„Сторник“ публикува този текст на габровския краевед Илия Габровски, датиран от 15 септември 1970 г. Публикуван е като предговор към книгата му „Бележити хора и събития от Габровския край“, издадена за първи път през 2003 г. и преиздадена през 2020 г. Илия Габровски (1904 – 1982) е краевед и родоизследовател с огромен принос, събрал е стотици легенди от габровския край, проучил е бита и традициите на старо Габрово. През 2002 г. са публикувани в сборника „Легенди за габровския край“.
„Ако писането е изтрито от камъка,
потърси легендата, която стои под него.“
Дълги години съм събирал названия на местности из Габровска околия. Между другото винаги съм се мъчел да открия от населението защо дадена местност има това име. Старал съм се да ги тълкувам. Обаче не винаги това ми се е отдавало и обикновено жителите се задоволяваха с най-обикновения отговор: „така се нарича“; „така си го знаем от бащите си“; „тъй си го помним“ и пр. При други случаи, често при имена на по-значителни обекти, селяните обясняваха даденото име във връзка с някое лице или някоя случка. Така те осмисляха и даваха, макар и невярна етимология, живот на топонимичните названия и понякога разправяха дълги предания и легенди.
Между това, неподозирано за мен народно богатство, аз попаднах на чудно хубави предания. При моето бродене край бреговете на Янтра, аз не извадих нито злато, нито янтар, но открих вълшебно-прелестни легенди, по-скъпи и ценни от тях, защото са чисти и сърдечни като нейните води, дълбоки и мъдри като нейните вирове, приказни и сладки като нейния шепот и вечни и неостаряващи като нея. Със своята приказност и красота, художественост и идейност, те показват какъв самобитен поет и гений е нашият народ. Те са и поучителни, защото в тях е кристализирала народната мъдрост за доброто, правдата, ненавистта, лъжата и закона за отплатата.
Тези легенди преразказвах като запазих напълно народния сюжет и дух, а в много случаи и народните думи и обрати на речта. За разнообразие и за да бъда по-близко до народното творчество и неговия начин на изразяване, си послужих и с народното стихосложение.
