Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Коледни и новогодишни картички от колекцията на Исторически музей Дряново

Исторически музей – Дряново е създаден с Решение на Министерски съвет от 23.I.1970 г. Мотивите за това са, че в района има богато културно-историческо, етнографско и документално наследство с висока значимост за националната ни история и те следва да бъдат популяризирани и широко достъпни за посетители от страната и чужбина. ИМ Дряново разполага с четири постоянни експозиции: „Колю Фичето”, посветена на възрожденския майстор строител и създател на национален архитектурен стил; „Градски бит от края на XIX и началото на XX век” – етнографска експозиция с мебели, тъкани и характерни за региона накити, която се помещава в Лафчиевата къща, принадлежала на заможни търговци; „Възрожденско църковно изкуство” – колекция от 100 късносредновековни и възрожденски икони, домашни иконостаси и дърворезби, разположена в Икономовата къща, дело на Колю Фичето; “Археология и Възраждане” в Дряновския манастир. Открийте Исторически музей Дряново онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

В колекцията от поздравителни картички за Рождество Христово и Нова година на Исторически музей – Дряново преобладават образци от първите десетилетия и началото на 80-те години на ХХ век. Те са български или от чужбина. В тях се честитят празниците на роднини, приятели и клиенти, като им се пожелава здраве, дълголетие, успехи и късмет.

Картичките са пъстроцветни или черно-бели с традиционни за случая изображения, сцени от раждането на Исус Христос, ангелчета, джуджета и новогодишни елхи, но понякога са заменени с визитки, зимни пейзажи и изгледи, скиори и млади, невинни девойки.

Любопитна е картичката за дейността на Българска поща, която пощальоните в дряновската Телеграфо-пощенска станция Димитър Василев и Сава Молдованов подаряват на жителите по случай Нова година , за да имат „Щастие в живота, цял”:

Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Християните изпращат до духовните си наставници картички с ангелчета, с Богородица и младенеца и с каноничното изображение на Рождеството.

Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Близки приятели си разменят закачливи и шеговити картички, влюбените – романтични, посветени на любовта.

Коледна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

За децата избират честитки с весел сюжет, усмихнати момченца с подаръци, красиви животинки и др.

Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Като празнични картички се ползват и изгледи от градовете, в които се намират подателите или много луксозни картички с цветя и лирични сцени.

Коледно-новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Коледно-новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново

Празничните картички със сърдечните благопожелания се запазват в семейните албуми, за да останат вечен мил спомен за любимите хора и фамилните тържества.

Картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Новогодишна картичка. Източник: Исторически музей Дряново
Св. Стефан и Св. Трифон. Иконописец: Захария Цанюв, тревненски зограф. Източник: Специализиран музей Трявна

Специализиран музей Трявна разказва: Стефановден

Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна обединява 8 музейни обекта в града. Откриването му е на 23 октомври 1963 г. Фондът му възлиза на над 86000 движими културни ценности. Има и библиотека с над 4500 заглавия. Открийте Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна онлайн: Посетете уебсайта. Посетете Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

27 декември църквата е отредила за почит на свети Стефан – един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан пръв измежду тях бил наречен архидякон. Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: “Господи, не им зачитай този грях”. В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник и били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Св. Стефан и Св. Трифон. Иконописец: Захария Цанюв, тревненски зограф. Източник: Специализиран музей Трявна

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година. По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се слагат месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.

От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, обичаят „ладуване“ се спазвал на Стефановден. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади една по една китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.

Според статистиката Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава венец. На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко.

Снимката е илюстративна. Източник: Pixabay

Поверия за Мръсните дни от село Горна Росица

За поверията за Мръсните дни (Мръсниците) в севлиевското село Горна Росица разказва Иванка Иванова Маринова. Записът е направен на 26.07.1998 г. от 15-годишния Момчил Цонев, създател на Сторник. 90-годишната тогава баба Иванка Маринова е един от най-големите разказвачи на стари обичаи от Горна Росица, които е записал Момчил Цонев.

Иванка Маринова (6 ноем. 1908 – 26 септ. 2008), село Горна Росица, община Севлиево. Снимка: Момчил Цонев

Мръсниците (известни и като Мръсни дни) са дните от Коледа (Рождество Христово) до Богоявление. В тези дни ходят таласъми и караконджули. Земята тогава е “на решето”. Не се правят седенки и тлъки.

През Мръсниците има много забрани – не се излиза навън вечерно време след залез слънце, не се мие и не се пере, не се замазва пода на къщата с гнила (глина), не се преде и тъче, не се извършва никаква работа с вълна и кълчища.

Не се пере и мие и хората не се къпят, тъй като водата не е кръстена, осветена (това става на Йордановден – Богоявление), а е мръсна. Ако трябва дете да се окъпе през Мръсници, във водата се слагат горящи въглени (най-често три на брой).

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Архангеловден – съборът на с. Горна Росица

На Бъдни вечер и Коледа в село Горна Росица

Етнографски музей Пловдив разказва: Мръсни дни

Поверие от Белица за караконджеровите вечери

Игнажденска трапеза. Източник: РЕМ Пловдив

Етнографски музей Пловдив разказва: Ритуали и забрани на Игнажден

Регионален етнографски музей Пловдив представя бита, културата и традициите на две етнографски групи, населявали Тракия, Родопите и Средногорието – Рупци и Тракийци. Богатата експозиция запознава посетителите с живота на хората в региона през епохата на Възраждането. Открийте Регионален етнографски музей Пловдив онлайн: Посетете уебсайта. Харесайте Фейсбук страницата.

“Сторник” отправя покана към музеи, архиви, библиотеки, галерии, университети и други научно-образователни институции за сътрудничество в популяризирането на селищна история, етнография, генеалогия, езикознание и др. При желание, може да пишете на електронна поща info@stornik.org.

За да не се разпръсва имането и да има плодородие, на Игнажден се спазват ред ритуални действия и забрани:

● Пари назаем не се дават. Добре е дотогава да се съберат вересиите, ако има такива.
● Не се изнася нищо от вкъщи навън. Дори боклукът не се изхвърля, за да не се изнесе имането.
● Домашните не работят и се пазят от кавги, за да не върви годината на инат. Самият празник се зове Инатят (Източни Родопи).
● Съпрузите се въздържат от сексуално общуване.
● Тогава са започнали предродилните мъки на Божията майка. „Трудните“ жени не шият, не предат, не тъкат, не перат, за да раждат леко.
● Жените намотават прежда на кълбета и мотовилки, за да няма запъртъци по яйцата и да се излюпят много пилета.
● В този ден всички си стоят у дома. Не се ходи по съседите, за да не се пръскат кокошките по чуждите дворове.
● Когато кокошките кълват от зърното, което е прекадено вечерта, стопаните ги заграждат с пояс или с въже, за да се събират само в техните дворове и да се множат повече.
● В полозите на кокошките се слагат от съчките на полязника, за да мътят и снасят там, а не по чуждите обори. Дават им и от зърното, върху което е седял полязникът.
● Жените пукат и варят царевица, дават от нея на кокошките, на децата и гостите. Кокошките се захранват също с квас и червен пипер, за да снасят „бели и червени яйца“ (Пловдивско).
● Докато се месят хлябовете, с дарака или с четката за вълна бодват от втасалото тесто – вярва се, че то служи за лек от бодеж. Замесват малки колачета, които се оставят да изсъхнат, а по-късно с тях церят болестите (Западна България).
● Върху тестото за игнажденските колаци се правят три кръстни знака за предпазване от зли сили (Западна България).
● В Пещерско празникът се свързва и с роенето на пчелите, затова мъжете гърмят с пушки. През целия ден в домовете са запалени свещи от пчелен восък и това „помага на пчеларите“.
● В Чепинско има момински гадателски практики – пускат си пръстените в котле с „мълчана вода“ и с припявки се правят наричания за женитба.
● Вечерта преди лягане момите слагат къшей хляб от празничната софра под възглавницата и вярват, че който ерген дойде в съня им, за него ще се оженят през идната година.
На този ден започва събирането на коледарските дружини и подготовката за святата нощ с разучаване на песните и благословиите за Рождеството.
Празнуват имениците: Игнат(ий), Огнян(а), Пламен(а), Светла(на), Светлин(a), Искра, Искрен и др.
Честит да ни е Игнажден! Здраве да е и да „има лек полез“ през Новата година!

ПРОЧЕТЕТЕ И ПЪРВА ЧАСТ ОТ ТЕКСТА ЗА ИГНАЖДЕН:

Етнографски музей Пловдив разказва: Игнажден