Изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли...“ в Исторически музей Дряново. Организатор: Национален парк-музей "Шипка - Бузлуджа"

„Шипка – Бузлуджа“ с изложба в ИМ Дряново за опълченците

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува със своя фотодокументална изложба „Ний летиме от Балкана мощни Шипченски орли…“ в Исторически музей Дряново. Откриването на изложбата ще се състои на 1 март 2022 г. от 17:30 ч. в Икономовата къща в Дряново.

Изложбата е посветена на някогашните български опълченци, които след Освобождението стават кадрови военни и допринасят за бойната слава на младата държава. Изложбата включва 27 табла, от които 5 двойни. Проследяват се биографиите на 22 военни дейци – бивши опълченци, 11 от които достигат до генералски чин, и тяхното участие в ключови за Отечеството ни събития – Съединението, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Името „Ний летиме от Балкана…“ е по текста на един забравен марш, който най-добре изразява принадлежността на непобедимите български полкове към безсмъртния подвиг на шипченските бранители.     

Съорганизатори на изложбата са Държавен военноисторически архив – Велико Търново и Исторически музей – Дряново, който участва в нея с архивни материали, свързани с ген. Иван Цончев и дейността му в Македонското дружество тук; оригинални снимки на опълченците Никола Райчев и Минчо К. Острев; сувенири от Руско-турската война (1877-1878).

След сражението при Стара Загора от юли 1877 г. генерал Гурко се обръща към опълченците: „Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора“. Тези думи се оказват пророчески. Получили бойното си кръщение при Стара Загора, показали нечувана храброст на Шипка и мъжество край Шейново, след Освобождението мнозина от младите опълченци избират военната кариера. Те бяха капитаните от Сръбско-българската война, полковниците и генералите от Балканските войни и Първата световна. Прославиха се при Сливница, Цариброд и Пирот, при Чаталджа, Лозенград и Видин, при Тутракан и Дойран. Опълченците, превърнали мъжеството, честта и достойнството в синоними на младата българска армия.

Симеон Цоньов Симеонов. Смъртта и последният час на Васил Левски, 1879-80. Източник на снимката: impressio.dir.bg

Образът и съдбата на Васил Левски привличат много български живописци, графици и илюстратори

Историци и публицисти, писатели и художници, привлечени от неповторимата духовна висота на  карловеца Васил Иванов Кунчев, му отреждат достойно място в творчеството си. Българските творци се впечатляват от човека-загадка, от легендарния апостол, от пророческия гений, който днес остава  в народната памет и чрез образите, създадени от тях.

Като прави преценка на дейността на Васил Левски, във в. „Знаме“ от 13 юли 1875 г. Христо Ботев цени появата му като нов етап в българското революционно движение, неговото влияние върху всички и прави първата  му цялостна характеристика на международно явление.

На Ботев дължим и инициативата за първото популяризиране образа на Апостола. Почувствал потребност да се нарисува портрет на непрежалимия другар, той тръгва из зимните букурещки улици с т. нар. „байрактарска“ снимка на Дякона в джоба си, за да търси най-добрия гравьор. Автор на първата рисунка на Левски – гравюра на мед, е художникът Райс, сътрудник на Хр. Ботев при илюстриране на вестниците му. Като поставя фигурата на В. Левски върху фона на хайдушкия Балкан, осеян с облаци, гравьорът дообогатява най-ранната му фотография от 1867 г. Ботев отпечатва графиката в прочутия си календар за 1876 г.

Втората най-ранна творба, посветена на Васил Левски, е дело на Симеон Цоньов Симеонов от Трявна. Авторът е от известния зографски род на Витановци, първи братовчед е на Ангел Кънчев, помощник на Левски, който отсяда и в къщата на „образописеца“ при идванията си в селището. През 1876 г. той става байрактар на т. нар. Тревненска чета на зографите, която се влива в сформираната чета под водителството на Хр. Патрев, Т. Кирков и Ст. Гъдев, действала в началото на м. май с. г. в района на Новата махала (дн. квартал на Габрово). След като емигрира във Влашко, Симеон Цоньов се записва като доброволец в редиците на Българското опълчение и участва в боевете при Стара Загора и в защитата на Шипченския проход. Творческия си талант прилага при рисуването на портрети по снимки, на картини по исторически теми, декори за представления, при направата на копия на фреските от Боянската църква. Творбата му с образа на В. Левски, изработена най-вероятно през годините 1879-1880 (през 1881 г. той умира), представлява рисунка с молив или креда, направена за фоторепродуциране. Това е първата многофигурна композиция за Левски, представяща обесването му. Любопитен факт е, че главата на Левски върху рисунката не е рисувана, а изрязана от снимка на Апостола в цял ръст с бели въстанически дрехи и голяма сабя, направена в Букурещ през 1868 г.  в ателието на Карол Сатмари, и  залепена – метод, практикуван и от други художници. Литографията му запечатва присъствието на поп Тодор Ст. Митов, причастил Апостола в неговия последен път към безсмъртието, което придава автентичност на  разказа за съкровените мигове на Дякона под бесилото.