Прасе

Рецепта за свинска мас от село Горна Росица

Сред всички старини, които събирах и записвах в моето село Горна Росица като ученик през 90-те години, бяха и рецепти от моята баба Мария Минчева. Записвах си ги в отделна тетрадка, както имах отделна тетрадка за народни песни или пък родови истории. Една от рецептите в тетрадката ми е за приготвянето на свинска мас. В селските домакинства тогава, благодарение на отглеждането на поне едно прасе, най-използваната мазнина за готвене беше не олиото, а свинската мас. Прасето беше от онези домашно отглеждани животни, от които старите българи използваха почти всичко – от ушите и краката се правеше пача, в червата се пълнеше луканка, дори четината се използваше за четки. Но сега думата е за сланината и как от нея не само ставаше мезе, но и се топеше на мас. Ето и рецептата от моята баба:

Мария Минчева (1929 – 2003). Снимка: Момчил Цонев

Използва се само свинска сланина без кожа и без вътрешна лой (мазнина). Сланината се нарязва (независимо дали на малки кубчета или големи късове) и се кисне във вода поне два дни. Периодично водата трябва да се сменя. След това сланината се слага в арания с поне 1-2 литра вода. Трябва постоянно да се бърка, докато ври, за да не загори.

Когато сланината почне да се топи и да образува бяла чорба, се слага 1 супена лъжица сода бикарбонат. Когато чорбата почне да се избистря, се слагат 2-3 необелени ябълки и 1 паница сварено прясно мляко. Към края на топенето, когато остатъците от сланината са станали на пръжки и маста е готова, може да се сложи и 1 чашка ракия. Към края огънят трябва да е по-слаб. Маста се прецежда и се слага в тенджера или в стъклени буркани.

Войнишки паметник на загиналите от с. Горна Росица. Снимка: Сторник

Опълченец от с. Горна Росица запазва револвера на подполк. Калитин в битката за Самарското знаме

Откъс от статията „Опълченец от Габровско пази револвера на Калитин“. Публикувана е за първи път във вестник „Габрово Днес“, бр. 17/ 6133, 2 март 2000 г. Авторът Момчил Цонев (създателят на „Сторник“) тогава е все още ученик в Национална Априловска гимназия в Габрово, но вече от няколко години събира родови истории, песни, диалектни думи, обичаи от своето село Горна Росица. Повече за историческите занимания на автора може да прочетете в статията на „Сторник“ „Как едно 10-годишно момче събираше народни песни и родови истории“.

Един от многото тръгнали към върха на своята, на българската свобода е Райно Божанов, роден през 1849 г. в махала Стоевци, Габровско. Пребивавайки в Румъния като работник, той се записва в Българското Опълчение на 7 май 1877 г.

Своето бойно кръщение получава в боя при Стара Загора (19 юли 1877г.), когато се водят кръвопролитните битки за запазването на Самарското знаме в ръцете на съюзните сили на руските и български бойни части. Руският подполковник Калитин настъпва в отчаяна контраатака срещу многобройния противник. Турските части се насочват към знамето на българското опълчение. Убити и ранени са няколко знаменосеца. Подполковникът лично поема Самарското знаме, но пада от коня си, прострелян от противников куршум. Според разказите на вече стария Райно Божанов при убиването на подполк. Павел П. Калитин той взел револвера-барабанлия на командира на трета дружина и дълго след това го съхранявал като свещена реликва. Днес оръжието се съхранява в Историческия музей в гр. Севлиево.

Павел Калитин, командир на III дружина на Българското опълчение. Източник: Кисов С. И. „Из боевой и походной…“ 1877—1878. София, 1903. Публикувана в Wikipedia

Освен при Стара Загора опълченецът участва в Шипченския отряд, водил тежките сражения на 9 август 1877 г. и в защитата на стоманената батарея на 10 август 1877 г. В съзнанието му се запечатват свръхчовешките усилия на българското опълчение да удържи позициите си и години по-късно разказва на своите близки за борбата на живи и мъртви за свободата на един планински връх, който по-късно прераства в символ на изкуплението на българския народ от греха на робското самосъзнание.

По време на продължителното Шипченско стоене, Райно Божанов получава сериозни измръзвания на крайниците и през ноември 1877 г. е откаран за лечение във военна болница в Санкт Петербург. Уволнен е на 23 юни 1878 г.

Завърнал се в новоосвободена България, Райно Божанов се заселва в с. Божурлука, Свищовско, където престоява близо година и се завръща в родния край, като до края на живота си остава в село Дерелий (днес с. Горна Росица, община Севлиево).

Изживял най-бурните месеци от живота си по бойните полета на смъртта, вкусил горчивия залък на извоюваната с хиляди жертви свобода, останал жив, за да види Нова България, за която воюваха и загинаха и Левски, и Ботев, Райно Божанов умира на преклонна възраст на 8 февруари 1929 г.

Почетен гражданин на Габрово

С Решение № 218 от 24 септември 2020 г. Общински съвет – Габрово обявява за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Сред почетните граждани е и Райно Божанов. Защо тези опълченци получават толкова късно признание за героизма си? Ето и предисторията: На 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход. На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет на Габрово потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват обаче непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство. От тях 40 са от Габрово и габровските села.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Специална страница в „Сторник“: Село Горна Росица – история, етнография, генеалогия

Мартеница. Снимката е илюстративна. Pixabay

Поверия за баба Марта от село Горна Росица

За поверията за баба Марта в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 19.06.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.

Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев

Баба Марта имала 11 братя, двама от които били по-големи от нея – Януари и Февруари. Те двамата й изпили виното и тя се разсърдила. Тогава тя си накъсала ризата на парцали, затова и през месец март вали сняг на парцали.

Сутринта преди изгрев на 1 март се слага нещо червено , за да се зарадва баба Марта. На ръката се слага мартеница от червен и бял конец, която се сваля, когато се види цъфнало плодно дръвче.

Има още една легенда, посветена на баба Марта. Било март месец и времето било хубаво, затова една овчарка решила да изпъди овцете си на паша. Друга бабичка я предупредила, че рано си изпъжда овцете, обаче овчарката отговорила: „Марта дойде. Марта жена и аз съм жена. Какво ще ми направи?“ Изкарала тя овцете на полето, обаче баба Марта се разсърдила, че овчарката рекла „какво ще ми направи?“. Станал толкова голям студ, че овцете и овчарката с хурката в ръка се вкаменили, така са останали на камъни и до ден днешен.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА В САЙТА „СТОРНИК“

Старите българи гонели лошотията с мартеница
Опасната баба Марта
Етнографски музей Пловдив разказва за Баба Марта и мартениците