Сторник, автор в СТОРНИК

Изложба „Техниката около нас по времето на народната власт“, Национален политехнически музей

Имениците безплатно в Политехническия музей на Ивановден

Националният политехнически музей в София обяви свободен вход на Ивановден (7 януари) за всички, които носят името Иван. Техните придружители ще могат да посетят експозицията на музея с преферентен билет на стойност от 2 лв.

Всички ще могат да видят откритата на 11 ноември 2020 г. изложба „Техниката около нас по времето на народната власт“. Представените експонати дават възможност за възприемане на богатата гама от материално-технически средства през втората половина на ХХ век – до периода на промените, започнали след 10.11.1989 г. Припомняме, че изложбата обогатява познанията на днешните публики (особено на по-младите) за ежедневния живот в България от този период.

В музея се спазват всички предписани противоепидемични мерки, уточняват от институцията.

Повече за изложбата може да прочетете в статията от рубриката ни „Музейник“ ТУК.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?
Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.

Тайните на сградата на Ректората на Софийския – от френския първообраз до строежа

Всеки университет има Ректорат, но когато в София се каже Ректората, всички имат предвид не кой да е друг, а Софийския университет. Началото на първото висше училище у нас е от 1888 г., а Ректоратът, за който ще ви разкажем, е построен през 1934 г. Всъщност първата сграда на университета се намира малко по-встрани, край паметника на Левски, и днес там е Факултетът по журналистика и масова комуникация.

През 1906 г. е проведен международен конкурс за нова сграда на Университета, спечелен от френския архитект Анри Бреасон (Според д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт в Отдел „Опазване на недвижимото културно наследство”, Общински културен институт „Музей за история на София”, името на архитекта е Жан Бреасон – източник тук). Земята и паричните средства за строежа са дарени от Евлоги Георгиев. Това е и причината фигурите на двамата братя Христо и Евлоги Георгиеви да се намират от двете страни на главния вход на Ректората (към момента на дарението Христо Георгиев е вече починал).

Строежът тогава обаче не е осъществен и Ефорията, която управлява завещанието на братята Евлогий и Христо Георгиеви, възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия архитект Бреасон. На 30 юни 1924 г. основният камък на Ректората е положен западно от мястото на стария Моллов хан.

Проект на арх. Анри Бреасон за сградата на Ректората на Софийския университет, 1912 г. Източник: uni-sofia.bg

В проекта на Бреасон преобладават ренесансовите форми, а в проекта на Й. Миланов сградата има по-еклектичен вид с преобладаващ барок. Френският архитект проектира облика на Университета в седем отделни блока. Зданието на Ректората според проекта на Бреасон има само представителен характер и се състои преди всичко от главен вестибюл и аула. Фасадата представлява триумфална арка на българската култура от времето на княз Борис I с параден вход, флангиран от два лъва – пазители и статуи на древните гръцки философи Сократ и Платон между тях. В горната част има ажурна колонада и две фигурални композиции с паметната за българския дух 886 година, когато българският владетел Борис І Покръстител приема учениците на светите братя Кирил и Методий след изгонването им от Моравия.

Проектът на Бреасон поставя по-голям акцент върху външния изглед на сградата. Арх. Й. Миланов залага повече на практичния ефект. По искане на Ефорията той променя фасадата и репрезентативния характер на вътрешното разпределение със създаването на голяма аудитория, а помещенията увеличава от 39 на 75. В същото време той внася значителни подобрения в архитектурния облик на фасадата чрез внушителна монументална пластика. От лявата и дясната страна на парадното стълбище са поставени двете седящи бронзови фигури на дарителите на Университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово (скулптор К. Шиваров).

Интериорът е в духа на възприетия бароков стил, но още по-изразителен и пищен. Видът на централното стълбище е в синхрон с теракотната мозайка на пода (от Чехословакия), с мраморните облицовки (от Италия), с пъстроцветните стъклописи на витражите (проф. И.Пенков, България, и Ф. Майер, Мюнхен). Разрушените от бомбардировките през 1943–1944 г. стъклописи са възстановени от проф. Дечко Узунов (1983). Образите на светите братя Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, отец Паисий, на княз Борис I и цар Симеон допълват в единна колоритна хармония архитектурната среда.

Тържественото освещаване на Ректората се извършва на 16 декември 1934 г., когато представителят на Ефорията – министърът на просветата проф. Янаки Моллов – предава ключовете от сградата на Ректора на Университета проф. Васил Моллов. На 6 февруари 1935 г. Академичният съвет приема да се постави на централната университетска сграда надписът “Св. Климент Охридски”.

Източник: uni-sofia.bg

А каква е вашата лична история с Ректората на Софийския университет? Пишете ни на info@stornik.org или споделете във Фейсбук групата ни „Имало едно време в България“.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Адриана Будевска в ролята на Акулина от ,,Силата на мрака", реж. С. Туцич, Народен театър, 1904. Източник: Съюз на артистите в България

Адриана Будевска за фаворизацията, задкулисните борби и злобата

Текстът за актрисата Адриана Будевска (13 декември 1878 – 9 декември 1955 г.) е публикуван във Фейсбук страницата на Съюз на артистите в България.

Адриана Будевска, родена на 13 декември 1878 г., е първата ни актриса, която се осмелява да се разголи на сцената. Дебютира през 1889 г. на сцената на театър „Сълза и смях”. След няколко години постъпва в трупата на Народния театър и скоро се утвърждава като абсолютната прима. За по-малко от четвърт век изиграва повече от 100 роли. Сравняват я с французойката Сара Бернар. Сред най-големите й постижения е Ибсеновата Нора от „Куклен дом”. Тя е първата изпълнителка на тази сложна роля.

Освен поредица от лични трагедии, Будевска е принудена да устоява в конфликти и интриги, които бушуват в трупата на Народния театър. Засипват я злостни коментари от страна на театралните критици. През 1926 г., когато е на 48 години и е в своята сила, ръководството на театъра я пенсионира. Със заповед на министъра на Народното просвещение е отстранена от трупата с официалното обяснение, че на нейно място трябва да влезе млада и свежа сила. Предишната година й е устроен национален юбилей и получава орден от цар Борис Трети…

В този невероятно тежък момент актрисата е съвсем сама. По същото това време тя пише в дневниците си: „И двадесет деца да имах, нито едно от тях не бих съветвала да стане актьор. Пътят, който ние – моите колеги и аз – извървяхме при създаването и изграждането на българския народен театър, беше път на постоянна тежка борба, която продължава и до днес. По-рано се борехме с неподходящи за работа материални условия, а сега се борим с бездушното отношение към театралното изкуство, с некомпетентността на отговорни фактори, от които зависи нашето творчество и хлябът ни. Фаворизацията, задкулисните борби на незадоволените славолюбия и амбиции, злобата морално ни терзаят и тровят атмосферата, в която трябва да изграждаме светлите образи“.

На снимката: актрисата Адриана Будевска е в ролята на Акулина от ,,Силата на мрака“, реж. С. Туцич, Народен театър, 1904.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Петя Дубарова и Христо Фотев. Източник: chernomorie-bg.com

Петя Дубарова. Биографични бележки от Христо Фотев

Биографичните бележки за поетесата Петя Дубарова (25.04.1962, Бургас – 04.12.1979, Бургас) са написани от друг бургаски поет – Христо Фотев.

Родена на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Добрев е работник – майстор в един бургаски завод. Учи най-напред в училище „Иван Вазов“ – Бургас, след което – в английската гимназия в същия град. На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици. Първите й публикации са в „Септемврийче“ и „Родна реч“. Открива я известният бургаски поет Христо Фотев.

Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Георги Константинов и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров – „Трампа“.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант – единствен и неповторим.

Преди няколко години, в най-тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни сезона на отчаяние от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна …“О, пчела – огнено око си ти!“ И още десетина истински стихове, които не помня, но помня – няма да забравя никога – как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът – долу там – от скока на първите кокичета.

Оттогава, където и да съм: към морето на моята надежда, към пристанището, ослепителната геометрия на нощните гларуси, към дърветата, изострени по посока на вятъра, към всичко, което е животът ми (и свободата да не ми принадлежи той), всичко, което е насочено срещу инертността и отчаянието ми, е и това малко, но извисено момиче, което „дъжда причаква на ъгъла“ и мечтае за „дом, в който да се побере морето“…

Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да го погледна в очите. (1976)

Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време. И няма да говоря в минало време за нея – нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха, в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забранява това.

В сегашно и бъдеще време ще говоря за нея аз – за да живея, за да се завърна отново в сърцето си, аз – отдавна емигриралия из собственото си сърце за разлика от нея, която не измени никога на своето, остана му вярна до края, не го прекрачи, за да се спаси, и го спаси, за да ни докаже, че все още има на света неща, които едно сърце не може да понесе.

Тя просто се ражда с чувството на съпричастна с „благородната вселена“. С „Изкуството да говори с водата под дъжда“(как изрече тя – още дете „О, пчела – огнено око си ти“); със смелостта да се надвеси над „света на жабите, който мълчи, мълчи“, да види как „извира радостта “ самото водно конче, „И дори във блатото противно, заровено от тиня и листа, живее нещо хубаво и дивно, то има само своя красота“. И отново дъждът, който я „причаква на ъгъла“ на нейната улица, морето и майка й с „гласа на фея“, баща й и първата тревога за морето – тя, слънчевата частица от плътта на благородната вселена, се чувства отговорна за живота… После „снега – бял като възглавница“ (нейната още детска възглавница) и внезапното празнично откритие „Да си горещ и снежен е чудесно нещо, да си цяла снежна и гореща пак“.

А скокът й от детството – към небето? „Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз – от никого нечута, и цялото небе живее в мен“. А изумлението от самата себе си? От тържествуващата вселена в цялото й същество? То още звучи в извисеността на нейната момичешка фигура, в свенливо – категоричното изящество на нейните жестове… Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим? „Защо не съм добър, среднощен влак? Тогава аз на всеки бих раздала завръщане… Но бих поела пак…“ и внезапното – „Ще бъда най – безавторна – щастлива. Ще бъда просто малка тайна“ – тя, която печати от дете – само кратките й стихотворения в „Септемврийче“ са едно от най-чистите явления в детската ни поезия, поразяващи с автентичността си… А стихотворенията й в „Родна реч“, които радваха редакторите на списанието и хилядите й връстници – немалко попаднаха (а можеше ли да бъде иначе) в орбитата на нейното празнично присъствие? Самият аз – и кой вече е в състояние да ме накара да се засрамя, да се ужася от незаконното си понякога съжителство на думите?

„Плачи ти, лято, бъдещо сираче. Ела сега, спасителю – Поете“. Само тя можеше да изрече това. Да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на своето поколение – прекрасното поколение на нашата Петя.

Източник на текста: Регионална библиотека „Пейо Яворов“ Бургас. Изображение: Петя Дубарова и Христо Фотев, източник: chernomorie-bg.com

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Хаджи Ангеловата къща в Търговище

Домът на видния търговец Хаджи Ангел х. Друмев в Търговище е най-представителният паметник на местната възрожденска жилищна архитектура от средата на ХІХ в., разказват от Регионален исторически музей Търговище. Разположен е почти в началото на възрожденския квартал Варош. Собственикът хаджи Ангел търгувал с тъкани. Имал кантори в Цариград и Манчестър.

Красивата възрожденска сграда е построена и зографисана от тревненски майстори през 1863 г. Впечатлява с кобиличния фронтон на красивата лицева фасада, под еркера на която е изписана годината на построяване с цветна украса. Има богато вътрешно пространствено оформление с модерни за времето архитектурни детайли в стил „алафранга“ и зидано отопление. Въздействащи са дърворезбения таван и художествено изписаните холкели.

Хаджи Ангеловата къща е ценно и важно свидетелство за прочутия традиционен ескиджумайски (търговищки) панаир, както и за трагичните януарски дни на 1878 г., преживени при Освобождението на града. Днес в тази забележителна старинна къща е разположена Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Търговище, която разказва за самобитната духовност, поминък и бит на местното население.

От РИМ Търговище споделят, че е реализиран вече първи етап от цялостен проект за консервацията и реставрацията на тази забележителна архитектурна и историческа ценност с „национално значение“. Ремонтиран е покривът. Целта е да спрат сериозните течове от покрива и по корнизите на къщата, които са нанасяли вреди на фасадите и по вътрешните стени. Предстои ремонт по фасадите и дограмата на сградата.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА ТРЕВНЕНСКИТЕ МАЙСТОРИ

Къщите и мостовете на архитектон Димитър Сергюв в Трявна

Трявна, занаятите и тревненската къща

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Сава Доброплодни. Източник на снимката: Национален музей на образованието

Сава Доброплодни на 200 години – от началото на българския театър до съветите за здраве

На 3 декември се навършват 200 години от рождението на Сава Доброплодни – виден български възрожденец, просветен деец и книжовник, театрален и читалищен деятел, автор на учебници и учебни помагала. Роден е през 1820 г. в Сливен.

Неговата популярност най-често се свързва с „побългарената“ комедия „Михал Мишкоед“, чийто дебют през 1856 г. в Шумен поставя началото на българския театър.

Националният музей на образованието в Габрово ни припомня неговото най-ранно произведение – „Водител за взаимните училища“ (1852 г.), което Доброплодни подписва като „управител на Шюменските училища“. Музеят притежава повечето от съчиненията на Сава Доброплодни, както и периодични издания от Възраждането, в които се съдържат статии и препечатки на негови произведения.

Сава Доброплодни. „Водител за взаимните училища“ (1852 г.). Източник: Национален музей на образованието

Във „Водител за взаимните училища“ Доброплодни дава указания за зданието на взаимното училище – то трябва да е „четириъгълно“ и дължината му да не е по-голяма от 2 пъти ширината. Ако училището има 8 аршина широчина, то дължината трябва да е 14 или най-много 16 аршина. (1 турски аршин = 68,75 см).

Прозорците трябва да са високи 2 1/5 аршина от земята. Ако са по-високи, трябва да им се заковат дъски.

Според Доброплодни класната стая трябва да бъде амфитеатрална. Той препоръчва „земята да не е толкова равна, а да е малко наведена към учителското седалище.“

Доброплодни определя точно кой клас с какво да се занимава, защото всички ученици са в една стая. Например децата в първо отделение пишат на пясъка с показалец, като гледат големите букви от черната таблица, която е закачена на стената насреща им. Във второ отделение се пише на плочите (таблите с калем), като също се гледа от големите букви.

Доброплодни прави една забележка, че досега плочите са използвани от всички до 7 клас. Но според него е по-добре учениците да започнат да пишат на книга, която „показвателите“ сутрин преди часовете да им „харакосват“, т.е. да я разчертаят на редове (от гръцки „хараскал“ – чертая). А плочите да се употребяват само на място, за аритметиката „подир пладне“.

Доброплодни е противник на строгите възпитателни методи и е категоричен: Най-добрата система за отглеждане и възпитание е, когато човек употребява „сладка реч и кротки средства“.

Друго съчинение, в което могат да се намерят много полезни разсъждения за умението да се изразяваме писмено и защо е важно доброто писане, е издаденият през 1853 година „Писменик“.

Според съвременната наука основни стилове в българския език са научен, административен, публицистичен, художествен, разговорен. В съчинението си Сава Доброплодни определя три стила, които напълно обслужват сферата на тогавашната обществена комуникация – советователен, съдебен и тържествен. Повествователен стил се получава, когато се съединят първите два с тържествения.

Сава Доброплодни. „Писменик“, 1853. Източник: Национален музей на образованието

Темите, които Сава Доброплодни засяга и в по-късното си съчинение „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“ от 1865 г., звучат актуално и днес. Например за употребата на хляба той казва следното:

„Брашнените изделия са добри само за ония, които правят голямо движение, каквито са селяните, които по някои места през цялата година ядат брашнени ястия, и пак са здрави и корави. Но не за ония, които са по-слаби или прекарват живота си в седене…“

Сава Доброплодни, „Кратко здравословие или уроци, за да си вардим здравето“, 1865 г. Източник: Национален музей на образованието

За виното припомня, че римските учени са го пиели само разредено с вода, и съветва да не го приемаме като лекарство. От рибите препоръчва да избираме само тези, които живеят в течащи води, каменисти места и в морето.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

П. Р. Славейков: Как станахме първите проповедници на българщината в Търново

Публикуваме откъса от автобиографичния текст на Петко Рачов Славейков по публикацията „Спомен на четирдесетгодишната ми писателска деятелност“ от сайта slovo.bg.

Това беше на 1842 през пролетта [по това време Славейков е на 14 години, роден е на 17 ноември 1827 г. – бел. ред.]. До тогава аз бях учил турски, гръцки и твърде много славянски, а български не знаех и особено не можех да пиша, защото твърде малко бях писал, за да не кажа, че никак не бях писал. Български книги нямаше тогава много и колкото имаше, ние ги нямахме всите. Едничките български книги , що имахме домашни, те бяха „Софрония“ и „Амартолон сотирия“. А както се знае, най-старото създание „Софрония“ не е по чист български говор, а пък „Амартолон сотирия“ беше на едно шопско (кратовско) наречие, такова, каквото само арнаутите халваджии приказваха по нас и ние едва ли не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше странно някак и по славянобългарските ми тогава предубеждения аз го намирах твърде просташко и нехубаво. Други български книги бях виждал тогава у чужди — буквара на П. Берон, или „Рибний буквар“, както го тогава наричахме, „Цветосъбранието“ на Кипиловский от вехтий и новий завет и „Кратката св. История“ на В. Ненов, но като мене такъв дълбок славист, както се считах на онова време, и просвещял в черковната литература, можеше ли да ме задоволят такива отривки? „Рибний буквар“ само прочетох веднъж и дваж от любопитното му за мене тогава съдържание, а „Софрония“ и „Амартолон сотирия“ не ми се четяха вече, но принуден бях всяка вечер да чета от тях по нещо на баща си, за да го приспивам.

От преставането ми да уча турски аз седях две-три недели празен и нямах занятие. Тогава под влиянието на книгите, които бях прочел, а най-много на Ефрема Сирина и на Алфавит Духовний аз бях взел да мисля да ставам калугер. В това време баща ми ми беше купил житието на св. Алексия човека божий от Огняновича. Тая книжка толкова бях обикнал, щото я носех все в джоба си, та я четях и по нейното настроение сторих да бягам от баща си в Св. Гора и скрих се от него най-напред в един манастир — Присовский — да се приготвя за по-далечното бягане; ала баща ми ме подири, намери и повърна в Търново.

За да не стоя празен, като се завърнах в Търново, баща ми ми донесе една ръкописна българска история да я чета и да я препиша.

Прочитането на тая история, която беше препис от отец Паисиевата, развея донейде калугерската мъгла от мислите ми и възроди в мене друг мерак. Досега аз мислех едностранчиво как да спася душата си, а след прочитането на тая история аз взех да мисля как да можа да спася народа си, т.е. как да му вдъхна чувства родолюбиви и патриотически.

Занимаването с преписването на тая история даде друго направление на моите желания и на дейността ми. От най-напред тя стана причина да се сближа с последния от съучениците си при даскал Пеня — Христо Драганова; той беше 4-5 години по-голям от мене, по-малко начитан, но умееше да пише много хубави черковни слова, като печатани; седял бе вече и шест месеща учител в Търново на Долна махала, та беше се повечко практикувал. Нему аз обадих за тая история и го поканих да я препише и той, като беше празен в това време, на драго сърце прие и тъй заловихме се да я преписуваме.

Нещо около три месеци под ръководството на Драганова аз се упражних да пиша по черковний шрифт; преписахме историята. Наставаше вече есен, когато К. Фотинов посети Търново; поради историята ний се запознахме с него. Той носеше от Стара Загора друг един ръкопис българска история, не същата като отец Паисиевата, а по-кратка; но имаше някои работи повече, отколкото в отец Паисиевата история, особено в началото и в края.

В няколко дена ние преписахме това, що имаше повече в старозагорския ръкопис, и под мое ръководство, като по-начитан, ние сглобихме и съставихме от двата ръкописа една история и с нея ний двамата с Драганова станахме първите проповедници на българщината, т.е. на българската история, в Търново, ходехме един на една страна, а друг на друга страна да я четем и проповядваме,

обикновено же аз между казанджийския еснаф и бакалите около казанджиите, а той — на Долна махала по табаците. Първото и прямо следствие от тая наша проповед беше споразумяването между казанджиите и табаците в Търново да оградят порутената в долна махала църква „Св. Димитрия“, а второ, дето ний с него се добихме да ни изпратят в Свищов да се учим. За мене вече баща ми се обеща да плаща, а също издействува и за Драганова да му се плаща от казанджийския еснаф по 40 гр. в месец, които получаваше чрез баща си.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Разрушения в кв. „Надежда“, 14 ноември 1943 г. Източник: Национален военноисторически музей

14 ноември 1943 г. – първа бомбардировка над София от англо-американската авиация

На 14 ноември 1943 г. англо-американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София, пише в публикация във Фейсбук страницата си Национален военноисторически музей:

„Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“.

Ударът е нанесен от изток около 12:30 ч. с 606 фугасни бомби, пуснати над Малашевци, Орландовци, Централни гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и Малашевци), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ (Красна поляна), над Централна жп гара и гара Военна рампа. Загиват 32 души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради.

Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона. „

Изображение: Разрушения в кв. „Надежда“, 14 ноември 1943 г. Източник: Национален военноисторически музей

Вижте пълния текст на публикацията тук:

✈ На този ден Англо-американската #авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу София. Бойният ред на противника…
Posted by Национален военноисторически музей on Saturday, 14 November 2020

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Политехническият музей показва техника от социализма

Националният политехнически музей представя нова пътуваща изложба – „Техниката около нас по времето на народната власт“. Изложбата е продължение на вече добре познатата и успешна мобилна експозиция „Техниката у дома през първата половина на ХХ век“. Представянето ще бъде на 12 ноември 2020 г. от 11:00 ч. в НПТМ.

Изложбата обогатява познанията ни за ежедневния живот в България през втората половина на ХХ век – до периода на промените, започнали след 10.11.1989 г. Включените предмети са разделени тематично: кухненски уреди, домашна прожекционна техника, детски играчки с технически характер, видео и фото техника, звукозаписващи и звукопроизвеждащи уреди, телефони, пишещи машини, компютърна и периферна техника. Към изложбата има и съпътстващо изложение от макети на автобуси – марка „Чавдар“.

Специален акцент е поставен върху дейността на създателя на първия български персонален компютър – инж. Иван Марангозов. През 2020 г. се навършиха 95 години от неговото рождение и това е поводът да си спомним за човека, който превърна нашата страна в един от най-големите износители на компютърна и електроизчислителна техника през разглеждания период.

Посетителите ще имат възможност и за пряко участие в изложбата. По-възрастните – да запишат собствените си (или тези на близките си хора) интересни лични истории в специално подготвен за целта „Споменик“, а децата и учениците да попълнят забавната „тетрадка-лексикон“, която представя живота на техните връстници във времето когато се носят чавдарски и пионерски връзки.

Настоящата изложба е осъществена благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата и с изключителното съдействие на многобройни дарители.

„Сторник“ представи в рубриката си „Старобит“ поредица на Национален политехнически музей (НПТМ) за музейните им колекции. НПТМ е единственият музей в България с акцент върху развитието на техниката, науката и технологиите. Открийте музея онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата. Музеят се намира на ул.“Опълченска“ 66 в София.

„СТОРНИК“ РАЗКАЗВА ЗА НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?
Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.

Приготвяне на традиционното за Петровден ястие "Бял мъж". Снимка: Етнографски музей на открито "Етър"

На Петровден се яде ястието „Бял мъж“ (Рецепта)

Петровден (в православната традиция – Св. първовърховни апостоли Петър и Павел) се чества на 29 юни. Традиционната обредна храна за трапезата на Петровден е т. нар. „бял мъж“ – приготвя се от прясно, небито и неизцедено сирене и пшеничено брашно. „Сторник“ споделя рецептата за „Бял мъж“, публикувана от Етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.

Българите вярват, че ястието било създадено от свети Петър, за да не се притесняват хората на нивата как да го посрещнат. И днес се разказва легендата как светецът се явил на жътварите, а те се смутили, че няма с какво да го гостят. Отворили торбите, за да извадят от там поне сирене, но се оказало, че се е стопило от високите температури. Светецът стрил жито и го смесил със сиренето, сложил малко масло и приготвил първия „Бял мъж“.

Основен продукт за приготвянето на „Бял мъж“ е прясно, неизцедено и небито сирене, което се натрошава, леко се посолява и се вари на слаб огън. Бърка се с дървена лъжица, докато се разтопи до рядка течност. Слага се брашно и бъркането продължава до сгъстяване. Накрая се добавя парче масло.

Традиционното петровденско ястие може да се яде като основно, но също така и като десерт, ако към него се добави сладко или мед. Петровден е известен и като овчарски празник. С „Бял мъж“ овчарите гощават хората за здраве и приплод на стадата.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Сторник

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?
Фейсбук

Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.

Моля, абонирайте се за нашия бюлетин