важни моменти от историята на комуникациите в България за периода от 1889 година до наши дни. 

Сред най-интересните експонати попадат телеграфен апарат, който пише с букви на кирилица, военно-полеви хибрид между телефон и телеграф, а също и телефонен апарат с номераторна шайба с 25 цифри. Тази техника е уникална за България и рядко срещана в световен мащаб.

Любопитство предизвикват също двете отлично съхранени рапири. Те са били елемент от парадното облекло на висш български пощенски служител в края на XIX век. В изложбата са представени и бойните ветерани на съобщителната техника: полеви телеграф и военно-полеви телефони, българско и немско производство, които са били на служба в Българската армия от времето на Балканската война до средата на ХХ век, както и още много интересна апаратура.

Част от предметите са от направеното през 2018 г. дарение от Държавна агенция „Електронно управление“. То включва експонатите от постоянната експозиция във фоайето на Централна поща, както и наличната съобщителна техника и печатни издания от хранилищата към нея. На музея са връчени над 130 единици: техника и пощенски инвентар – около 80 бр.(телеграфи, телефони, радиоапарати, компютри и др.), а също и периодични издания, правилници, указатели, документи и снимки. Някои от дарените предмети имат близо 140-годишна история и са част от първия телеграфо-пощенски музей в страната ни.

Повече за колекцията „Съобщителна техника“ на НПТМ може да научите от статията на „Сторник“ Колекциите на Национален политехнически музей: Съобщителна техника.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Фотография на Пенчо Славейков от 1911 г. - година преди смъртта му. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки". Сигнатура: НБКМ-БИА С I 3742

Пенчо Славейков живя като чужденец между нас, умря далеч от нас, охулен и отречен…

Поетът Пенчо Славейков умира на 28 май 1912 г. в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо. По този повод съвременният български писател Георги Господинов сподели свой текст във Фейсбук профила си, който „Сторник“ публикува:

Фотография на Пенчо Славейков от 1911 г. – година преди смъртта му. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка „Портрети и снимки“. Сигнатура: НБКМ-БИА С I 3742

„На днешна дата преди 108 години Пенчо Славейков умира в Брунате, недалеч от едно езеро. През 1921 г. на препогребването му Боян Пенев ще каже „Един голям поет живя като чужденец между нас, умря далеч от нас, охулен и отречен…“

Езерото Комо в Италия, 2019 г., заснето от писателя Георги Господинов

Точно преди година минавах с влак покрай онова езеро и се опитах да снимам през прозореца в движение, валеше, имаше мъгла, дано съм познал мястото. На връщане взех пътнишкия влак, защото видях, че спира за няколко минути на гарата в Комо, където трябва да е слязъл Пенчо, последната му гара. Нямах нищо подръка за снимане този път, изведнъж ми се прииска да изпуша един цигар, и цигар нямах, само стоях надвесен през прозореца, гледах хаотично бутащите се пътници на перона и ми беше кой знае защо родно и тъжно… Колко ли трябва да ти е писнало от сплетни и бобчевци, за да се вдигнеш болен, трудно ходещ, на 45, да напуснеш завинаги София през август 1911 и да тръгнеш през чужди гари. Представях си ги двамата с Мара Белчева в суматохата, с куфарите, той трудно повратлив, тя изискана, оправна, европейка пар ексаланс, с няколко езика, превела брилянтно Нитче, един български поет и една поетеса, чужди там, чужди тук, тя ще заложи къщата си на улица „Христо Белчев“ (по името на убития й мъж, вече се е казвала така по нейно време, струва ми се), за да покрие разноските на изгнанието и смъртта. Министерството на просвещението, до което бие телеграма какво да прави с тялото на Пенчо, мълчи безответно. Девет години по-късно приятели успяват да върнат този „чужденец“. Допреди две години гробът му беше покъртен, вече е оправен. И добре, че на този ден проф. Игов връчва една своя награда „Дъбът на Пенчо“, на Курубаглар, днешен Лозенец, под Дъба на Пенчо. Хубав личен жест и май единственият днес, припомнящ ни датата.

Стана дълго, някой ще каже тоя пък сега какво иска – нищо не ща. Само да си спомним. Щото Бобчевци бол, Славейковци – кът.“

Гробът на Пенчо Славейков в Брунате. Източник: НБКМ-БИА, Сбирка „Портрети и снимки“. Сигнатура: НБКМ-БИА С 2500

Бележка на „Сторник“: Пенчо Славейков е директор на Народната библиотека от 1909 до 1911 г., когато новоназначеният министър на просвещението Стефан Бобчев го уволнява. Причината е публикуваното година преди това Отворено писмо до делегатите на организирания от Бобчев Славянски събор в София, в което Славейков остро се противопоставя на политиката на инициаторите на събора. Огорчението от това уволнение обуславя решението на Славейков да напусне окончателно България през лятото на 1911 г. Близо година по-късно поетът умира в Италия. (Използван източник: Речник на българската литература след Освобождението).

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Паметник на св. св. Кирил и Методий пред Националната библиотека в София. Снимка: Сторник

БАН: Присвояването на Кирило-Методиевото дело е недопустимо изопачаване на истината

Българската академия на науките публикува официално становище срещу твърденията на изложба на Руския културно-информационен център в София. В становището на БАН се заявява: „Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина“.

Сторник публикува пълния текст на становището на академията без редакция:

„По повод изложбата на Руския културно-информационен център в София в навечерието на празника на българската просвета и култура, представяща братята св. св. Кирил и Методий като “реформатори на славянската азбука”, “създатели на църковнославянския език” и “първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”, Българската академия на науките изразява своето недоумение от подмяната на историческите и езиковите факти, които са азбучно известни на цялата непредубедена славистика по света, в това число и на руската. Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, който определя България като „люлката на славянската култура“, като страната, дала „на източните славяни висшия слой на езика“. Световноизвестната руска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, автор на фундаменталния труд „Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ вв.“, последователно в изследванията си признава българския характер на Кирило-Методиевия език. Списъкът на учени, които споделят тази обективна научна истина, може да бъде многократно удължен. Напомняме и факта, че през 1985 г. по инициатива на БАН и Академията на науките на СССР в София е проведена академична дискусия с участието на известни български и съветски учени, която завършва с официален протокол, в чието заключение се казва:

  1. „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век.
  2.  Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език.
  3. Езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици.“

Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий никога не са стъпвали където и да било по руските земи. Особено странно звучи и твърдението, че светите братя са “реформатори на славянската азбука”, когато е световноизвестно, че те са създатели на глаголицата, спасена от българските царе Борис І и Симеон!

На най-светлия български празник изложба на приятелска страна като Русия би трябвало, въздавайки почит към светите братя, да отчете безспорния български принос за световната културна история и ролята на старобългарския език като трети свещен език на Европа.“

ОЩЕ ПО ТЕМАТА В СТАТИИ НА „СТОРНИК“:

В какво се състои заслугата на мисионерите Кирил и Методий?
Как се ражда българският книжовен език?

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Клавиатура. Снимката е илюстративна. Pixabay

Каква да бъде българската подобрена клавиатура?

Инициативата „Българска (подобрена) клавиатурна подредба“ е опит за подобрение в държавния стандарт, по който и до днес се изработват българските компютърни клавиатури. Стандартът действа от 1 януари 1978 г. Според инициативата стандартът съдържа несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещи машини. Все още са включени две допълнителни букви от руската азбука – Э и Ы, заели мястото на Ѣ и Ѫ, налични в българския език преди правописната реформа от 27.02.1945 г. Сред несъвършенствата са и липсата на някои полезни съвременни символи за всекидневна употреба.

Инициаторите са създали специален сайт и са публикували отворено писмо, адресирано до Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ето какво още включват предложенията за нова подобрена българска клавиатура:

Българска (подобрена) клавиатурна подредба. Източник: bekl.org

Включване на ударени гласни

Предложението на инициаторите е за включване в клавиатурата на ударените гласни а̀, ъ̀, о̀, у̀, ѐ, ѝ, ю̀, я̀. Това е ценно предложение, потвърдено и от практиката на „Стародумци“, когато се споделят непознати диалектни думи, за които множеството от хората не знаят как се произнасят, къде е ударението.

Включване на валутните знаци $ и €

Символите за валути $ и € се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите.

Включване на пунктуационните знаци долни и горни кавички „“

Дали се замисляме, че правилното изписване на кавички според нормите на българския език е именно долни и горни кавички „“. Инициаторите предлагат те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.

Включване на знака Ѝ

Българското местоимение Ѝ се изписва с тежко ударение с цел различаване от съюза И. Много често то бива неправилно заменено с И или Й – например, в думата Йониката Ѝ. Инициаторите предлагат знакът Ѝ да бъде поставен на мястото на главния Ь, тъй като нито една дума не започва с него.

Включване на Ѣ, ѫ и ѭ

Тези букви не се употребяват в книжовния български език от премахването им през 40-те години на 20 век. Няколко поколения са израснали у нас без да ги познават, но с нарастването на интереса към миналото на България от 1878 до 1944 г. нараства и необходимостта от познаването и използването на стария правопис. Предложението на инициаторите е следното: „Предлагаме ѣ да замени э, а ѫ да замени ы, както е било преди 1944 г., тъй като руските букви не се използват изобщо, а който има нужда от тях така или иначе ще превключи към руска клавиатурна подредба. Буквата ѭ трябва да бъде на трето ниво над ѣ.“

Можете да посетите сайта на инициативата „Българска (подобрена) клавиатурна подредба“ тук. Отвореното писмо за инициативата е публикувано тук.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Как се ражда българският книжовен език?

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Национален политехнически музей. Снимка: НПТМ

Политехническият музей спечели проект за техниката от социализма

Проектът на Националния политехнически музей за пътуваща изложба „Техниката около нас по времето на народната власт“ получи одобрение на обявената от Министерството на културата сесия за финансиране на проекти в областта на движимото културно наследство и визуалните изкуства 2020 г. Проектът е и с най-високата оценка, споделят от музея.

Проектът има за цел да провокира интереса и обогати представата на различните публики за начина на живот в България през втората половина на ХХ век. Мобилната изложба ще включва техническа ретроспекция на предмети от всекидневната материална култура, уреди и апаратура за домашна и канцеларска употреба – показани в различна перспектива и интерпретирани по нов начин.

Очаква се темата на изложбата да привлече интереса на разнообразни групи публики. Чрез визуализацията и водещите текстове за техниката в ежедневния бит на хората ще се осветли начинът на живот по времето на социализма.

„СТОРНИК“ РАЗКАЗВА ЗА НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ПРОЧЕТЕТЕ:

Колекциите на Национален политехнически музей: Звукозаписващи и звуковъзпроизвеждащи уреди
Колекциите на Национален политехнически музей: Фототехника
Колекциите на Национален политехнически музей: Шевни машини
Непознатата дворцова колекция на Национален политехнически музей
Колекциите на Национален политехнически музей: Часовници
Колекциите на Национален политехнически музей: Радио и телевизия
Политехническият музей с единствената у нас пълна колекция миньорски лампи

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Къща на Аргир Куюмджиоглу – централна фасада, 2017 г. Източник: РЕМ Пловдив

Регионален етнографски музей Пловдив с награда „Наследство“

Регионален етнографски музей – Пловдив спечели наградата „Наследство“ в раздел „Образователна инициатива 2019“ на Сдружение „Български музеи”. Образователната програма „В Етнографския музей“ „живее“ свой живот още от 2007 г., като нееднократно е надграждана и обновявана. Възрастовата група, към която е насочено занятието е 1 – 4 клас, но са разработени и варианти за ученици 5 – 7 клас.

В образователната програма са включени темите: „Що е то етнография?“, „Селско стопанство“, „Занаяти“, „Облекло и тъкани“, „Музика“, „Празници и обичаи“, „Изкуство“. Основната задача е да се предаде знание за Българското Възраждане.

Образователна програма „В Етнографския музей“ на Регионален етнографски музей Пловдив

Ето какво още споделят от Регионален етнографски музей Пловдив:

„Сигурни сме, че някои от децата, участвали в заниманията, в бъдеще ще се върнат като доброволци, специалисти, дарители или просто съратници и съидейници.

Наша цел е да се разкрият отговорите на въпросите „Как се учи в музей?“, „Защо да го посетим?“. Малчуганите се вълнуват; участват в решаването на казуси; усещат как тече историческото време; научават се да ценят значимостта на отминали периоди. Нашите специалисти използват мултидисциплинарен подход в образованието, като по този начин децата работят и търсят „своето“ сред множеството „чуждо“ знание.

Благодарение на нашата малка книжка „В Етнографския музей“ учител от ОУ „Антим Екзарх І“ в Пловдив, спечели първа награда „Константин Величков“ на Министерство на образованието и науката за „Най-добър урок в музей“ за учебната 2018/2019 г.

Ще очакваме малките си приятели отново след като приключи извънредното положение и всички бъдем здрави!“

ТЕКСТОВЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1
Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща
Регионален етнографски музей Пловдив разказва: Лазаровден
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за празника Цветница
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Страстната седмица
Регионален етнографски музей Пловдив разказва за Великден

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Стоян Мълчанков (1875 - 22 април 1920 г.).

Прави се филм за непознатия войвода Стоян Мълчанков, 100 години след смъртта му

Предстои появата на документален филм за недостатъчно познатия в наши дни войвода от Неврокопско Стоян Мълчанков, участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. Повод е 100-годишнината от убийството му. Това съобщиха за „Сторник“ неговите автори – Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище „Бащино огнище“.

Николай Борисов, историк и заместник-областен управител на Софийска област, и Ивайло Шопски, журналист и създател на пътуващото читалище „Бащино огнище“.

За реализацията на филма са пропътувани над 2 500 км и са заснети над 20 часа видео материал. Авторите са работили в Централния държавен архив в София, Държавен архив Благоевград, Къща-музей „Пейо Яворов“, Историческия музей в град Гоце Делчев. Във филма участие взимат над 50 души, сред които наследници на войводата Стоян Мълчанков, доц. Димитър Тюлеков от Македонския научен институт, доц. д-р Валентин Китанов – ръководител катедра „История“ в Югозападния университет в Благоевград, д-р Кирил Алексиев – директор на Регионален исторически музей – Благоевград, кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов, авторката на най-пълното досега изследване за войводата – Бистра Риндова, членове на клубове „Традиция“ – Благоевград и „Родопски хайдути“.

Създателите на филма за Стоян Мълчанов – Николай Борисов и Ивайло Шопски, с част от участниците . Източник: авторите на филма

Освен филма за Стоян Мълчанков излезе и народна песен, посветена на войводата. Тя е изпълнена от оркестър „Шевица“ и талантливите народни певици от Драговищица Бисера Иванова и Лидия Ангелова, а текстът е дело на Ивайло Шопски. 

Народните певици Лидия Ангелова (вляво) и Бисера Иванова (вдясно). Източник: авторите на филма
Бисера, Лидия и орк. „Шевица“ – „Илинден – Великден“. Песен, посветена на 100-годишнината от смъртта на войводата Стоян Мълчанков

В ситуацията на извънредно положение и социална изолация мероприятието по почитане паметта на Стоян Мълчанков на лобното му място не може да се проведе на датата, на която е убит – 22 април. За това събитието и представянето на филма се отлагат за по-късен етап, споделят авторите на филма.

Стоян Мълчанков – войвода и приятел на Яворов

На 22 април преди 100 години е убит големият неврокопски войвода Стоян Мълчанков. Той е учител и просветен деец, революционер, войвода на ВМРО, околийски управител, народен представител. Участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни. През 1903 г., по време на Илинденското въстание, спасява населението на цялото село Ковачевица, като извежда жителите на територията на свободна България. Друг интересен момент от живота на Мълчанков е, че по негова инициатива се изгражда теснолинейката Септември-Добринище. Близък приятел е с Пейо Яворов и Тодор Александров.

Стоян Мълчанков (1875 – 22 април 1920 г.). Източник: авторите на филма

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Сватбен портрет от 1908 г. НБКМ-БИА, Сбирка "Портрети и снимки". Сигнатура: НБКМ-БИА C III 1657

“Сторник” безвъзмездно ще популяризира принудително затворените музеи, архиви и библиотеки

Националният исторически сайт “Сторник” Stornik.org кани музеите в цялата страна да популяризират безвъзмездно любопитни истории и артефакти от своите архиви в дните на извънредното положение у нас, за да не губят връзката с посетителите си. Заради мерките във връзка с борбата срещу COVID-19 музеите, галериите, архивите и библиотеките са принудени да затворят за посетители, отменят се и събитията като екскурзоводски беседи, изложби, конференции и др. 

“В тези дни на извънредно положение за музеите и другите научни институции е прекъсната естествената им връзка с публиката, те нямат на кого да разказват своите истории. Може би рядко осъзнаваме, че именно музеите, архивите и библиотеките са пазителите на нашата общностна памет – паметта за миналото на нашето селище, регион, държава. Ако помним уроците на миналото или знаем защо да се гордеем с историческа личност или събитие от нашето селище, това е, защото някой музей, архив, библиотека са съхранили спомена за тях. Затова е важно да не се прекъсва връзката им с хората и “Сторник” ще помогне за това” – споделя Момчил Цонев, създател на сайта “Сторник” stornik.org. “Решил съм да подам ръка именно на музеите, защото ежедневието на музейните работници е трудно, но няма да ги видите да протестират – защото те не са толкова много и толкова социално важни като работещите в образованието или здравеопазването. Често по-малките музеи само с 2-3 души музейни работници трябва да правят изложби, да популяризират миналото сред публиката, да посрещат посетители. И все пак се справят. Откъде знам ли? Защото съм дете на музеен работник, майка ми работи над 30 години в Историческия музей на Габрово. Познавам работата на музеите отвътре и мога да оценя тяхната важност за съхранението на паметта ни като общество”, допълва още Цонев.  

Stornik.org е сайт за поселищна история, генеалогия, езикознание и етнография. Сайтът публикува авторски материали в следните раздели: „Истории“ – лични, семейни, селищни истории; „Староверци“ – народни обичаи, празници и поверия; „Стародумци“ – история на българския език и диалекти, етимология на архаични и диалектни думи; „Родослов“ – родови истории; „Гостилник“ – традиционни готварски рецепти; „Музейник“ – актуални новини за музеи, галерии, архиви и други научни институции.

Музеи, научни архиви, галерии, библиотеки, училища и университети могат да заявят участие в инициативата на “Сторник”, като пишат до редакцията на електронната поща info@stornik.org. Тематиката на материалите, които те могат да изпращат до „Сторник“ могат да са свързани с тяхната изследователска работа и направление. Stornik.org търси лични и родови спомени, малко известни факти, личности и места, истории за улици, квартали, села и градове, местни обичаи, занаяти, поминък и др. Историческият сайт публикува спомените и на читатели, които също могат да пишат както на електронната поща, така и във Фейсбук групата “Имало едно време в България”.

Инициативата на Момчил Цонев “Имало едно време в България” за събиране на лични и родови истории се появи през 2018 г., а през 2019 г. стартираха сайтът “Сторник” и събитието на живо “Нощ на историите”. Цонев започва да събира родови истории, обичаи, песни и стари думи от своето село още като ученик през 90-те години. В екипа на “Сторник” е и историкът на Габрово Даниела Цонева. Двамата са автори на историческата поредица книги “Габрово – живият град”, която започва през 2008 г. с най-популярното издание досега “Имало едно време в Габрово”. През 2019 г. Момчил Цонев беше избран за една от 10-те най-изявени млади личности на България в класацията на Международната младежка камара. Той е създател и на общностната медия за доброто “Добрите българи” dobrite.bg, появила се през 2013 г.

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България
Засаждане на дръвчета в двора на Регионален исторически музей Търговище. Снимка: РИМ Търговище

Медицински център дари и засади дръвчета в музея в Търговище

Три нови дръвчета – брезички, има вече в парковото пространство до Славейковото училище, където се помещава Регионален исторически музей Търговище. Това е станало благодарение на дарителската воля на екипа на „Медицински център ВИП” ООД с управител д-р Валентин Добрев, съобщават от РИМ Търговище.

Целият състав на медицинския център е участвал в засаждането на дръвчетата, за да се обогати и освежи зеленината до старата училищна сграда. След благородното дело дарителите са посетили и разгледали богатствата на Търговище в археологическата експозиция на музея.

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Музейник – Музеи в България

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са историите, които често остават встрани от научния и обществения интерес към „голямата“ национална история – това са личните и родовите истории, малко известни факти, личности и места, историите на малки общности (улици, квартали, села и градове). Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Традиционна кушия за Тодоровден в квартал Видима на град Априлци, 7 март 2020 г. Фотограф: Радослав Първанов

На кушия за Тодоровден или Конски Великден

Празнуваме Тодоровден, наричан още „Конски Великден“. Това е един от подвижните през годината празници, празнува се в съботния ден от първата седмица на Великия пост, седмица след Сирни заговезни. На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна.

Народът посвещава Тодоровден на здравето на конете – това е патронният празник на файтонджиите, каруцарите и конярите. Нарича се и „Конски Великден“. Едно време се организирало общо надбягване с коне, наречено кушия.

Отец Кръстьо Колев на традиционна кушия за Тодоровден в квартал Видима на град Априлци, 7 март 2020 г. Фотограф: Радослав Първанов

За коньово здраве и плодовитост жените месят хляб, украсен с подкова или конче. Раздават го в църквата и на комшиите, като по пътя тичат, подскачат и цвилят като коне.

Кушия – традиционно надбягване с коне. Източник: Стародумци. Снимка: кушия в град Априлци, 7 март 2020. Фотограф: Радослав Първанов

На Тодоровден рано сутринта стопанинът разчесва животното, сплита му гривата и опашката, украсява ги с червени конци, пискюли и чеснови скилидки – против уроки и лоши очи. Накрая със захарна вода заглажда косъма да лъщи, дава зоб и вода на коня и го извежда извън селото за кушията. Отново за коньово здраве жените пукат бакла и я нанизват на червен конец за конски гердан.


Конят е другар, помощник и имане. Хората го почитат и на този ден изразяват обичта и преклонението си пред неговата сила. Това животно привлича негативна енергия, затова го закичват със сини мъниста и червени пискюли против уроки и зли очи. Съществува поверие, че конете предусещат злото. Когато пътниците минават, а конят не иска да продължи напред и спира, значи там има нещо недобро.

На този ден момите и невестите мият косите си във вода, в която слагат сено от яслите на конете, за да растат дълги и гъсти като конските опашки. Това ритуално измиване предпазва от главоболие и световъртеж. Пак на този ден се сее баклата.

В статията е използвана информация от медията Габрово Daily. Снимките са от традиционна кушия за Тодоровден в квартал Видима на град Априлци, 7 март 2020 г. Фотограф: Радослав Първанов

Харесайте страниците ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.