Паметник на Продан Тишков - Чардафон в Габрово. Изображение: Онлайн музей на Габрово https://gabrovomuseum.bg/

Защо габровци превръщат паметника на руския воин в паметник на героя от Съединението Чардафон

Един от внушителните паметници в Габрово представлява революционер, възседнал кон и държащ високо вдигната сабя. Върху каменния постамент е изписано Чардафон Велики – Продан Тишков.
Продан Тишков, с прозвище Чардафон е роден на 7 декември 1859 г. в Габрово. Той е деец на националноосвободителното движение, общественик и дарител. Предвожда Голямоконарската чета по време на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Повече за него може да се прочете в статията в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki тук.

През 1961 г. окръжният и градският комитет на БКП в Габрово решават да се създаде паметник в града на героя от Съединението Продан Тишков – Чардафон. През 1965 г. изработването му е възложено на доц. Илия Илиев, а неговият проект е приет едва през 1971 г. В следващите години обаче в Габрово се появява реакция срещу издигането на този паметник, като един от аргументите е, че Чардафон няма толкова голяма роля за Съединението, за да му се „издига 8-метров паметник“. Последващата история е прелюбопитна и за нея научаваме от книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ от Даниела Цонева и Момчил Цонев (издание на Фондация за българска литература, София, 2020).

Негативните оценки срещу Чардафон стигат и до крайност, наричайки го „пройдоха, пияница и развратник“. В писмо до местния краевед Илия Габровски арх. Карл Кандулков пише:

„Сега (1975 г.) преработваме главата – слагаме брада и мустаци. Аз искрено съжалявам за станалото… Жалкото е, че сме тръгнали да ровим цялата българска земя, да ровим чуждите библиотеки дано открием нещо за българите, а тук гледаме да оплюем колкото можем повече. Ние сами не се уважаваме, а се сърдим, че другите народи не ни уважават“.

Окръжният комитет на БКП решава върху фигурата на Чардафон да се постави нова глава… на руски воин. През 1975 г. започват подготвителните работи по изграждането на паметник на руския воин-освободител. Негови автори са скулпторът доц. Илия Илиев и арх. Карл Кандулков. Паметникът представлява бронзова фигура на воин с развято наметало и високо вдигната сабя в десницата, седнал върху изваян също от бронз буен кон.

С позлатени букви върху скалната основа на паметника е изписано: „На руския воин – освободител от признателните поколения“.

Откриването на паметника е през март 1978 г. по повод честване 100-годишнината от освобождението на България.

През 1997 г. обаче се пристъпва към възстановяване на началния замисъл за паметник на Чардафон.

По решение на габровската община през март същата година главата на руския войн е свалена от фигурата. Възложено е на скулптора Петър Хаджиганев да я премоделира в глава на Чардафон, за да възвърне първоначалния ѝ вид, създаден през 60-те години на ХХ век от Илия Илиев. Хаджиганев споделя, че като практика смяната на глава на паметник е позната още от древния Рим, когато често са се сменяли императорите. По думите му след древния Рим подобна смяна на главата на паметник не се е случвала нито в България, нито в Европа. Официалното откриване е на 5 септември 1997 г., по време на честването на Съединението на България, с водосвет и панихида за загиналите.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА
7 декември 1859 г. – роден е Продан Тишков (Чардафон)
22 ноември 1906 г. – умира Продан Тишков (Чардафон)
Съединението на България и неговият герой Чардафон

Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 2. София, Фондация за българска литература, 2023

Излезе от печат част 2 на „Кварталите на Габрово“ – най-съвременната и пълна градска история

Излезе и втората част на книгата „Кварталите на Габрово“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Изданието представя най-пълната и съвременна история на град Габрово, като обхваща събития от Античността и Средновековието през османски период до 2023 г. В 384 страници са представени 24 очерка за габровските квартали от Н до Я – Негенци, Недевци, Новата махала, Нов център, Падало, Петкова нива, Пройновци, Радецки, Радичевец, Русевци, Сирмани, Славовци, Стефановци (Сарани), Студено кладенче, Тлъчници, Тончевци, Трендафил, Търсиите, Хаджицонев мост, Чехлевци, Шенини, Шести участък и стар център, Шумели, Ябълка.

Книгата е шеста подред в историческата колекция „Габрово – живият град“. Издател отново е Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет “Васил Левски” – Габрово. Книгата се издава по повод 15-годишнината от началото на историческата поредица и нейното първо издание „Имало едно време в Габрово“.

Повествованието за всеки квартал е тематично разделено на основни раздели като „Възникване“, „Наименование“, „Административно развитие“, „История до Освобождението (1878 г.)“, „История (1878 – 1944 г.)“, „История (1944 – 1989 г.)“, „Съвремие“, „Стопанско развитие (до Освобождението)“, „Индустриализация (80-те години на ХІХ – 1947 г.)“, „Индустриализация от втората половина на ХХ век“, „Известни личности и фамилии“. Според спецификите в развитието на конкретните квартали се появяват и раздели като „Култура“, „Образование“, „Здравеопазване“, „Църква“, „Паметници“ и др. Оформени са и специални рубрики – „Знаете ли, че…“ с любопитни факти, „Из старите легенди“, „Из старата книжнина“ и „Д-р Вапцов разказва“ с избрано от предишни издания в поредицата „Габрово – живият град“.

„Кварталите на Габрово. Част 2“ е втората книга от поредицата „Габрово – живият град“ с наличен QR код на задната корица, чрез сканирането на който от мобилно устройство читателите ще могат да посетят специална страница в „Онлайн музей на Габрово“. В нея ще се публикуват уточнения и допълнения към публикуваното в книгата или ново дигитално съдържение, свързано с габровските квартали. Към всеки раздел за квартал в книгата има отделен QR код, чрез сканирането на който читателите ще могат да посетят статия в Онлайн енциклопедия на Габрово, посветена на съответния квартал.

В поредицата “Габрово – живият град” с автори Момчил Цонев и Даниела Цонева досега са издадени: „Имало едно време в Габрово“ (2008), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662 – 1878 г.)“ (2010), „Снежно Габрово за деца“ (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ (2012), „Кварталите на Габрово. Част 1“ (2020).

Кои са авторите?

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. Завършила е история във Великотърновския университет и над 30 години е работила в Исторически музей – Габрово. Съавтор е на историческата поредица „Габрово – живият град“. Автор е на повече от 70 изложби с историческа тематика, на над 200 популярни и над 60 научни статии. Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Завършил е журналистика и културология в Софийския университет. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи“ dobrite.bg, на историческия сайт „Сторник“ stornik.org, на събитийния формат „Нощ на историите“, на Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg и на Онлайн енциклопедия gabrovowiki.com. През 2019 г. е обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България от Международната младежка камара, а през 2020 г. е номиниран за “Будител на годината” в кампанията на БНР.

Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?

ГАБРОВО

В тези книжарници може да откриете и други две книги от поредицата „Габрово – живият град“ – „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662 – 1878 г.)“ и „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.

СОФИЯ

  • „Български книжици“ (София, ул. „Аксаков“ 10 – градинката „Кристал“)
  • „Сиела Витоша“ (София, бул. „Витоша“ № 60)
  • „Сиела Ректората“ (бул. „Цар Освободител“ № 22, подлеза на Ректората)
  • „Сиела Граф Игнатиев“ (София, ул. „Граф Игнатиев“ № 44)

ВАРНА

  • „Сиела Фестивален и конгресен център“ (Варна, бул. „Сливница“ № 2)

КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1

  • „Български книжици“ (ТУК)
  • „Сиела“ (ТУК)
  • „Хеликон“ (ТУК)

КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2

  • „Български книжици“ (ТУК)
  • „Сиела“ (ТУК)
  • „Хеликон“ (ТУК)
Изложба „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ (Магия и магичност в българската народна култура) - Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографският музей в Пловдив с изложба за магията и магичността

Магията и магичността в българската народна култура е темата на най-новата изложба в Регионален етнографски музей – Пловдив, „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“. Изложбата ще бъде открита на 15 март 2023 г. (сряда) от 18.00 ч. Автор на картините, представени в изложбата, е пловдивската художничка Дафина Терзиева.

Изложбата представя различните лица на магията, магичната сила на растенията и тяхната употреба. Разкрива ритуали, обичаи, персонажи и предмети, играли важна роля в ежедневието на предците ни. Чудни са поверията за различните магии – как  да свалим месечината, да превърнем човек във животно, да се предпазим от змей или да ни заобича любим човек… 

Магията съпътства делниците и празниците на хората още от праисторическите времена. Тя е съвкупност от действия и обреди, правени с вярата, че чрез определени средства и начини, човек е способен да въздейства върху себеподобните, животните и природата.  Владеят я хора, свързани със свръхестествените сили: магьосница, билкарка, вражалица, мамница. Те по различен начин влияят върху живота и смъртта. Вярва се, че магьосниците използват „тайното“ знание за добро или за лошо, могат да помогнат или да навредят на хората.

Магията на българина е в силата на духа му, преодолял векове изпитания и във вярванията му, устояли на времето.

Проектът е част от програма „Наследство 2023“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ТЕКСТОВЕТЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли...“ в Исторически музей Дряново. Организатор: Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа"

„Шипка – Бузлуджа“ с изложба в ИМ Дряново за опълченците

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува със своя фотодокументална изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…“ в Исторически музей Дряново. Откриването на изложбата ще се състои на 1 март 2022 г. от 17:30 ч. в Икономовата къща в Дряново.

Изложбата е посветена на някогашните български опълченци, които след Освобождението стават кадрови военни и допринасят за бойната слава на младата държава. Изложбата включва 27 табла, от които 5 двойни. Проследяват се биографиите на 22 военни дейци – бивши опълченци, 11 от които достигат до генералски чин, и тяхното участие в ключови за Отечеството ни събития – Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Името „Ний летиме от Балкана…“ е по текста на един забравен марш, който най-добре изразява принадлежността на непобедимите български полкове към безсмъртния подвиг на шипченските бранители.     

Съорганизатори на изложбата са Държавен военноисторически архив – Велико Търново и Исторически музей – Дряново, който участва в нея с архивни материали, свързани с ген. Иван Цончев и дейността му в Македонското дружество тук; оригинални снимки на опълченците Никола Райчев и Минчо К. Острев; сувенири от Руско-турската война (1877-1878).

След сражението при Стара Загора от юли 1877 г. генерал Гурко се обръща към опълченците: „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора“. Тези думи се оказват пророчески. Получили бойното си кръщение при Стара Загора, показали нечувана храброст на Шипка и мъжество край Шейново, след Освобождението мнозина от младите опълченци избират военната кариера. Те бяха капитаните от Сръбско-българската война, полковниците и генералите от Балканските войни и Първата световна. Прославиха се при Сливница, Цариброд и Пирот, при Чаталджа, Лозенград и Видин, при Тутракан и Дойран. Опълченците, превърнали мъжеството, честта и достойнството в синоними на младата българска армия.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
izhvurleni-knigi

Дарете стара вещ и разкажете история за нея

„Сторник“ и неговият създател Момчил Цонев започват кампания за събиране на вещи, които да станат част от инсталация с името “Вещи с истории”. Ако разполагате с предмет от миналото, който имате желание да дарите, за да бъде съхранен за поколенията… Или ако искате да ни разкажете любопитна история, свързана с предмет, който Вие съхранявате… пишете ни на info@stornik.org.

Каква е идеята за „Вещи с истории“? “Паметта” на вещите от бита е краткотрайна, тя е всъщност памет на техния собственик и е предопределена за унищожение, ако не бъде разказана и записана, съхранена. Събираме предмети от всекидневието от отминали исторически периоди (Царство България, социалистически период) или от съвремието, без задължително да са дефинирани като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство. Ценността на тези утилитарни предмети от бита е друга – тя е в “паметта” на вещите, закодираността на лични, семейни или родови истории и спомени в тях.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Представление за слушане "Сънят на сезоните"

Предстои премиерата на „Сънят на сезоните“ по истински истории от възрастни хора

Представлението за слушане „Сънят на сезоните“ ще има своята радиопремиера на 29 октомври от 21:30 ч. в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. След премиерата представлението ще може да бъде слушано онлайн в сайта “Сторник” (stornik.org). Припомняме, че „Сторник“ отправи призив в началото на март тази година за желаещи да се включат с историите си в проекта.

Автор на идеята и концепцията на “Сънят на сезоните” е актрисата Мануела Саркисян. Произведението е вдъхновено от житейски истории на възрастни хора, интервюирани през април тази година в 10 населени места – с. Климент и Каравелово в община Карлово, с. Гъбене, Враниловци, Драгановци и Яворец в община Габрово, с. Сухозем в община Калояново, в градовете Плачковци, Етрополе и София. Интервюиращ е Момчил Цонев – журналист, писател и създател на историческия сайт “Сторник”.

В разговорите с възрастните хора екипът търси преломни моменти в живота, примери за извор на сила, смисъла зад появата на трудности, бушуващи чувства и преживявания. Така се събира огромен материал от лични разкази, дори споделени поетични и прозаични произведения, които стават вдъхновение при създаването на драматургичния текст на пиесата, чийто автор е Радослав Чичев – радиожурналист и писател.

Представление за слушане „Сънят на сезоните“

В „Сънят на сезоните“ има 5 главни действащи лица. В ролите влизат актьорите Маргарита Петрова, Веселин Петров и Мануела Саркисян, както и самият драматург Радослав Чичев и Василена Камбурова, която е само на 7 години. Музиката и звуковата среда в представлението са създадени от Александър Евтимов – Шаманчето и Александър Даниел. Художник на визията на материалите за произведението е Миглена Папазова.

Освен самото аудиопредставление, в сайта “Сторник” (stornik.org) ще могат да бъдат гледани и документалните видеоинтервюта с възрастни хора. Сайтът е създаден именно, за да събира, дигитализира и популяризира лични, семейни, родови и селищни истории, както и народни обичаи, стари думи и песни и др.

Зад първоначалния импулс и мотивацията за проекта се крие силна връзка на екипа с възрастните родители и осъзнаването, че те често имат нужда просто да бъдат изслушани; да усетят, че има на кого да споделят опита, разказите и спомените си.

Гледайте видеа от документалните интервюта по проекта ТУК. Слушайте аудиопредставлението „Сънят на сезоните“ ТУК.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” и в партньорство с две инициативи, които свързват младежи с възрастни хора в села от различни краища у нас – “Приеми ме на село” на Община Габрово и “Резиденция Баба”, вестник “Трета възраст” и “Фотопавилион”. 

За повече информация може да следите събитието във Facebook https://www.facebook.com/events/3055906018058652   и сайта “Сторник” https://stornik.org/ .  

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 1. София, Фондация за българска литература, 2020, първо издание. 352 с. ISBN 978-954-677-111-7

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ представя най-пълната история на града до края на 2020 г.

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева представя най-пълната история на град Габрово, като обхваща събития от ранния османски период до края на 2020 г. Книгата е пета подред в историческата колекция „Габрово – живият град“, стартирала през 2008 г. Издател отново е Фондация за българска литература – София в партньорство със сдружение Обществен комитет “Васил Левски” – Габрово. В 352 страници авторите представят 28 очерка за габровските квартали от Б (Баждар) до М (Монев дол).

Книгата е енциклопедична по своя характер и обхваща разнородна тематика, в най-широки времеви граници – османски период, Възраждане, Трето българско царство, социализъм и съвремие до края на 2020 г. Читателите ще научат как са възникнали кварталите и какво означават техните имена, кога околните села и колиби са били обявени за квартали на Габрово, кои са най-известните личности и фамилии, родени там, както и историята на фабриките, училищата, църквите и други обществени, културни, образователни, спортни институции, създадени в тях. Оформени са и специални рубрики – „Знаете ли, че…“ с любопитни факти, „Из старите легенди“, „Из старата книжнина“ и „Д-р Вапцов разказва“ с избрано от предишни издания в поредицата „Габрово – живият град“.

„Кварталите на Габрово. Част 1“ е първата книга от поредицата „Габрово – живият град“ с наличен QR код на задната корица, чрез сканирането на който от мобилно устройство читателите ще могат да посетят специална страница в „Онлайн музей на Габрово“ https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/. В нея ще се публикуват уточнения и допълнения към публикуваното в книгата или ново дигитално съдържание, свързано с габровските квартали. Към всеки раздел за квартал в книгата има отделен QR код, чрез сканирането на който читателите ще могат да посетят статия в Онлайн енциклопедия на Габрово gabrovowiki.com, посветена на съответния квартал.

Кои са авторите?

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. Завършила е история във Великотърновския университет и над 30 години е работила в Исторически музей – Габрово. Съавтор е на историческата поредица „Габрово – живият град“. Автор е на повече от 70 изложби с историческа тематика, на над 200 популярни и над 60 научни статии. Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Завършил е журналистика и културология в Софийския университет. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи“ dobrite.bg, на историческия сайт „Сторник“ stornik.org, на събитийния формат „Нощ на историите“, на Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg и на Онлайн енциклопедия gabrovowiki.com. През 2019 г. е обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България от Международната младежка камара, а през 2020 г. е номиниран за “Будител на годината” в кампанията на БНР.

В поредицата “Габрово – живият град” с автори Момчил Цонев и Даниела Цонева досега са издадени: „Имало едно време в Габрово“ (2008), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662 – 1878 г.)“ (2010), „Снежно Габрово за деца“ (2011), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ (2012).

Къде се продава книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“

ГАБРОВО

В тези книжарници може да откриете и други две книги от поредицата „Габрово – живият град“ – „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662 – 1878 г.)“ и „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.

СОФИЯ

  • „Български книжици“ (София, ул. „Аксаков“ 10 – градинката „Кристал“)
  • „Сиела Витоша“ (София, бул. „Витоша“ № 60)
  • „Сиела Ректората“ (бул. „Цар Освободител“ № 22, подлеза на Ректората)
  • „Сиела Граф Игнатиев“ (София, ул. „Граф Игнатиев“ № 44)

ВАРНА 

  • „Сиела Фестивален и конгресен център“ (Варна, бул. „Сливница“ № 2)

ОНЛАЙН

  • „Български книжици“ (ТУК)
  • „Сиела“ (ТУК)
  • „Хеликон“ (ТУК)
Литературна поредица "Добрите българи" се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Кои са “Добрите българи от старо време”?

Създателят на националния исторически сайт „Сторник“ Момчил Цонев представя и ново свое начинание в друг от сайтовете си „Добрите българи“ dobrite.bg – едноименна литературна поредица от 30 истории. Целта й е да разкаже за съвременни или исторически личности и организации – дарители, благодетели, доброволци, инициатори на благотворителни начинания. Литературната поредица „Добрите българи“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Сайтът dobrite.bg вече има разработени рубрики в тази насока – „Добросторник“ за съвременни будители, благодетели и герои на доброто, както и „Добрите българи от старо време“ за исторически личности с принос в дарителството и благотворителността. Дейността на сайта „Добрите българи“ е широко известна и заради нея Момчил Цонев получи отличието като една от 10-те „Най-изявени млади личности на България“ за 2019 г. в класацията на Международната младежка камара, както и номинацията за „Будител на годината“ за 2020 г. в кампанията на Българското национално радио.

Момчил Цонев създава инициативата „Добрите българи“ през 2013 г. като Фейсбук страница с идеята да популяризира примера на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град.

Като исторически сайт „Сторник“ ще популяризира именно статиите от литературната поредица „Добрите българи“, посветени на миналото.

Велин Григоров Димитров (най-вляво) в типична шопска носия, с младежи от с. Слатина. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

За родовете Балджийте (Чучуците), Ташочките и Стойковите от Слатина

Народно читалище „Светлина 1921“ в софийския квартал Слатина публикува в уебсайта си истории от стари слатински родове. Идеята е на читалищната библиотекарка Петруна Маринова. В рудриката „Родослов“ на „Сторник“ ви представяме разказ на Виолета Златанова (Григорова) за рода Балджийте, споделен в читалищния сайт.

Обикновено, когато някой разказва за своя род, винаги започва от дедите си.  А аз реших да започна своя разказ от своята прабаба Латинка Димитрова Маринова (Дюлгерова), известна като баба Лата Ташочка и да изкажа благодарност към нея и нейната памет, за грижите и обичта, с които ме обсипваше. Тя беше човекът, който успя да вдъхне у мен любов към моя род, към моите корени с интересните си  разкази за предците ми.

Спомням си, като малка, тя често ме вземаше със себе си, когато трябваше да отиде някъде из Слатина.  Хората, които срещахме, я познаваха и поздравяваха. Беше мъдра и строга жена, ползваше се с голямо уважение в квартала. У дома при нея често идваха много хора, някои за съвет, други да я видят и да си поприказват. Винаги се опитваше да  ми обясни кой ни е от рода. Сега осъзнавам, че почти всички хора в някогашна Слатина са били свързани с някакви роднински връзки, сватове, кумове, кумци и затова всички са се познавали.

Баба Латинка с правнуците си – Виолета и Валентин Григорови. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

Моята прабаба Латинка е родена през 1888 г. и умира през 1972 г. Тя е дъщеря на Димитър Дюлгеров от рода Ташочки и на Еленица от рода Стойкови. Два заможни и уважавани рода. Ташоците са живели на югоизточния бряг на Слатинската река, а  Стойковите от западната страна на реката в близост до наскоро откритите нови археологически разкопки на древно селище. Дядо Димитър Дюлгеров е бил известен като Майстор Митар. Той е направил иконостаса на старата слатинска църква „Св. Мина“ , в която се е крил Васил Левски. Църквата е построена през 1872 г., от външната й страна има вграден надпис, на който са изредени имената на майсторите строители. Там е написано и името на майстор Митар. Баба Еленица е била много умна и начетена за своето време жена. Говорела е свободно турски език. Разказвала е на децата си как турците насила са ги накарали да присъстват на обесването на Васил Левски. Тогава тя е била бременна със сина си Стоилко. Семейството е имало един син Стоилко и три дъщери Гина,  Латинка (Лата)  и Христина (Риза).

На Старата Слатинска чешма моята прабаба Латинка е избрана за невеста от прадядо ми Григор. Старата  (Байковата)  чешма се намира под сегашната улица „Гео Милев“. Водата й е била много студена и пивка. Въпреки че е имало много кладенци в селото, хората са предпочитали да пият от нейната вода. На тази чешма момците са ухажвали момите, напивали са им менците и стомните, а момите са им давали китки и са си давали думи да се вземат. Според легенда нощем  на чешмата идвали самодиви.

Прадядо ми е Григор Димитров Маринов, наричан Глиго Чучука. Той е най-големият син на Димитър (Мито)  Маринов Балджийски. Дядо Мито е най-малкото от деветте деца на Марин (Маринко) Иванов Балджийски. Семейството е имало пет сина и четири дъщери. Имал е огромен двор, който разделя между трима от синовете си. На двама от тях дава имоти около реката в северната част на Слатина. По-късно при създаване на градоустройствения план на София и изграждането на улиците в Слатина, настъпват значителни изменения в парцелите. Дядо Мито остава в бащината къща, а в съседния двор си построява дом неговия брат Ангел, когото всички наричали Геле. Той поставя началото на фамилия Гелеви. Синът му Манол е първи братовчед на моя прадядо Григор. Синовете на дядо Манол и баба Гюра Стоил, Георги и Велин са втори братовчеди на моя дядо Велин. Техните деца Иван, Венета, Цветанка, Велин и Боби са трети братовчеди на моя баща Славчо.

Прапрадядо ми Димитър (Мито) Маринов Балджийски  е роден през 1852 г. Той е последният, който носи тази фамилия. По незнайно каква причина неговите деца имат фамилия Маринови. За всяко следващо поколение, за фамилия на внуците са записвани имената на техните дядовци. Така за съжаление не достига до нас фамилията Балджийски и  изчезва завинаги. Дядо Мито е бил дребничък и много пъргав човек, умира на 103 години. До края на живота си се е грижил за своя бостан, цяло лято той живеел на бостана, и от неговите дини и пъпеши нямало по-вкусни на пазара. Наричали са го Мито Чучука, а от там и неговия род Чучуците.

Така и не успяхме да научим какво означава думата „Чучук“. Най вероятно, това е някаква турска дума произнесена неправилно, за която имаме две предположения:

        1.Kючук –  на турски език  „малък“

        2.Чоджум  –  на турски език „дете“

Дядо Мито се жени за баба Люба от Подуяне. Имат трима сина Григор, Иван и  Божил и две дъщери Кръстана и Гълъбина. Григор е най-големият син, той е моят прадядо.

Моите прадядо Григор и прабаба Латинка се женят през 1909 г. Като зестра прабаба ми донася ниви на Летището, Стубела, Дружба, Хр. Ботев, ПЖИ, Мусагеница, Русоляко. Дядо ми Григор е имал ниви в Дружба, Крушите, Търницата, Крайното, Делийските, Стубела, Къра и на Летището. Семейството е било заможно. Имали са много добитък, за който са се грижели ратаи. Доставяли са мляко с кабриолет в София по домовете, имали са много редовни клиенти. Произвеждали са качествено масло и сирене. По време на жътва са наемали жътвари от с. Бистрица, с. Железница и самоковските села. През 1911 г. си построяват собствен дом, голяма едноетажна къща с дебели и високи стени. Половината къща се ползвала за живеене, а в другата е имало кръчма и магазин. Тази къща е родният дом на дядо ми, на татко, на брат ми и на мен. През 80-те години отчуждиха двора ни и събориха дома ни. Днес там се намира паркинг на ул. „Циклама“.

Прадядо ми Григор е бил умен и уважаван човек и съселяните му го избират за кмет на с. Слатина. По време на неговия мандат започва изграждането на Слатинската църква „Св.Троица“ – Манастира до зала „Фестивална“. Всички жители на Слатина са участвали много активно с пари и труд за изграждането на храма. Голяма част от средствата са дарени от баба Линка, много известна ясновидка и гадателка. За строежа на Манастира кметът Глиго Чучука организира извозването с волски каруци на строителни материали, пясък и камъни. Храмът е завършен и осветен през 1943 г.

В семейството на Григор и Латинка се раждат три деца,  две дъщери Русенка и Гергина и един син Велин – моят дядо. Името Велин е едно от най често срещаните имена по онова време в Слатина.

Дядо ми Велин Григоров Димитров е роден на 07.08.1914 г. Красив и много елегантен мъж. Среден на ръст, със зелени очи и черна чуплива коса.  Винаги е бил облечен с костюм и вратовръзка. Носил е бомбе и бастун. Момичетата от Слатина много са го харесвали, но нито една от тях не успява да плени сърцето му. През 1937 г. с приятели случайно попада на събор в далечното за тогава с. Челопечене, сега квартал на София. Там вижда баба ми Неделя (Делка) – висока, стройна, зеленоока и тъмноруса. Поискал да ги запознаят. И двамата се влюбили от пръв поглед. Уговорили се да се срещнат след няколко дни на Женския пазар в София. Баба ми пристигнала на пазара, придружена от мъжа на по-голямата си сестра. Двамата се видели и поговорили и тогава баба ми му пристанала. Дядо взел такси, което ги закарало до Слатина. Скоро след това вдигнали сватба и се венчали.

Велин Григоров Димитров (най-вляво) в типична шопска носия, с младежи от с. Слатина. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

Свързвала ги е голяма и силна любов. Дълги години след смъртта на дядо, баба винаги говореше за него с голяма обич. За да издържа семейството си, дядо ми започва работа в една печатница в София като книговезец. По онова време много млади мъже от Слатина са тръгвали всяка сутрин много рано, за да стигнат пеша до старото колело на трамвая на ул. „Иван Асен“ и от там да продължат за работа в града.

В семейството на баба Делка и дядо Веле се раждат две породени дечица. През ноември 1938 г. леля ми Иванка и на 08.11.1939 г. моят татко Славчо. Баба ми и дядо ми не са можели да избират имената  на своите деца. По онова време само кръстниците са избирали имената на новородените деца.

Славчо Велинов Григоров със своите родители Велин и Неделя на път за града (София). Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

Избухва Втората световна война, за семейството настъпват трудни времена. По време на бомбардировките над София (1939-1943) баба ми неколкократно е евакуирана с малките си деца в старопланинските села Елешница и Желява. Дядо ми е мобилизиран. Семейството е споходено от голямо нещастие и претърпява тежка загуба. Малката им дъщеричка се разболява от скарлатина и умира на 6-годишна възраст. Баба ми и дядо ми са съкрушени.

Годините след 09.09.1944г. са много трудни за семейството и родът. Прадядо ми и прабаба ми са принудени да затворят кръчмата и магазина. Въпреки съпротивата следва насилствената колективизация. Раздялата със земята, с добитъка (крави, коне, овце) се отразява много тежко. Един по един започват да умират мъжете в семейството. През 1955 г. умира дядо Мито, през 1956 г. умира дядо Григор, през 1957 г. неговият брат Иван и през 1959 г. моят дядо Велин само на 45 години. Тогава моят татко е войник в далечната Нова Загора.  Много скръб, много болка, но жените в семейството – прабаба ми Латинка и баба ми Делка доказват колко са силни и че могат да се справят със всичко.

През 1960 г.  моят татко се запознава с майка ми Боби. Двамата сключват брак на Коледа същата година. Аз съм родена през декември 1961 г. Брат ми  Валентин е роден през март 1965 г. Имахме щастливо и безгрижно детство. Израснахме в къща с голям двор. Играехме на воля по улиците на Слатина с връстниците си, зимата се пързаляхме с шейни. Домовете не се заключваха. Хората се познаваха и си имаха доверие. Помагаха си при нужда. Цареше една  особена атмосфера, която не може да се опише с думи. Много мили спомени имам и от нашето училище – 74 ОУ.  За 24 май обирахме градините на бабите си и правехме венци от купища цветя. Имаше голямо тържество в двора на училището. От библиотеката на читалище „Светлина“ награждаваха учениците, прочели най-много книги. След това се отправяхме на манифестация в квартала, за която ни подготвяше любимата на много поколения учителка по физическо възпитание др. Панайотова. На  всяка манифестация най-отпред маршируваха отличниците, закичени с ленти. Жителите на квартала ни аплодираха. В навечерието на 2 юни се организираше тържествена заря проверка заедно с батковците курсанти от ПЖИ, които имаха с нас шефство. Качени на кулата на читалището, войниците изстрелваха прекрасни фойерверки. През 1973/74 г. в квартала започнаха да настъпват неприятни промени. Най-напред направиха 74 училище начално, нас ни преместиха в 109 ОУ „Хр. Смирненски“ в Робов дол. През 1975/76 г. започнаха да отчуждават и събарят къщите и да строят ужасните панелни блокове. Това беше голям удар за всички, почти нямаше порта без некролог. През 1979 г. почина и моят баща Славчо Велинов Григоров само 39 години. Брат ми беше само на 14, а аз на 17 и половина години. Трябваше да порасна много бързо и да покажа колко съм силна. Никога не можах да почувствам панелката, с която  ни обезщетиха  като дом. Баба ми Делка също не можа да свикне да живее в нея, почина през 1982 г. Майка и брат ми за сега са все още там. Аз много отдавна не живея в жк. Хр. Смирненски, който за мен винаги ще си остане СЛАТИНА.

Бележка на редакцията: Текстът е публикуван със съкращения. Пълния текст може да прочетете в сайта на читалище „Светлина 1921“ ТУК.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук
Ако искате да споделите забравена стара дума, народен обичай, занаят, предмет от бита, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща
Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.
Снимката е илюстративна. Pixabay

Нова радиопиеса търси истински истории от възрастни хора

Историческият сайт „Сторник“ е партньор в нов проект, чиято цел е създаването на радиопиеса на документална основа. Проектът беше разработен през 2020 г. и кандидатства за финансиране през септември 2020 г. по програма „Социално ангажирани изкуства“ на Национален фонд Култура, като получи одобрение на 12 октомври 2020 г. Основният екип на проекта включва Мануела Саркисян (автор на концепцията, актриса), Момчил Цонев (координатор на проекта, интервюиращ), Радослав Чичев (автор на драматургичния текст на радиопиесата). Освен „Сторник“ партньори на проекта са вестник “Трета възраст” и двете инициативи “Приеми ме на село” на Община Габрово и “Резиденция Баба”, които свързват младежи от градове и възрастни хора в села от различни краища у нас.

„Сторник“ подкрепи идеята заради желанието на екипа да създаде художествено произведение на основата на дълбочинни интервюта с възрастни хора от страната. Интервютата ще се водят от създателя на „Сторник“ Момчил Цонев, журналист, писател и автор на поредица от исторически книги „Габрово – живият град“. Генерираният документален материал ще се използва за драматургия на радиопиесата и ще се публикува в Stornik.org, каквато е и идеята на сайта ни още от създаването му на 27 март 2018 г. – да напишем най-голямата колективна история на България чрез множество автори и да създадем първия дигитален архив на лични, семейни, родови и селищни истории.

Споделяме посланието на екипа на проекта и покана към всеки, който желае да сподели своята история:

Ние сме Мануела Саркисян (актриса), Радослав Чичев (радиожурналист) и Момчил Цонев (журналист и автор на исторически книги) – основната част от екипа на бъдеща радиопиеса, вдъхновена от житейските истории на възрастни хора от страната. 

И тримата сме имали или имаме скъпа и ценна връзка с наши баби и дядовци, и си даваме сметка, че възрастните хора често имат нужда просто да бъдат изслушани, да споделят от опита си на тези след тях, да продължат живота чрез думите и спомените си. За написването на радиопиесата търсим именно Вашите истории – за преломните моменти в живота, какво Ви е давало сила да ги преодолеете и какъв е бил смисълът от трудностите. Каним Ви да ни разкажете за Вашите чувства и преживявания, с Вашето слово, през Вашия поглед.

Изключително ще се радваме да разширим познанствата си и извън създадените вече партньорства. В работата по радиопиесата ще се включат и музиканти, които ще създадат подходяща звуково-музикална среда и предложенията за песни от Ваша страна ще бъдат добре дошли. Актьори ще озвучат текстовете, но Вашите гласове също може да станат част от радиопиесата. Премиерата на резултата от общото ни дело се очаква наесен по Българското национално радио, програма “Христо Ботев”.

Всеки ден между 10:00 и 17:00 ч. до 20 март може да се обаждате на тел. 0879 47 57 86 (Мануела Саркисян) и да разберете как да се включите с Ваша собствена история. В случай, че предпочитате писмената кореспонденция, може да ни разкажете историята си в писмо до адрес гр. София 1000, ул. „Ген. Гурко“ 70, ет. 3, ап. 9, до Мануела Саркисян (За Радиопиесата), или на e-mail: info@stornik.org (За Радиопиесата).

Благодарим за вниманието! Останете със здраве! 

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате стара дума, обичай, родова или селищна история, песен, легенда, рецепта или спомен от миналото в „Сторник“?

Фейсбук

Ако искате да споделите стара дума и свързан с нея народен обичай, легенда, песен, рецепта – присъединете се към Фейсбук групата „Задруга на Стародумците“. Ако искате да споделите история за вашия род или селище, за историческо събитие, личност или място – присъединете се към Фейсбук групата „Имало едно време в България“.

По електронна поща

Ако не използвате Фейсбук, можете да ни пишете на електронната поща info@stornik.org.