Изложба „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“ (Магия и магичност в българската народна култура) - Регионален етнографски музей Пловдив

Етнографският музей в Пловдив с изложба за магията и магичността

Магията и магичността в българската народна култура е темата на най-новата изложба в Регионален етнографски музей – Пловдив, „Нишки сплитам и оплитам, радост и тъга преплитам“. Изложбата ще бъде открита на 15 март 2023 г. (сряда) от 18.00 ч. Автор на картините, представени в изложбата, е пловдивската художничка Дафина Терзиева.

Изложбата представя различните лица на магията, магичната сила на растенията и тяхната употреба. Разкрива ритуали, обичаи, персонажи и предмети, играли важна роля в ежедневието на предците ни. Чудни са поверията за различните магии – как  да свалим месечината, да превърнем човек във животно, да се предпазим от змей или да ни заобича любим човек… 

Магията съпътства делниците и празниците на хората още от праисторическите времена. Тя е съвкупност от действия и обреди, правени с вярата, че чрез определени средства и начини, човек е способен да въздейства върху себеподобните, животните и природата.  Владеят я хора, свързани със свръхестествените сили: магьосница, билкарка, вражалица, мамница. Те по различен начин влияят върху живота и смъртта. Вярва се, че магьосниците използват „тайното“ знание за добро или за лошо, могат да помогнат или да навредят на хората.

Магията на българина е в силата на духа му, преодолял векове изпитания и във вярванията му, устояли на времето.

Проектът е част от програма „Наследство 2023“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ТЕКСТОВЕТЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ ПЛОВДИВ В САЙТА СТОРНИК:

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 1

Пловдивският род Куюмджиоглу. Част 2: Куюмджиевата къща

Как да публикувате новини в “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.
Изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли...“ в Исторически музей Дряново. Организатор: Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа"

„Шипка – Бузлуджа“ с изложба в ИМ Дряново за опълченците

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува със своя фотодокументална изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…“ в Исторически музей Дряново. Откриването на изложбата ще се състои на 1 март 2022 г. от 17:30 ч. в Икономовата къща в Дряново.

Изложбата е посветена на някогашните български опълченци, които след Освобождението стават кадрови военни и допринасят за бойната слава на младата държава. Изложбата включва 27 табла, от които 5 двойни. Проследяват се биографиите на 22 военни дейци – бивши опълченци, 11 от които достигат до генералски чин, и тяхното участие в ключови за Отечеството ни събития – Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Името „Ний летиме от Балкана…“ е по текста на един забравен марш, който най-добре изразява принадлежността на непобедимите български полкове към безсмъртния подвиг на шипченските бранители.     

Съорганизатори на изложбата са Държавен военноисторически архив – Велико Търново и Исторически музей – Дряново, който участва в нея с архивни материали, свързани с ген. Иван Цончев и дейността му в Македонското дружество тук; оригинални снимки на опълченците Никола Райчев и Минчо К. Острев; сувенири от Руско-турската война (1877-1878).

След сражението при Стара Загора от юли 1877 г. генерал Гурко се обръща към опълченците: „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора“. Тези думи се оказват пророчески. Получили бойното си кръщение при Стара Загора, показали нечувана храброст на Шипка и мъжество край Шейново, след Освобождението мнозина от младите опълченци избират военната кариера. Те бяха капитаните от Сръбско-българската война, полковниците и генералите от Балканските войни и Първата световна. Прославиха се при Сливница, Цариброд и Пирот, при Чаталджа, Лозенград и Видин, при Тутракан и Дойран. Опълченците, превърнали мъжеството, честта и достойнството в синоними на младата българска армия.

izhvurleni-knigi

Дарете стара вещ и разкажете история за нея

„Сторник“ и неговият създател Момчил Цонев започват кампания за събиране на вещи, които да станат част от инсталация с името “Вещи с истории”. Ако разполагате с предмет от миналото, който имате желание да дарите, за да бъде съхранен за поколенията… Или ако искате да ни разкажете любопитна история, свързана с предмет, който Вие съхранявате… пишете ни на info@stornik.org.

Каква е идеята за „Вещи с истории“? “Паметта” на вещите от бита е краткотрайна, тя е всъщност памет на техния собственик и е предопределена за унищожение, ако не бъде разказана и записана, съхранена. Събираме предмети от всекидневието от отминали исторически периоди (Царство България, социалистически период) или от съвремието, без задължително да са дефинирани като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство. Ценността на тези утилитарни предмети от бита е друга – тя е в “паметта” на вещите, закодираността на лични, семейни или родови истории и спомени в тях.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Представление за слушане "Сънят на сезоните"

Предстои премиерата на „Сънят на сезоните“ по истински истории от възрастни хора

Представлението за слушане „Сънят на сезоните“ ще има своята радиопремиера на 29 октомври от 21:30 ч. в предаването “Аларма” по програма “Христо Ботев” на Българското национално радио. След премиерата представлението ще може да бъде слушано онлайн в сайта “Сторник” (stornik.org). Припомняме, че „Сторник“ отправи призив в началото на март тази година за желаещи да се включат с историите си в проекта.

Автор на идеята и концепцията на “Сънят на сезоните” е актрисата Мануела Саркисян. Произведението е вдъхновено от житейски истории на възрастни хора, интервюирани през април тази година в 10 населени места – с. Климент и Каравелово в община Карлово, с. Гъбене, Враниловци, Драгановци и Яворец в община Габрово, с. Сухозем в община Калояново, в градовете Плачковци, Етрополе и София. Интервюиращ е Момчил Цонев – журналист, писател и създател на историческия сайт “Сторник”.

В разговорите с възрастните хора екипът търси преломни моменти в живота, примери за извор на сила, смисъла зад появата на трудности, бушуващи чувства и преживявания. Така се събира огромен материал от лични разкази, дори споделени поетични и прозаични произведения, които стават вдъхновение при създаването на драматургичния текст на пиесата, чийто автор е Радослав Чичев – радиожурналист и писател.

Представление за слушане „Сънят на сезоните“

В „Сънят на сезоните“ има 5 главни действащи лица. В ролите влизат актьорите Маргарита Петрова, Веселин Петров и Мануела Саркисян, както и самият драматург Радослав Чичев и Василена Камбурова, която е само на 7 години. Музиката и звуковата среда в представлението са създадени от Александър Евтимов – Шаманчето и Александър Даниел. Художник на визията на материалите за произведението е Миглена Папазова.

Освен самото аудиопредставление, в сайта “Сторник” (stornik.org) ще могат да бъдат гледани и документалните видеоинтервюта с възрастни хора. Сайтът е създаден именно, за да събира, дигитализира и популяризира лични, семейни, родови и селищни истории, както и народни обичаи, стари думи и песни и др.

Цонева, Даниела, Цонев, Момчил. Кварталите на Габрово. Част 1. София, Фондация за българска литература, 2020, първо издание. 352 с. ISBN 978-954-677-111-7

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ представя най-пълната история на града до края на 2020 г.

Новата книга „Кварталите на Габрово. Част 1“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева представя най-пълната история на град Габрово, като обхваща събития от ранния османски период до края на 2020 г. Книгата е пета подред в историческата колекция „Габрово – живият град“, стартирала през 2008 г. Издател отново е Фондация за българска литература – София в партньорство със сдружение Обществен комитет “Васил Левски” – Габрово. В 352 страници авторите представят 28 очерка за габровските квартали от Б (Баждар) до М (Монев дол).

Книгата е енциклопедична по своя характер и обхваща разнородна тематика, в най-широки времеви граници – ранен османски период, Възраждане, Трето българско царство, социализъм и съвремие до края на 2020 г. Читателите ще научат как са възникнали кварталите и какво означават техните имена, кога околните села и колиби са били обявени за квартали на Габрово, кои са най-известните личности и фамилии, родени там, както и историята на фабриките, училищата, църквите и други обществени, културни, образователни, спортни институции, създадени в тях. Оформени са и специални рубрики – „Знаете ли, че…“ с любопитни факти, „Из старите легенди“, „Из старата книжнина“ и „Д-р Вапцов разказва“ с избрано от предишни издания в поредицата „Габрово – живият град“.

„Кварталите на Габрово. Част 1“ е първата книга от поредицата „Габрово – живият град“ с наличен QR код на задната корица, чрез сканирането на който от мобилно устройство читателите ще могат да посетят специална страница в „Онлайн музей на Габрово“ https://gabrovomuseum.bg/kvartalite-na-gabrovo/. В нея ще се публикуват уточнения и допълнения към публикуваното в книгата или ново дигитално съдържание, свързано с габровските квартали. Към всеки раздел за квартал в книгата има отделен QR код, чрез сканирането на който читателите ще могат да посетят статия в Онлайн енциклопедия на Габрово gabrovowiki.com, посветена на съответния квартал.

Кои са авторите?

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. Завършила е история във Великотърновския университет и над 30 години е работила в Исторически музей – Габрово. Съавтор е на историческата поредица „Габрово – живият град“. Автор е на повече от 70 изложби с историческа тематика, на над 200 популярни и над 60 научни статии. Момчил Цонев е културен мениджър, журналист и писател. Завършил е журналистика и културология в Софийския университет. Създател е на общностната медия за доброто „Добрите българи“ dobrite.bg, на историческия сайт „Сторник“ stornik.org, на събитийния формат „Нощ на историите“, на Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg и на Онлайн енциклопедия gabrovowiki.com. През 2019 г. е обявен за една от 10-те най-изявени млади личности на България от Международната младежка камара, а през 2020 г. е номиниран за “Будител на годината” в кампанията на БНР.

Литературна поредица "Добрите българи" се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Кои са “Добрите българи от старо време”?

Създателят на националния исторически сайт „Сторник“ Момчил Цонев представя и ново свое начинание в друг от сайтовете си „Добрите българи“ dobrite.bg – едноименна литературна поредица от 30 истории. Целта й е да разкаже за съвременни или исторически личности и организации – дарители, благодетели, доброволци, инициатори на благотворителни начинания. Литературната поредица „Добрите българи“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Сайтът dobrite.bg вече има разработени рубрики в тази насока – „Добросторник“ за съвременни будители, благодетели и герои на доброто, както и „Добрите българи от старо време“ за исторически личности с принос в дарителството и благотворителността. Дейността на сайта „Добрите българи“ е широко известна и заради нея Момчил Цонев получи отличието като една от 10-те „Най-изявени млади личности на България“ за 2019 г. в класацията на Международната младежка камара, както и номинацията за „Будител на годината“ за 2020 г. в кампанията на Българското национално радио.

Момчил Цонев създава инициативата „Добрите българи“ през 2013 г. като Фейсбук страница с идеята да популяризира примера на онези българи, които с добри дела са направили нещо повече за своята общност, квартал, град.

Като исторически сайт „Сторник“ ще популяризира именно статиите от литературната поредица „Добрите българи“, посветени на миналото.

Велин Григоров Димитров (най-вляво) в типична шопска носия, с младежи от с. Слатина. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

За родовете Балджийте (Чучуците), Ташочките и Стойковите от Слатина

Народно читалище „Светлина 1921“ в софийския квартал Слатина публикува в уебсайта си истории от стари слатински родове. Идеята е на читалищната библиотекарка Петруна Маринова. В рудриката „Родослов“ на „Сторник“ ви представяме разказ на Виолета Златанова (Григорова) за рода Балджийте, споделен в читалищния сайт.

Обикновено, когато някой разказва за своя род, винаги започва от дедите си.  А аз реших да започна своя разказ от своята прабаба Латинка Димитрова Маринова (Дюлгерова), известна като баба Лата Ташочка и да изкажа благодарност към нея и нейната памет, за грижите и обичта, с които ме обсипваше. Тя беше човекът, който успя да вдъхне у мен любов към моя род, към моите корени с интересните си  разкази за предците ми.

Спомням си, като малка, тя често ме вземаше със себе си, когато трябваше да отиде някъде из Слатина.  Хората, които срещахме, я познаваха и поздравяваха. Беше мъдра и строга жена, ползваше се с голямо уважение в квартала. У дома при нея често идваха много хора, някои за съвет, други да я видят и да си поприказват. Винаги се опитваше да  ми обясни кой ни е от рода. Сега осъзнавам, че почти всички хора в някогашна Слатина са били свързани с някакви роднински връзки, сватове, кумове, кумци и затова всички са се познавали.

Баба Латинка с правнуците си – Виолета и Валентин Григорови. Снимка: семеен архив Виолета Златанова (Григорова), публикувана в www.svetlina1921.eu

Моята прабаба Латинка е родена през 1888 г. и умира през 1972 г. Тя е дъщеря на Димитър Дюлгеров от рода Ташочки и на Еленица от рода Стойкови. Два заможни и уважавани рода. Ташоците са живели на югоизточния бряг на Слатинската река, а  Стойковите от западната страна на реката в близост до наскоро откритите нови археологически разкопки на древно селище. Дядо Димитър Дюлгеров е бил известен като Майстор Митар. Той е направил иконостаса на старата слатинска църква „Св. Мина“ , в която се е крил Васил Левски. Църквата е построена през 1872 г., от външната й страна има вграден надпис, на който са изредени имената на майсторите строители. Там е написано и името на майстор Митар. Баба Еленица е била много умна и начетена за своето време жена. Говорела е свободно турски език. Разказвала е на децата си как турците насила са ги накарали да присъстват на обесването на Васил Левски. Тогава тя е била бременна със сина си Стоилко. Семейството е имало един син Стоилко и три дъщери Гина,  Латинка (Лата)  и Христина (Риза).

Снимката е илюстративна. Pixabay

Нова радиопиеса търси истински истории от възрастни хора

Историческият сайт „Сторник“ е партньор в нов проект, чиято цел е създаването на радиопиеса на документална основа. Проектът беше разработен през 2020 г. и кандидатства за финансиране през септември 2020 г. по програма „Социално ангажирани изкуства“ на Национален фонд Култура, като получи одобрение на 12 октомври 2020 г. Основният екип на проекта включва Мануела Саркисян (автор на концепцията, актриса), Момчил Цонев (координатор на проекта, интервюиращ), Радослав Чичев (автор на драматургичния текст на радиопиесата). Освен „Сторник“ партньори на проекта са вестник “Трета възраст” и двете инициативи “Приеми ме на село” на Община Габрово и “Резиденция Баба”, които свързват младежи от градове и възрастни хора в села от различни краища у нас.

„Сторник“ подкрепи идеята заради желанието на екипа да създаде художествено произведение на основата на дълбочинни интервюта с възрастни хора от страната. Интервютата ще се водят от създателя на „Сторник“ Момчил Цонев, журналист, писател и автор на поредица от исторически книги „Габрово – живият град“. Генерираният документален материал ще се използва за драматургия на радиопиесата и ще се публикува в Stornik.org, каквато е и идеята на сайта ни още от създаването му на 27 март 2018 г. – да напишем най-голямата колективна история на България чрез множество автори и да създадем първия дигитален архив на лични, семейни, родови и селищни истории.

Споделяме посланието на екипа на проекта и покана към всеки, който желае да сподели своята история:

Ние сме Мануела Саркисян (актриса), Радослав Чичев (радиожурналист) и Момчил Цонев (журналист и автор на исторически книги) – основната част от екипа на бъдеща радиопиеса, вдъхновена от житейските истории на възрастни хора от страната. 

И тримата сме имали или имаме скъпа и ценна връзка с наши баби и дядовци, и си даваме сметка, че възрастните хора често имат нужда просто да бъдат изслушани, да споделят от опита си на тези след тях, да продължат живота чрез думите и спомените си. За написването на радиопиесата търсим именно Вашите истории – за преломните моменти в живота, какво Ви е давало сила да ги преодолеете и какъв е бил смисълът от трудностите. Каним Ви да ни разкажете за Вашите чувства и преживявания, с Вашето слово, през Вашия поглед.

Гостуваща изложба "Пороците" на Исторически музей Горна Оряховица в Национален политехнически музей София

Политехническият музей в София представя „Пороците“

Националният политехнически музей в София ще представи любопитна гостуваща изложба. Под общото наименование „Пороците“, екипът на Исторически музей – Горна Оряховица е подготвил за представяне три тематични колекции: „Захар, кафе & сие“, „Тютюн, енфие & сие“ и „Алкохол & Амбалаж“, посветени на едни от най-разпространените човешки изкушения.

Откриването на изложбата е на 11 февруари 2021 г. от 11:00 ч. и ще може да бъде разгледана в НПТМ до края на м. май 2021 г. С оглед на пандемичната обстановка, посещенията в музея се осъществяват контролирано и при спазване на всички необходими мерки.

„Захар, кафе & сие“ разказва историята на захарта и сладките изкушения. Показани са множество уреди и приспособления за мелене, печене, съхранение и консумация на чай и кафе.

„Тютюн, енфие & сие“ проследява навлизането на тютюна по нашите земи, както и различните начини за употреба му – дъвчене, смъркане и пушене. Любопитно е и разнообразието от табакери, запалки и кибрити.

Третата част, наречена „Алкохол & Амбалаж, в допълнение към предишните представя всевъзможни видове алкохолни бутилки, гарафи, чаши, халби, мострени етикети от началото на миналия век, реклами на бира и/или кръчмарски сюжети и др.

Особен акцент в изложбата са специално извадените от фондовете на НПТМ емблематични експонати от „Дворцовата колекция“. Най-атрактивна е луксозната кутия за папироси, подарена на княз Фердинанд от „Д. Ставридис & Сие“ (собственик на известното пловдивско предприятие „Тютюнева работница Орел“ ) – за спомен от деня на официалното откриване на първото Пловдивско изложение. Не по-малко интересно е и Сребърното етюи за папироси – дар за цар Фердинанд от Безименното акционерно дружество на Съединените тютюневи фабрики (Пловдив-Шумен-Русе-Варна) по повод 25-годишнината от възшествието му на българския престол, 1912 г.

Изложбата се открива в „Седмицата на брака“ в България. Националният политехнически музей за поредна година се включва в тази инициатива. По този повод – на 11.02. 2021 г., след 11:00 ч. посещението в експозицията ще бъде със свободен вход.

Изложба „Техниката около нас по времето на народната власт“, Национален политехнически музей

Имениците безплатно в Политехническия музей на Ивановден

Националният политехнически музей в София обяви свободен вход на Ивановден (7 януари) за всички, които носят името Иван. Техните придружители ще могат да посетят експозицията на музея с преферентен билет на стойност от 2 лв.

Всички ще могат да видят откритата на 11 ноември 2020 г. изложба „Техниката около нас по времето на народната власт“. Представените експонати дават възможност за възприемане на богатата гама от материално-технически средства през втората половина на ХХ век – до периода на промените, започнали след 10.11.1989 г.  Припомняме, че изложбата обогатява познанията на днешните публики (особено на по-младите) за ежедневния живот в България от този период.

В музея се спазват всички предписани противоепидемични мерки, уточняват от институцията.

Повече за изложбата може да прочетете в статията от рубриката ни „Музейник“ ТУК.

Подкрепете ни да стигнем до повече хора, като харесате страницата ни в социалната мрежа Фейсбук:

Как да публикувате новини в рубриката “Музейник”?

Историческият сайт “Сторник” предоставя безплатна реклама на дейността на музеи, галерии и други научни институции чрез отразяване на новини за изложби, конференции, печатни издания и др. Необходимо условие за това е да сте наш партньор и периодично да предоставяте авторски исторически материали за публикуване в “Сторник”. Тематиката на материалите, които „Сторник“ търси, са поселищна история, генеалогия, етнография, езикознание. Може да заявите партньорство на info@stornik.org.